Решение № 150 от 17.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Бургас, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Валентина Анд. Чакърова като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600448 по описа за 2024 година С Присъда № 4 от 18.01.2024г., постановена по НОХД № 211/2023г., Районен съд-Несебър признал подсъдимия Б. Д. Д., ЕГН **********, за виновен в извършване на следните престъпления:

1. На различни дати от края на месец юни до началото на месец септември, но преди 15 септември 2013г., в гр. ***, Община Несебър, при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо малолетната Ц. Ц. Ц., ЕГН **********, поради което и на основание чл.149, ал. 1, вр. чл.

26, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК го осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца;

2. На различни дати от месец август до началото на месец септември, но преди 15 септември 2014г., в гр. ***, Община Несебър, при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо малолетната Ц. Ц. Ц., ЕГН **********, поради което и на основание чл.149, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от 1

НК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК го осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца;

3. На различни дати от месец август през 2016 година до 10.09.2016г., в гр. ***, Община Несебър, при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо малолетната Ц. Ц. Ц., ЕГН **********, поради което и на основание чл.149, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК го осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, като на основание чл.304 от НПК го признал на невинен и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.149, ал.1 от НК - за това, че на неустановена дата за периода от 29.12.2016г. до 04.01.2017г. в гр. ***, Община Несебър, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо малолетната Ц. Ц. Ц., ЕГН **********, като я целувал по устата.

4. На 25.05.2018г., в стая, разположена на първи етаж, държал за себе си порнографски материал, а именно 1 472 броя файлове (подробно описани в присъдата) – снимки и видеоклипове, изобразяващи открито сексуално поведение, изразяващо се в похотливо показване на половите органи, мастурбация, кунилингус, еякулация, за създаването на които е използвано лице, изглеждащо като ненавършило 18 години, поради което и на основание чл.159, ал.6 от НК, вр. чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на 1 година и 4 месеца, както и му наложил наказание „Глоба“ в размер на 8 000.00 лева.

5. На 25.05.2018г., в гр. ***, Община Несебър, в стая, разположена на първи етаж на къща на ул. *** № ***, в метална каса държал боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешително, изискуемо съгласно чл.50, ал.3 вр. чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл.159, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът наложил на подсъдимия Д. едно общо най-тежко от така наложените му и намалени с една трета наказания, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил за изпитателен срок от 5 години. Към така определеното и наложено общо най-тежко наказание, на основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъединил изцяло и наказанието „Глоба“ 2 в размер на 8 000.00 лева.

С присъдата, на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК, съдът прекратил наказателното производство срещу подсъдимия Д. за извършено от него престъпление по чл.159, ал.1 от НК

На основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК съдът е постановил кои веществени доказателства да се отнемат в полза на Държавата и впоследствие да се предадат на Националната агенция по приходите и кои от тях да се унищожат по реда на ПАС, след влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът осъдил подсъдимия Д. да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сторените по делото разноски в размер на 2912.29 лева.

Така постановеният съдебен акт бил атакуван с въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура-гр.Бургас. В протеста са изложени твърдения за неправилна оценка на доказателствата, имащи отношение към индивидуализацията на наказанията. Обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност били интензивно засегнати от деянията на подсъдимия. Обществената опасност на личността му не била ниска, а напротив – не бил критичен към стореното от него и описвал взаимоотношенията си с пострадалата като „връзка“ и „влюбване“, въпреки, че при първоначално извършените от него действия пострадалата била само на 10 години. От изготвената ППЕ било видно, че за детето била настъпила тежка психологическа травма, вследствие на стореното й от подсъдимия, която неминуемо щяла да намери отражение в зрялата й възраст. Наред с това у подсъдимия бил намерен изобилен порнографски материал, извън заснетите снимки на пострадалата, от което проличавал и сексуалният интерес на подсъдимия към деца. Всяко от наложените на подсъдимия наказания за престъпленията, свързани с половата неприкосновеност на лицата, било несъразмерно на извършеното. С посочените аргументи се претендира изменение на първоинстанционната присъда в протестираните части, като за всяко от престъпленията по чл.149, ал.1 от НК на подс. Д. следвало се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години; за престъплението по чл.159, ал.6 от НК – наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и „Глоба“ в размер на 8 000.00 лева, а за престъплението по чл.339, ал.1 от НК – наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, като на основание чл.23, ал.1 от НК да се определи едно общо най-тежко наказание в размер на 6 3 години „Лишаване от свобода“, което след приложението на чл.58а, ал.1 от НК да се намали до 4 години „Лишаване от свобода“, и към него да се присъедини и наказанието „Глоба“ в размер на 8 000.00 лева. Предлага се също така отмереното окончателно най-тежко наказание да бъде увеличено на основание чл.24 от НК на 6 години „Лишаване от свобода“, търпимо ефективно, при първоначален „строг“ режим.

По делото е постъпила и молба от Ц. Ц., с която също се оспорва присъдата на районния съд, в частта относно наложените на подсъдимия наказания. Подс. Д. не признал вината си и обвинил пострадалата, че била предизвикала неговото поведение. Той бил личност с изключителна обществена опасност и с наложените наказания целите на закона нямало да бъдат постигнати. С молбата Ц. е изразила съгласие с предложения с въззивния протест увеличен размер на наказанията, поради което се иска изменение на присъдата в този смисъл.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа протеста частично. Присъдата била правилна и законосъобразна относно изводите за съставомерност на деянията, за които били повдигнати обвинения срещу подсъдимия и относно размера на наказанията, но приложението на института по чл.66 от НК не било правилно и обосновано, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на ефективно изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.

Във виззивното съдебно заседание подс. Д., редовно призован, се явява лично, заедно с упълномощения си защитник - адв. Димо Гочев от АК-Бургас, който предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Съдът коректно бил отчел всички налични по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, след което отмерил справедливи наказания.

В последната си дума подс. Д. изразява съжаление за стореното и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, установи следното:

Въззивният протест е подаден в срок от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално 4 допустим. Разгледан по същество, той е частично основателен.

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след направено от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т. 2 от НПК – признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След направен обстоен и всестранен анализ на доказателствения материал, съобразен с диференцираната процедура, по която се е провело съдебното производство, съдът правилно преценил, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и съблюдавайки правилата на чл. 372, ал. 1 от НПК се произнесъл с определение по ал.4 на същия член. Настоящият състав възприема фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд въз основа на признатите от подсъдимия факти, съгласно изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подс. Б. Д. Д., ЕГН **********, е роден в гр. ***, област Търговище, но живее в гр. ***, Област Бургас, ул. *** № ***. Той е ***, *** гражданин, *** образование, разведен, *** и е ***.

Подсъдимият Д. бил собственик на ********, находящ се в гр. ***, ул.

*** № ***, и на намиращия се в близост до него павилион за бързо хранене.

През 2013г. павилионът бил нает от свид. С. Б. и съпругът й Ц. Ц., понастоящем починал. През месец май 2013г. свид. Б. и съпругът й започнали работа в наетия от тях търговски обект. През същата година, месец юни, при тях пристигнали дъщерите им – пострадалата Ц. Ц., която била на ** години, и В. Ц.. Докато родителите на Ц. работели в павилиона за бързо хранене, тя прекарвала времето си в разходки, ходене на плаж, а понякога помагала на родителите си в работата им. На неустановена дата, в края на месец юни 2013 г., Ц. Ц. била на плаж в гр. *** със свой приятел на име В.. Докато била в морето с В., при Ц. отишъл подс. Д.. Той се приближил към нея, хванал я през кръста и я дръпнал настрани. Попитал я дали има гъдел и поставил ръката си под долнището на банския й, върху вагината й. Ц. се уплашила и казала на подсъдимия да я пусне и се отдръпнала от него. В периода от края на месец юни до началото на месец септември, но преди 15 септември 2013 година подсъдимият търсил повод да остане насаме с пострадалата, с цел да установи физическа близост с нея. Под предлог, че му е необходима помощ с гладенето 5 или друга домакинска работа, Д. си осигурявал присъствието на детето Ц. Ц. в *** му. Когато оставали сами с Ц. Ц. в *** му, обвиняемият я прегръщал, целувал я по врата и по устата, събличал дрехите й и опипвал с ръце гърдите и бедрата й, поставял пръст във вагината й. Докато извършвал тези действия, Д. снимал пострадалата с телефона си. Казвал й, че я обича и настоявал да я опипва по цялото тяло. Първоначално пострадалата се съпротивлявала срещу действията на Д., но след това се примирила и позволила на подсъдимия да извършва блудствени действия с нея, така както той желаел. На неустановена дата в същия период подс. Д. отново намерил работа на Ц. в *** и така останал насаме с нея. Вкарал я в една от стаите на ***, заключил вратата и дръпнал завесите. Съблякъл си дрехите, свалил и дрехите на Ц.. Поставял пениса си в устата й и еякулирал по тялото й. При следваща им среща отново в посочения период, подс. Д. бръкнал под блузата на Ц. и опипал гърдите й, целувал я по устата, търкал пениса си по вагината й.

През лятото на 2013 г., в гр. *** подсъдимият поставил пениса си в устата на Ц. Ц. и еякулирал в устата й.

В началото на месец септември пострадалата и семейството й си заминали за с.***, за подготовка за новата учебна година.

През месец август 2014г. пострадалата отново пристигнала в гр.***.