Акт от 25.09.2020, Административен съд - Търговище
- Съд
- Административен съд - Търговище
- Дело
- 113/2020
- Подписан
- 25.09.2020
- В сила
- 07.04.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.112, ал.2, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.113, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.113, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 48, ал. 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 205 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 24 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 167 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 173, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 189, ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 189, ал. 2, т. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 189б · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 189б, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 189б, ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 189б, ал. 2, т. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 15, ал. 2 · Закон за нормативните актове
Р Е Ш Е Н И Е
№ 102 25.09.2020 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Търговище пети състав
На осми септември година
2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Янка
Ганчева
Като разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова
АД № 113 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с Глава Х от АПК във вр. с чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Делото е образувано по жалба на ЕТ“Иванов
Къмпани - Иван Иванов“ ЕИК *********, представлявано от И. П. И. с адрес за кореспонденция: гр. Русе, ул. „Тулча“ № 15, вх. 1, ет. 3, чрез Адвокатско дружество „Н., Ф. и партньори“ при АК – Варна, ЕИК ********* със седалище, адрес на управление и адрес за кореспонденция: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 128, ет. 3, кантора 312 против РА № Р-03001819005516-091-001/ 16.03.2020 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 119/ 29.05.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта с която е определен нов размер на задължения за преотстъпен данък по чл.
189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО в размер на 21 405, 30 лв.
Жалбоподателят оспорва ревизионния акт (РА) в частта, с който са му определени от ревизиращите нов размер на задължения за преотстъпен данък, след корекции на декларирания данък, подлежащ на преотстъпване за 2015 г., респ. стойността на преотстъпения данък за активите с признато право за преотстъпване на данъка (Торачка Amazone Za-M 1501,
Продълбочител 809 Dondi и валяк). Стойността на преотстъпения данък и непризнатото право на преотстъпване на данъка за извършване на инвестиции по придобиване на двата актива – Торачка Amazone Za-TS 3200 Super hydro и Пръскачка Amazone UX3200 Special с причина за последните, съгласно мотивите, изложени в РА и Решението на ОДОП – Варна – неизпълнение на условието по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО – активите да са придобити до края на годината, следваща годината, за която е преотстъпването на данъка – т.е. в срок до 31.12.2016 г. според ревизиращите и решаващия орган. От издадените актове на органите по приходите не става ясно на какви фактически допускания се подчинява корекцията в размера на данъка, деклариран за преотстъпване, с оглед на което той е намален, предвид на което не е ясно и как е установен размерът на преотстъпения данък, за активите, за които той се признава, че е налице – Торачка Amazone Za-M 1501, Продълбочител
809 Dondi и валяк.
Това е от значение и при оспорване на правото и размерът на преотстъпения данък за останалите два актива Торачка Amazone Za-TS 3200 Super hydro и Пръскачка Amazone UX3200 Special. За тези активи органите по приходите са приели, че те не отговарят на условието по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, тъй като в договора е налице уговорка собствеността да се прехвърли след плащането на окончателната цена, а те самите са заведени в данъчния амортизационен план (ДАП) през 2016 г., а с пълната си стойност през 2017 г. съгласно чл. 24 от ЗЗД при прехвърлянето на собственост (какъвто е този ) и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ (каквито са процесните – индивидуално определени) прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е т.нар. вещноправно действие на (иначе облигационните) договори, което следва и от чл. 6 от ЗДДС. Доплащането до пълната стойност на вещите, при липсата на други уговорки между страните по смисъла на чл. 205 от ЗЗД за запазване на собствеността до изплащане на пълната стойност има значение само за разчетните отношения между тях, а не за вещноправния (прехвърлителен) ефект по сделката. В случая съществува договор за продажба № 201111042016/ 11.04.2016 г., съгласно който собствеността на активите ще се прехвърли след плащането на цената по договора. С чл. 189б от ЗКПО се въвежда схема за подпомагане под формата на държавна помощ, различна от държавната помощ за регионално развитие и минимална държавна помощ. Тази схема се подчинява на насоките на Регламент (ЕО) № 1857/ 2006 г. на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти, и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/ 2001 г. разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО попада в обхвата на един от видовете помощ по чл. 4 от посочения Регламент – „инвестиции в земеделски стопанства“. Според чл.
4 , т. 3 от Регламент (ЕО) № 1857/ 2006 г. инвестициите следва да преследват определени цели и се свързват с изграждането, придобиването или подобренията на недвижим имот или със закупуването на машини и оборудване, свързани с дейността. Съгласно чл. 15, ал.
2 от ЗНА при колизия на норми следва да се приложи регламентът. Тези изисквания са запазени и в новия Регламент № 702/ 2014 г. Разписката с окончателния идентификационен номер на помощта по регламент (ЕС) № 702/ 2014 г. е получена от българската държава на 20.03.2015 г. , поради което данъчното облекчение следва да се приеме за приложимо за периода 2014-2020 г. разпоредбата на чл.
14, § 6 от Регламент (ЕС) № 702/ 2014 на
Комисията гласи: Помощта обхваща следните допустими разходи: а) разходите за изграждането, придобиването (включително на лизинг), или подобренията на недвижимо имущество, като разходите за земя са допустими само в размер, ненадхвърлящ 10 % от общите допустими разходи за съответното действие; б) закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива;..“ Разпоредбата е императивна и категорично приема покупката на лизинг за форма за придобиване на земеделска техника, такава е и нормата от предходния регламент, на който са били подчинените редакции на националния ни закон до промяната му през 2014 г. В чл. 14, § 7 от новия регламент са посочени разходите, които не са допустими – разходите, различни от § 6, б. „а“ и „б“, които са свързани с договор за лизинг, например марж на лизингодателя, разходите за рефинансиране на лихви, административните разходи и разходите за застраховка. Посочената уредба е от по-висш порядък за разлика от чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, като тя не поставя срок за придобиване на активите – цел на инвестицията до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.
В съдебно заседание по делото, жалбоподателят редовно призован се представлява от адв. Ф. от АК - Варна, която поддържа жалбата и изразява становище за незаконосъобразност на издадения РА в обжалваната част по съдебен ред поради прилагането на нормативен акт от по-висока степен. Пледира за присъждането на разноски по представен списък по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Ответникът – директорът на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, чрез процесуалния си представител, Г.Е. – главен юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представя подробни писмени бележки в дадения от съда срок.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Ревизията на И. П. И. ЕГН ********** с регистрация като ЕТ“Иванов-Къмпани-Иван Иванов“ ЕИК ********* с адрес за кореспонденция гр. Русе, ул. „Тулча“ № 15 е възложена със ЗВР № Р-030001819005516-020-001/23.08.2019г., в която е определено тя да се извърши за задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2015 до 31.12.2015 г. (стр. 6 от адм. преписка). Заповедта е издадена от Е. Сп. Хр. на длъжността началник сектор, в качеството си на заместник на Д. Б. Кр. на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна.
(стр. 47 от делото). Определени са също срокът на ревизията - три месеца от връчването на ЗВР, ревизиращите органи и ръководителят на ревизията. Заповедта е връчена електронно на 03.09.2019 г. според представената разписка (стр. 4 от адм. преписка).
На 29.11.2019 г. е издадена заповед за изменение на ЗВР № Р-030001819005516-020-002 (стр. 10 от адм. преписка), с която срокът за извършване на ревизията е удължен до 03.02.2020 г.
На 17.02.2020 г. екипът от ревизори,
М. П. Гр.-Н. (ръководител на ревизията) и И. Св. В. инспектор по приходите са съставили Ревизионен доклад № Р-03001819005516-092-001.
Ревизията е приключила с издаване на
Ревизионен акт № Р-03001819005516-091-001/16.03.2020 г. от началник сектор "Ревизии", възложил ревизията, и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, който е предмет на оспорване в настоящото производство.
С РА за жалбоподателя ЕТ“Иванов
Къмпани - Иван Иванов“са установени задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 27 416 лв. главница и лихва от 10 762, 12 лв. или общо в размер на 38 178, 12 лв. (ведно с лихвата), след преотстъпване на данък по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО в размер на 21 405, 30 лв. Така установените задължения са образувани въз основа увеличения на счетоводен финансов резултат, намаление на преотстъпения данък, изложени в пет отделни точки в РА, като в частта за преотстъпения данък са оспорени в настоящото съдебно производство.
Ревизионният акт е обжалван изцяло по административен ред на 30.03.2020 г. като подадената жалба е бланкетна и по пощата. По жалбата е постановено Решение № 119 от 29.05.2020 г. от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна. По-горестоящият орган по приходите е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил ревизионния акт изцяло.
Решението е съобщено на жалбоподателя на 01.06.2020 г., а жалбата срещу РА е постъпила при ответника на 15.06.2020 г.
В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят извършва селскостопанска дейност по производство на зърнени (без ориз), бобови растения и маслодайни семена и притежава регистрационна карта на земеделски производител, актуализирана за стопанската година на ревизирания период.
При тези факти съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, изхожда от адресата на РА и е подадена в законово установения срок, а разгледана по същество е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК. Представените писмени документи удостоверяват, че заповедите за възлагане на ревизии, ревизионния доклад и ревизионния акт са валидно подписани от посочените в тях като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис като бе извършена проверка в съдебното заседание от 21.07.2020 г. (стр. 23 до 26 от делото).
Съдържанието на заповедта за възлагане на ревизия формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. Издателят на заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от Заповед № Д-27-40/15.08.2019 г. на директора на ТД на НАП Варна. Заповедта за възлагане на ревизията е връчена по електронен път на жалбоподателя на 03.09.2019 г., с което е спазено изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК. Ревизионният доклад е съставен в срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК от определения ревизиращ екип и е връчен на жалбоподателя на 17.02.2020 г.
Ревизираното лице не се е възползвало от правото си в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да направи възражение.
В ревизионния акт са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване. Формално ревизионният акт отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието.
Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от РА.
В решението на директора също са изложени фактически и правни основания за потвърждаването на ревизионния акт.
Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, нарушаващи правото на защита на ревизираното лице, и представляващи пречка да бъде осъществен от съда контрол за законосъобразност на акта.