Решение № 2482 от 31.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2482 гр. Пловдив, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330115416 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба, подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 срещу А. Х. Н., ЕГН **********, адрес гр. *****, ж.к. *** бл. ***, вх.*, ет. *, ап.*, с която се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 109,97 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода *****г. - **** г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода* г. * г***. - в размер на 21,78 лв., законна лихва на платена главница от 29,44 лв., за периода ****** г. - ***** г. в размер на 1,13 лв., законна лихва на главницата от 109,97 лв. от **** г. до пълното й изплащане.

Ищецът твърди, че на **** г. е депозирал пред Районен съд - гр. Пловдив, Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № ***** г., по описа на *** гр. състав и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите главница в размер на 196,14 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода **** г. - ***** г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода **** г. - **** г., в 1 размер на 31,73 лв.

Срещу издадената заповед не било постъпило възражение от длъжника, но той бил призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът указал да бъде предявен настоящия иск.

На *****г., ***** г., ***** г. от страна на ответника, след датата на депозиране на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение /***** г./ било направено от ответника частично погасяване на паричното задължение по издадената Заповед за изпълнение.

Сочи също, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.bg) влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Посочва, че ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в *.*. **** бл. ***, вх. **, ет. **, ап. **, имал качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от *** и бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. **, ал. *от ***, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. **, ал.*, клиентите на топлинна енергия дължали на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата.

Поддържа, че за процесния период **** г. - **** г. била доставена до сградата от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение до процесния имот, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на обща стойност 1 9 6 , 1 4 лв., а поради неплащането на задължението в срок се дължало и обезщетение за забавено плащане на главницата за периода **** г. - ***** г., в размер на 31,73 лв.

Твърди, че обектът на потребление се намирал в сграда в режим на етажна собственост и топлинната енергия се разпределяла за имота по методиката за дялово разпределение на топлинна енергия към ***, като 2 доставеното в процесния имот количество топлинна енергия се отчита от служители на търговецът, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия, в началото и края на всеки отоплителен сезон, по показанията на монтираните в имота водомер за *** и апартаментен топломер.

Поради изложеното моли предявената искова претенция да бъде уважена.

Прави доказателствени искания и представя писмени доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

С молба вх. № ****** г. по описа на Районен съд Пловдив, ищецът посочва, че на ***** г. ответникът е извършил плащания на задълженията по издадената заповед за изпълнение, като изцяло е погасил всички задължения.

Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове поради извършено плащане от ответника в хода на производството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № **** по описа за ***** г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед №****** г. Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал.5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК на кредитора е указано да предяви иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, като в законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Мужду претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото не е налице пълен идентитет, но доколкото в исковата молба се твърди частично плащане от ответника след издаване заповедта за изпъление, то намира предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

3

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. ****, *.*. *****, бл.***, вх.*, ап.*, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.

Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ, каквито доказателства са представени. В тази връзка следва да се посочи, че в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция, ответникът погаси изцяло задълженията си към ищеца, в това число са заплатени и всички сторени от ищеца разноски в рамките на заповедното и исковото производство. От една страна, цялостното погашение на дълга налага разбирането, че ответникът признава иска по основание и размер и от друга води до необходимост от отхвърляне на исковата претенция, но поради осъщественото пълно изпълнение в хода на процеса.

По отношение на разноските:

4

Доколкото е налице погашение на процесното задължение след образуване на делото, то разноски се следват на ищеца. Доколкото същите са изцяло заплатени от ответната страна, то съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че А. Х. Н., ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *****, следните суми: дължи на ищеца главница в размер на 109,97 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода ***** г. - **** г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода *****- ***** - в размер на 21,78 лв., законна лихва на платена главница от 29,44 лв., за периода ***** - ****** г. в размер на 1,13 лв., законна лихва на главницата от 109,97 лв. от ***** г. до пълното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.*** ГПК № ***** г. по ч.гр.д. № ****** г. на Районен съд П., поради осъществено цялостно погашение на задължението от ответника след подаване на исковата молба.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане в сила на решението, ч. гр. д. № ******* г. по описа на Районен съд Пловдив да се върне, предвид отпадане на необходимостта от същото, заедно с препис от решението с отбелязване на датата на влизане в сила.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________п____________ 5