Решение № 2513 от 26.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2513 гр. Бургас, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120107017 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Бургас” ЕАД против К.

И. Г. и И. И. Г., за установяване със сила на пресъдено нещо, че всеки от ответниците дължи разделно на ищцовото дружество сумата от 518.39 лв. или двамата общо 1036.78 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2022 год. до 31.07.2023 год., ведно с мораторна лихва в размер на по 17.53 лв. всеки или общо 35.05 лв., начислена върху главницата за периода от 01.09.2022 год. до 25.08.2023 год., както и законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2023 год. до окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № ****/2023 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК и са с правно основание във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуалния си представител, който ангажира доказателства; моли за уважаване на исковете и присъждане на разноските по делото.

Особеният представител на ответниците оспорва исковете по съображения, подробно развити в отговора на исковата молба.

Съдът, след анализ на събраните доказателства, намира за установени следните, относими към предмета на спора факти:

Ответниците са собственици на апартамент № 2, находящ се в гр.Б****, което е видно от справката за собственици от Кадастралния регистър на недвижимите имоти, воден от АГКК, СГКК - гр.Бургас.

1

На общо събрание на етажните собственици в етажна собственост, находяща се в гр.Б****, проведено на 27.10.2010 год., е взето решение топлинното счетоводство да се извършва от „Топлофикация – Бургас” ЕАД.

В изпълнение на така взетото решение на общото събрание, на 02.11.2010 год. оправомощените етажни собственици са сключили договор за топлинно счетоводство с „Топлофикация - Бургас“ ЕАД. Срокът на договора е определен на две години, считано от влизането му в сила (подписването му), с клауза за мълчаливо продължаване за същия срок.

Според справка за дължими суми с автор „***“ в ищцовото дружество, за периода м.юли 2022 год. - м.юли 2023 год. на ответниците е начислена сумата от 1036.78 лв., от които 909.69 лв. за БГВ, 113.83 лв. - сградна инсталация, 13.26 лв. - отчет, 35.05 лв. мораторна лихва.

По делото са налични и действащите общи условия, при които е извършвана продажбата на топлинна енергия, свидетелства за годност на топломери, справка за консумирана топлинна енергия в абонатната станция, към която се числи имотът на ответниците, изготвена от „****“ за същия период, както и сметки за дялово разпределение.

Изслушано е вещото лице по назначената техническа експертиза, според което за процесния период „Топлофикация - Бургас“ ЕАД е доставяло топлоенергия в абонатната станция на бл.*****, както и че разпределението на топлинната енергия в тази етажна собственост е сравнително вярно и основано на иначе погрешна методика. Така, според експерта, стойността на доставената в имота на ответниците и потребена топлоенергия възлиза на 909.69 лв. за БГВ и 13.26 лв. - отчет или 922.95 лв. общо.

При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за частично основателни.

Основателността на исковата претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД е обусловена от успешно проведено от страна на ищеца доказване наличието на облигационна връзка между него и ответниците, по която да е изпълнил задълженията си точно. Понеже облигационната връзка между топлопреносното предприятие и потребителите (собственици и носителни на ограничено вещно право на ползване на обекти в етажната собственост) възниква по силата на чл.150, ал.1 във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ, доказано е наличието на такава между страните - в процесния период двамата ответници са били титуляри на правото на собственост върху топлоснабдения имот.

Доказа се и че в периода от 01.07.2022 год. до 31.07.2023 год., в топлоснабдения имот е доставена топлоенергия, чието количество възлиза на определената с техническата експертиза стойност - 922.95 лв.

Липсват доказателства ответниците да са заплатили посочената сума, поради което главният иск се явява частично основателен и следва да се уважи до този размер или за сумата от 461.48 лв. срещу всеки от ответниците, а за горницата до пълния предявен размер да се отхвърли.

Това от своя страна има за своя закономерна последица частична 2 основателност на акцесорния – за дължимост на мораторна лихва. Той е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за размера му, затова съдът го определя, на основание чл.162 от ГПК, на 32.23 лв. за периода от падежа на задължението по всяка фактура, до 25.08.2023 год., или за посочения период двамата ответници дължат по 16.12 лв.

При това положение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, частично дължими са и разноските, сторени от „Топлофикация – Бургас” ЕАД по ч.гр.д. № ****/2023 год. на БРС до размера от 200.51 лв., както и за настоящото производство, в размер на 917.01 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че К. И. Г., ЕГН - **********, адрес: гр. Б***** и И. И. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Б*****, дължат разделно на “Топлофикация Бургас” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. Б****, представлявано от Х. И., на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 922.95 лв. (по 461.85 лв. всеки от двамата) - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2022 год. до 31.07.2023 год., ведно с мораторна лихва в размер на по 32.23 лв. (по 16.12 лв. всеки от двамата), начислена върху главницата за периода от 01.09.2022 год. до 25.08.2023 год., както и законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2023 год. до окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № ****/2023 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница и мораторна лихва за горниците над уважените до пълните предявени размери от 1036.78 лв., съотв. 35.05 лв.

ОСЪЖДА К. И. Г. и И. И. Г. да заплатят на “Топлофикация Бургас” ЕАД деловодни разноски за настоящото производство в размер на 917.01 лв., както и за производството по ч.гр.д. № **** / 2023 год. на БРС в размер на 200.51 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3