Решение № 342 от 21.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20261800500669 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 150 от 05.05.2026 година, постановено по гр.д. № 36/2026 год. по описа на РС-Костинброд е

ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявения иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ от З. К. С., ЕГН ********** срещу Софийски районен съд, с който се претендира осъждането на ответника, да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5100,00 лева / 2607,59 евро, както и законната лихва за забава върху посочената главница, считано от 23.12.2025 г.

/дата на подаване на ИМ в съда/ до окончателно изплащане на вземането, в резултат на нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на гр. дело № 16093/2020 г., по описа на СРС, ГО, като неоснователен;

ОСЪДИЛ е на основание чл.78, ал.3 ГПК З. К. С. да заплати на СРС сумата от 150 лева / 76,68 евро - разноски по делото.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, настоящ въззивник за неговата отмяна, като се иска пълното уважаване на иска по основание и размер така, както е предявен, изтъкват се съображения в тази насока.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната 1 жалба от първоначалния ответник и настоящ въззиваем СРС, с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна, излагат се съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Представителят на СОП изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице – ответник по иска, в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.

Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

Видно от приложения препис от гр. дело № 16093/2020 г., по описа на СРС, ГО, за периода на висящност на делото пред СРС не се констатира неоснователно забавяне при водене на производството по делото.

Същото е образувано по подадена искова молба от 22.04.2020г. от страна на З. К. С. против ВКС, с което е поискано да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5000 лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на постановени съдебни актове по к.д. № 3429/2019 г., по описа на ВКС.

На 11.06.2020 г. е било постановено разпореждане по реда на чл.131 ГПК, като на 31.05.2021г., с определение по реда на чл.140 ГПК, като производството по делото е било насрочено за разглеждане 2 в о.с.з. на 09.07.2021година.

На 20.08.2021г., е бил поставен съдебен акт по реда на чл.235 ГПК – съдебно решение № 20174503/20.08.2021 г., с който е била отхвърлена предявената претенция от ищеца по делото в цялост.

Препис от съдебния акт е бил връчен на ищеца по делото на 26.08.2021г., като същият е влязъл в законна сила на 05.03.2025 година.

Установено е, че е било подадено от ищеца заявление по реда на глава „трета“ от ЗСВ, по което е била извършена проверка от ИВСС по н.д. №7061/2018г. по описа на СРС, като заявлението е било отхвърлено, поради неоснователност, видно и от констативен протокол от извършена проверка.

С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка, съдът направи следните фактически и правни изводи:

За да постанови своето решение, районният съд правилно е приел, че не се спори касателно образуването, администрирането и приключването на делото като периоди, срокове и действия на страните, а дали е налице неоснователно забавяне на процеса, извън разумните за това срокове.

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това право се отнася до всички видове съдебни производства - граждански, наказателни и административни. Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно за да бъдат уважени исковете е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по дело; 2/ това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/ от забавянето ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица; 4/ ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

В производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил 3 вредоносния резултат /така решение № 76-2016 г. на III г. о. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г./. Тази отговорност на държавата се реализира чрез нейните органи - в случая това е СРС и СГС. Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл 2б, ал. 2 ЗОДОВ и поддържани последователно и в практиката на ЕСПЧ. Тези критерии са обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора За да се прецени дали едно дело е разгледано и решено в разумен срок от значение е общата продължителност на съдебното производство - възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството да са имали разумна продължителност и обратно - при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. Освен това при преценката за продължителността на разумния срок следва да се отчита и времето необходимо за проучване на делото, правилното водене на производството и попълването му с доказателствен материал, с цел постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт.

Преценката дали е спазено изискването за разумен срок се извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. ЕСПЧ е определил като важни няколко фактора, за де се реши дали делото е сложно: естеството на фактите, които следва да бъдат установени, нуждата да се получат документи по делото (включително и от чужбина), съединяването на делото с други дела, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От значение е и поведението на сезиралия съда и на съответните власти, както и значението на делото за жалбоподателя. При преценката на поведението на компетентните органи голямо значение имат усилията им за ускоряване на производството - съдебните органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството, да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. Отделно от това и с оглед практиката на ЕСПЧ (напр. Salesi v. Italy, 1993) следва да се посочи, че съгласно чл. 1 КЗПЧОС, държавите - членки са длъжни да организират правните си системи по начин, който да гарантира спазването на чл. 6 КЗПЧОС, като позоваването на финансови или практически затруднения не може да оправдае неизпълнението на изискванията на чл. 6 КЗПЧОС.

В случая въззивният съд приема за доказано, че правото на ищеца на 4 разглеждане и решаване в разумен срок на процесното гражданско дело не е нарушено, за посочения в исковата молба и изследван от първостепенния съд период.

Тъй като на обезщетяване подлежат само претърпените неимуществени вреди от ищцата, които се намират в пряка причинно следствена връзка с нарушеното й право на разглеждане и решаване делото в разумен срок, в случая не се установява ищеца да е преживял психически и емоционални страдания, многократно и съществено надвишаващи по вид, характер и интензитет обичайните.

При извършване на релевантна преценка за разумност, съдът следва да се ръководи от заложените критерии в ал. 2 на чл. 2б от ЗОДОВ: общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

В настоящия казус не се установи забавяне от съдебния състав при СРС, тъй като производството пред него е протекло за периода от 22.04.2020 г. - датата на подаване на исковата молба в съда, до 20.08.2021 г., когато е бил постановен окончателния съдебен акт.

След преценка на периода от време от образуване на производството до приключване на делото пред СРС не може да се обоснове извод за нарушаване правото на ищеца за разглеждане на делото й в разумен срок - нарушение по чл. 6 от ЕКПЧ. Не е налице е забавяне на производството повече от обичайния срок за решаването на подобни казуси в рамките на националната юриспруденция.

Срокът несъмнено не се явява прекомерен и не представлява основание за наличие на нарушаване правата на ищеца, като участник в правен спор да получи произнасяне в разумен срок – право, гарантирано и обезпечено по чл. 6 от ЕКПЧ.

Изложеното предпоставя, че ответника не следва да носи отговорност за недопустимо забавяне по разглеждане на посоченото производство, с участието на ищеца, особено на фона на ноторно известната висока натовареност на съдиите в СРС, което в случая се явява неотносимо за ангажиране на специалната отговорност по реда на ЗОДОВ.

Тъй като крайните изводи съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските:

С оглед изхода на делото, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 103,00 евро – за процесуално 5 представителство, съгл.чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал.

1 НЗПП. Сумата е в размер на минимума и е съобразена от съда в съответствие с ниската фактическа и правна сложност на казуса, положения обем и качество на труд.

Воден от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 150 от 05.05.2026 година, постановено по гр.д. № 36/2026 година, по описа на РС Костинброд.

ОСЪЖДА З. К. С. да заплати на Софийски районен съд сумата от 103,00 (сто и три) евро– сторени разноски пред въззивния съд за процесуално представителство.