Решение № 189 от 26.07.2019, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е №189

Гр.Варна, 26.07.2019г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ

ХРИСТОВА

При участието на секретаря Ели Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията

Дарина Маркова в.търг.дело № 267 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби на „Изворово Агро“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу решение № 20 от 15.03.2019г. по търг.дело № 97/18г. по описа на Търговищки окръжен съд, в частите му, с които е осъдено да заплати на „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД със седалище с.Млекарево, община Нова Загора сумата 3 909.77лв., част от присъдената сума в размер на 7 819.54лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция – люцерна, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 27.03.2012г. за имоти: № 046016, нива с площ 9.999 дка, м.“Мешето“, с.Изворово, с ЕКАТТЕ 32473 и № 048017, нива с площ 7 дка, м.“Мешето“, с.Изворово, с ЕКАТТЕ 32473, равняваща се на пропусната възможност за реализация на печалба от тези имоти чрез засяването им с биолюцерна за стопанската 2014/2015г. и по жалба на „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД със седалище с.Млекарево, община Нова Загора, срещу същото решение, но в частите му, с които са отхвърлени исковете му срещу „Изворово Агро“ ЕООД за сумите както следва: за разликата от 7 819.54лв. до 33 658.02лв., претендирана като обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция – люцерна, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 27.03.2012г. за имоти: № 046016, нива с площ 9.999 дка, м.“Мешето“, с.Изворово, с ЕКАТТЕ 32473 и № 048017, нива с площ 7 дка, м.“Мешето“, с.Изворово, с ЕКАТТЕ 32473, равняваща се на пропусната възможност за реализация на печалба от тези имоти чрез засяването им с биолюцерна за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г.; за сумата 1 241лв., претендирана като обезщетение за вреди поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 27.03.2012г. за имоти: № 046016, нива с площ 9.999 дка, м.“Мешето“, с.Изворово, с ЕКАТТЕ 32473 и № 048017, нива с площ 7 дка, м.“Мешето“, с.Изворово, с ЕКАТТЕ 32473, равняваща се на стойността на разходи за предварителните обработки на земята, предмет на договора и сертифицирана за екологична продукция: оран, култивиране, дискуване, сеитба, валиране и семена, за стопанската 2014/2015г. и за сумата 3 782.15лв., претендирана като обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 27.03.2012г. за имоти: № 046016, нива с площ 9.999 дка, м.“Мешето“, с.Изворово, с ЕКАТТЕ 32473 и № 048017, нива с площ 7 дка, м.“Мешето“, с.Изворово, с ЕКАТТЕ 32473, равняваща се на пропусната възможност за получаване на субсидии за тези имоти чрез засяването им с люцерна за стопанските 2014/2015г. и и 2015/2016г. – неполучени субсидии по схеми и мерки за директни плащания: 1.

По СЕПП + зелени плащания; 2.по „Мярка 11“ от ПРСР, съгласно Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на Мярка 11 „Биологично земеделие“ и 3.субсидия за протеинова култура по мярка СПК, ведно с лихви.

В жалбата на „Изворово Агро“ ЕООД се твърди че решението в обжалваната от него част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

Оспорва извода на съда, че процесните имоти са били засети с люцерна през април 2014г.

Твърди че разпитаните по делото свидетели не установяват, кога е бил създаден посева от люцерна в имотите, поради което и не доказват твърдението в исковата молба, че посевът е създаден в началото на м.април 2014г. Позовава се и на данни от таблица „Използвана земеделска земя“ в анкетен формуляр с вх.№ ЗП-01-109 от 20.02.2015г., заверен от ОСЗ – Антоново, в която под №№ 167 и 192 са процесните имоти, и за които са попълнени колони „намерения за засети площи“ – колона 4, а не колона 3 „засети/засадени площи“. Твърди че ако посевът е бил създаден в началото на април 2014г. е следвало да бъде съществуващ към датата на попълване на анкетния формуляр, тъй като процесният договор за аренда не е бил прекратен едностранно, респективно продукцията не е била унищожена.

Позовава се и на съдържанието на представения по делото сертификат за съответствие за периода 16.01.2014г. – 16.01.2015г. относно култура „Люцерна“, като твърди че в него не са описани никакви количества биопродукция в килограми, като твърди че посочването им съставлява нарушение по чл.40 ал.8 от Наредба № 1 от 07.02.2013г. на МЗХ. Твърди че липсата на посочени количества, означава, че такава продукция не е била произведена, а също така че сертификатът не е валиден, тъй като е издаден в нарушение на приложимото законодателство.

Твърди че разгледани и анализирани в своята съвкупност посочените писмени доказателства доказват, че ищецът не е създал посев от люцерна в процесните имоти в началото на м.април 2014г.

Сочи че по делото липсва договор за контрол и сертификация на биологично производство, относим към стопанските 2014/2015 и

2015/2016г. Излага че такива са представени, но за предходни години, като последният от тях е изтекъл на 31.12.2013г. Твърди че липсва и уведомление до МЗХ за сключване на договор за контрол и сертификация на биологично производство, като акцентира и на това, че от датата на уведомлението започва да тече преходен период в биологичното производство, през който не се произвежда биологична продукция, а продукция в преход.

Излага, че представената по делото служебна бележка от 18.07.2017г., издадена от „Кю Сертификейшън“ АД не съставлява писмено доказателство /сертификат за съответствие/ по смисъла на чл.29 от Регламент /ЕО/ № 834/07г. във връзка с чл.40 от Наредба № 1 от 07.02.2013г. на МЗХ, поради което и тя не може да послужи като доказателство за произведената биологична продукция. Сочи че служебната бележка удостоверява единствено обстоятелството, че определени имоти са били включени в системата за контрол на биологичното производство, но не доказва дали в имотите през стопанските години 2014/2015 и 2015/2016 се е осъществявало биологично производство или производство на земеделска продукция в преход. Твърди че ако са били в преход по отношение на тях липсва правно и фактическо основание да се търси обезщетение за биопродукция. Твърди че по делото не са представени писмени доказателства за да се установи кога започва да тече преходният период към биологично производство, колко е бил дълъг този период за всеки имот.

Твърди че по делото не са представени и доказателства за първоначално закупуване и използване на биологично произведен посевен и посадъчен материал, въведен в електронната база данни на сортове посочен и/или посадъчен материал по чл.7 от Наредба № 1 от 07.02.2013г. на МЗХ /отм./

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което предявеният срещу дружеството иск да бъде отхвърлен.

Насрещната страна по жалбата, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната от „Изворово Агро“ ЕООД част.

В жалбата на „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД със седалище с.Млекарево, община Нова Загора, се твърди че решението в обжалваните от него части е необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно.

Оспорва приетия от първоинстанционния съд размер на пропуснати ползи за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години.

Излага, че съдът е игнорирал заключението на вещото лице по допълнителната СИЕ, което е изчислило размера на чистия доход от селскостопанската култура – люцерна, с която са били засети процесните имоти по цени на договора със земеделския производител от Република Гърция, а именно на цена 0.55 евро или 1.07лв. Сочи че видно от представения по делото и неоспорен от ответника договор от 10.11.2014г. ищцовото дружество се е задължило да продаде биофуражни зърнени култури и суха люцерна, добити върху предварително определени от купувача площи, в които се включват и процесните имоти. Сочи че претърпяната имуществена вреда се съизмерява с пропуснатите ползи от нереализираните търговски сделки с конкретен съконтрагент, сключени през исковия период, изчислено по цени по предлаганите цени по договора. Твърди че за него е съществувала реална възможност през процесните стопански години да реализира добиви от биологични зърнено-фуражни култури от процесните имоти на средна цена 1.07лв. на килограм.

Оспорва приетия от съда вариант за определяне на размера на дължимото обезщетение за пропуснати ползи за двете стопански години определен от комплексната агротехническа и счетоводна експертиза при съобразяване на продажните цени в Гърция, но не отчитайки договорената в договора от 10.11.2014г. цена. Твърди че този договор е основният елемент при доказване на възможността за реализация на продукцията, но цените по договора не са взети предвид в приетия от съда вариант на експертизата. Оспорва приетото от съда, че се касае за цени на фураж за животни, смески от зърно и люцерна, а претенцията е за пропуснати ползи от конкретно определена култура. Твърди че по делото е установено че процесните имоти са посочени от насрещната страна по договора и с културите, с които са били засети се включат в предмета на договора за доставка на люцерна. Твърди също така че се касае за дългосрочен договор за фючърсни доставки, при които задължилия се носи риск от неблагоприятни стопански години за в бъдеще, обвързани със задължение за регулярни доставки през тези 5 години, от култури, произведени от сертифицирани площи избрани от купувача, която осигурява възможност за планиране на инвестициите и разширяване на производството. Твърди че съдът неправилно е елиминирал представения договор при определяне на размера на пропуснатите ползи. Твърди че размерът на пропуснатите ползи следва да бъде определен съобразно установения по делото добив, който би могъл да получи ищеца, обработвайки процесните имоти и съобразно чистия приход, който би имал, а именно сумата 33 658.02лв. за двете стопански години.

Оспорва извода на съда че разходите за извършени агротехнически мероприятия не следва да се присъждат, тъй като са били включени в присъдените стойности за пропуснати ползи.

Оспорва изводите на съда, че претендираните от него пропуснати ползи под формата на неполучени субсидии за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години не представляват установени по делото реални вреди. Оспорва изложеното от съда, че тъй като е ищецът в предходни години е получавал такива субсидии, това не води до извод за сигурност на получаваните субсидии и през обсъждания период. Твърди че от самото сключване на договора и след възстановяване на действието му, той е получавал субсидии, което доказва неговите сигурни намерения за получаването им. Твърди че съдът не е обсъдил и събрани по делото доказателства, установяващи сигурното получаване на субсидии, а именно: процесните имоти са включени в системата за контрол на биологично производство, видно от представената по делото и неоспорена служебна бележка от 18.07.2017г.

Процесните имоти са включени в системата за наблюдение и контрол от 27.12.2004г. въз основа на заявяване от ищцовото дружество и са изключени от системата на 12.08.2015г. За процесните имоти са получени субсидии за 2015г. от наемателя и от ответника. Сочи че претендираните субсидии се изплащат съгласно разпоредбите на Наредба № 4 от 25.02 за прилагане на мярка „Биологично земеделие“, а основание за изплащането им е заявяването им въз основа на налично правно основание и информацията, която се изпраща служебно контролиращия биологичното производство орган, въз основа на данните от наблюдението и контрола, отразени в дневника. Твърди че по делото е установено че процесните имота са били обхванати от системата за контрол и наблюдение по тази мярка до 12.08.2015г. и единствено поради отнемането на правното основание на ищеца чрез разваляне на договора и заявяването на имотите на ново основание от ответника и новия наемател е единствената причина за неполучаването на тези субсидии.

Разпечатката съдържа 33 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de5d520a-431c-4c83-8900-4714773ddf3e