Решение № 46 от 02.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. София, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110115158 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. Л. П. срещу „Юробанк България“ АД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответното дружество задължения, отразени в изпълнителен лист от 13.08.2012 г. по частно гражданско дело № 37207/2012 г. на Софийския районен съд, 45. състав, издаден в полза на праводателя „Банка Пиреос България“ АД, а именно – 864,87 лева – усвоена главница по договор за кредитна карта № *******/25.01.2007 г., ведно със законната лихва за забава от 02.08.2012 г. до изплащане на вземането; 1716,69 лева – възнаградителна лихва за периода от 10.06.2008 г. до 01.08.2012 г., както и 101,63 лева разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил осъден да плати посочените суми на „Банка Пиреос България“ АД, като ответникът е универсален правоприемник на последната. Твърди се, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 252/2012 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Милен Бъзински. Твърди се, че по делото са наложени два запора на сметки на ищеца – на 09.01.2013 г. и 26.04.2018 г., като от последната дата не били предприемани изпълнителни действия, поради което вземането било погасено по давност. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Юробанк България“ АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен, като се твърди, че праводателят на ответника е събрал вземането още през 2013 г. и оттогава не е имал претенции към ищеца, поради което липсва интерес от водене на иска

1

В съдебното заседание, проведено на 27.09.2023 г. ищцецът, чрез своя процесуален представител – адвокат В. Т. моли съдът да постанови решение съобразно доказателствата по делото. Претендира разноски. Представя списък на разноските.

В съдебното заседание, проведено на 27.09.2023 г. ответникът, чрез своя процесуален представител – ю. А. моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, и на ищеца да не бъдат присъждани разноски, тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С доклада по делото за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че ответникът е правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД от 04.02.2020 г., че по изпълнителен лист от 13.08.2012 г., издаден по гр.д. № 37207/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 45. състав е образувано изпълнително дело № 252/2012 г. на *** М. Б..

Съгласно представената на лист 18 по делото справка за постъпили суми в банков клон № 0210 на „Банка Пиреос България“ на 26.08.2013 г. за погасяване по кредитна карта на ищеца, открита на 06.09.2009 г., е внесена сумата от 3286,66 лева

Съгласно представено на лист 34 по делото удостоверение, изх. № 50206/28.08.2023 г. от *** М. Б.. срещу ищеца Б. Л. П. по молба на „Банка Пиреос България“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.08.2012 г. по гр.д. № 37207/2012 г. по описа на Районен съд – гр. София, е образувано изпълнително дело № 20128380410252 по описа на *** М. Б.. като дължимите в това производство суми са както следва: 864,89 лева – главница, която към датата на издаване на удостоверение е в размер на 985,12 лева;

1716,69 лева – договорна лихва ; 101,63 лева – разноски в гражданското дело и 510 лева – разноски в изпълнителното дело.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск за установяване на погасяване по давност на вземане, за което е издаден изпълнителен титул, с правна квалификация чл. 439 ГПК във връзка с чл. 110 ЗЗД.

Този иск се разглежда, ако ищецът установи, че срещу него ответникът е предприел и поддържа действия на принудително изпълнение, и се уважава, освен ако ответникът не установи предприемане на изпълнителни действия, с които е прекъснал давността. Ответникът твърди, че вземането е признато чрез плащане, което следва да докаже

От представеното удостоверение (на лист 34 от делото) се установява, че ответникът е образувал изпълнително дело срещу ищеца за събиране на вземанията, предмет на настоящото производство, като към настоящия момент изпълнителното производство не е прекратено. Именно извънпроцесуалното поведение на ответника дава основание на съда да 2 приеме, че ищеца има интерес да установи недължимостта на погасените по давност вземания, поради което предявеният иск е допустим.

Между страните не се спори, че по отношение на ищеца въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката е издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за следните суми: 864,87 лева – усвоена главница по договор за кредитна карта № *******/25.01.2007 г., ведно със законната лихва за забава от 02.08.2012 г. до изплащане на вземането; 1716,69 лева – възнаградителна лихва за периода от 10.06.2008 г. до 01.08.2012 г., както и 101,63 лева разноски.

Ответникът признава в отговора на исковата молба, че смята вземането за погасено, поради което искът следва да се уважи с оглед на това, че страните не спорят, че дълг няма, а само относно основанието за погасяването му. Доколкото извънпроцесуалното поведение на ответника противоречи на процесуалното такова, искът следва да се уважи изцяло по същество, а не делото да се прекратява.

Относно разноските:

При този изход на спора и предвид направеното искане, право на разноски има ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Не е налице основание за прилагане на изключението по чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като според справката от ЧСИ ответникът недобросъвестно не е поискал прекратяване на изпълнителното производство срещу ищеца. Съгласно представения на лист 40 по делото, договор за правна помощ и съдействие, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, адвокат В. Т. е предоставил безплатна правна помощ на ищеца като материално затруднено лице. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че в полза на адвокат Т. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Ищецът е доказал разноски за държавна такса в размер на 50 лева и такса за паричен превод в размер на 6 лева, или общо 56 лева. Поради това, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 56 лева – разноски в производството, а на адвокат В. Т. – сумата от 400 лева.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. Л. П. установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК отношение на „Юробанк България“ АД, че Б. Л. П., с ЕГН: **********, и адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, к.в. „Борово“, бл. 9, вх. А, ет. 3, ап. 8 не дължи на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: 000694749, и адрес на управление: София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумите 864,87 лева (осемстотин шестдесет и четири лева и 87 ст.) – усвоена главница по договор за кредитна карта № *******/25.01.2007 г., ведно със законната лихва за забава от 02.08.2012 г. до 3 изплащане на вземането; 1716,69 лева (хиляда седемстотин и шестнадесет лева и 69 ст.) – възнаградителна лихва за периода от 10.06.2008 г. до 01.08.2012 г., както и 101,63 лева (сто и един лева и 63 ст.) – съдебни разноски – вземания по Изпълнителен лист от 13.08.2012 г. по частно гражданско дело № 37207/2012 г. на Софийския районен съд, 45. състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „Юробанк България“ АД, с ЕИК: 000694749, и адрес на управление: София, ул. „Околовръстен път“ № 260 да заплати на Б. Л. П., с ЕГН: **********, и адрес: гр. С., ж.к. „К. с.“, к.в.

„Б.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 56 лева (петдесет и шест) – разноски в настоящото производство съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749 , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 да заплати на адвокат В. В. Т. , с личен номер № ******, с адрес на кантората: С., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, офис партер, сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца Б.

Л. П. в настоящото производство съразмерно на уважената част от иска.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4