Решение № 101 от 04.04.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Плевен, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА в присъствието на прокурора С. М. Г. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20234400200310 по описа за 2023 година

Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Образувано е по молба за признаване на решение № 1021Js 14300/21 от 07.02.2022 г. на Районен съд Зобернхайм, Федерална Република Германия, влязло в сила на 31.03.2022 г., с което на българския гражданин Б. Б. Р. е наложена финансова санкция общо в размер на 1431 евро.

Прокурорът изразява становище, че молбата е основателна.

Засегнатото лице Б. Б. Р. изразява становище, че искането е основателно.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид молбата и представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, намира за установено следното:

С решение № 1021Js 14300/21 на Районен съд-Зобернхайм, Федерална 1

Република Германия от 07.02.2022 г., влязло в сила на 31.03.2022 г., на българския гражданин Б. Б. Р. е наложена финансова санкция общо в размер на 1431 евро, представляваща парична санкция, наложена с акт на съдебен орган за извършено престъпление, както и парична сума за разходите по съдебното производство, което е довело до постановяване на решението.

Решението е постановено затова, че на 15.06.2021 г. в гр. Кирн, по време на движение по пътищата с лек автомобил, засегнатото лице е било поставило бракувания български номер ***, въпреки че е знаело, че не притежава необходимото за управлението на МПС свидетелство за управление, управлявало е автомобила около 22:38 часа по ул. „Зулцбахер щрасе“, известно му е било, че автомобилът не притежава застраховка „гражданска отговорност“, при извършена полицейска проверка е представило на полицейските служители фалшифицирано Свидетелство за регистрация Част І, за да заблуди същите за надлежната регистрация на автомобила с поставения регистрационен номер, като му е било известно, че официалният документ е фалшифициран.

Деянието съставлява престъпление по чл. 267, ал. 1, чл. 52, чл. 53 и чл.

74 от НК на Федерална Република Германия, във връзка с чл. 21, № 1, чл. 22 от Закона за движение по пътищата.

Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за признаване и изпълнение, представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на парична санкция, наложена с акт на съдебен орган за извършено престъпление.

В съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС заверено копие от решението е придружено от удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Федерална Република Германия на 24.01.2023 г. и е преведено на български език.

Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и 2 да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е окръжен съд по местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице.

Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция на Б. Р. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като са налице условията за признаване и изпълнение по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС и същевременно не са налице условията по чл. 35 от същия закон за отказ за признаване и допускане на изпълнението:

1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на присъдата от 27.05.2021 г.;

2. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава-членка, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;

3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася до деяние, подсъдно на български съд;

4. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

5. Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро;

7. Решението се отнася до деяние, което представлява престъпление и по българското законодателство;

3

8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по силата на българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което обосновава решението;

9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е било писмено, но Б. Р. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.

На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се отнася до парична сума – 1431 евро, съдът следва да определи равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на решението в издаващата държава. От направената справка в сайта на БНБ за 07.02.2022 г. е видно, че равностойността на 1431 евро е 2798,79 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Плевенският окръжен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение № 1021 Js 14300/21 от 07.02.2022 година, на Районен съд-Зобернхайм, Федерална Република Германия, влязло в сила на 31.03.2022 г., с което на българския гражданин Б. Б. Р., роден на ********** г. в гр. Плевен, ЕГН – **********, с настоящ и постоянен адрес в гр. Пордим, Плевенска област, ул. ***, е наложена финансова санкция общо в размер на 1431 евро, равностойни на 2798,79 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр. Велико Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването не спира изпълнението на решението.

На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС решението на несъдебния орган от 29.03.2021 г. да се изпрати заедно с препис от настоящото решение на ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис град Плевен за изпълнение по реда на Закона за Национална агенция за приходите и 4

ДОПК.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС, незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАПгр. Велико Търново, офис град Плевен, както и за приключване изпълнението на решението.

Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5