Решение № 177 от 10.08.2018, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 177 / 10.8.2018г. , град Карнобат

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански състав

На десети юли през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева

Секретар: Веска Христова като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева гражданско дело номер

1298 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпилата искова молба от С.З.С., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв.М.А.К., против Г.Р.С. ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** и С.А.С. ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***.

С исковата молба е предявен установителен иск с правно основание по чл.422 във вр. 415 от ГПК, за признаване за установено, че всеки от ответниците Г.Р.С., ЕГН ********** и С.А.С., ЕГН **********, дължи на ищеца сума в размер от по 1004,90лв., представляваща припадащата се част от разноските за извършен ремонт на покривна конструкция, на сграда в гр.Карнобат, ул. „Искър” № 8, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК -13.09.2017г., по което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1096/2017г. на КРС.

Твърди се в исковата молба, че ищецът заедно с брат си и майка си са собственици и на ½ идеална част от дворно място, съставляващо УПИ ХІІ-2348 в кв. 135 по ПУП на гр. Карнобат и на втория жилищен етаж от двуфамилната жилищна сграда, построена в дворното място, който жилищен етаж, представлява самостоятелно жилище със самостоятелен вход от северната страна на сградата, със застроена площ от 94 кв.м., заедно с придадените към жилището източно избено помещение, със самостоятелен вход. Ответниците са собственици на първия жилищен етаж от сградата, който етаж е самостоятелно жилище със самостоятелен вход от запад, заедно с избено помещение с площ от 60,00 кв.м., разположено в западната част на избения етаж, със самостоятелен вход, както и на ½ ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата. Всяка от страните съответно притежава по ½ ид.ч. от общите части на сградата.

Покривът не бил ремонтиран от години. Ищецът уведомил ответниците за предстоящия ремонт. Ремонтът бил осъществен от фирма в периода от 01.08. 2017 г. до 08.08.2017 година. Разходите за ремонта възлизА.в общ размер на 4419,60 лв., като вторият ответник заявил, че ще плати половината на представителя на фирмата изпълнител, но не изпълнил задължението си, поради което ищецът платил на фирмата-изпълнител цялата сума за ремонта, за което била издадена фактура на стойност 4419,60 лева. Ищецът поканил ответниците да уредят финансовите си отношения във връзка с ремонта, но те категорично отказА.. Ищецът подал до КРС, заявление по чл. 410 от ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение за припадащата се част от стойността на ремонта на покрива, но в срока по чл.414 от ГПК ответниците възразили срещу издадената заповед, поради което ищецът предявил настоящия иск.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, с който те оспорват претенциите, като неоснователни, недопустими и недоказани и молят за тяхното отхвърляне. Твърдят че претенцията е частично допустима – до размера на 1104,90 лв., тъй като сумата от 4419,60 лв. е платена от ищеца и неговата майка. Ответниците твърдят, че ремонтът на покрива не е бил наложителен и необходим. Сочат че не са имА.достъп до подпокривното пространство и не са знаели за видовете ремонти осъществени от ответника. Излагат твърдения, че са били увредени, тъй като във връзка с изтеглен ипот.кредит за закупуването на имота имА.застраховка „Имуществена протекция“ и смятат, че разходите за ремонта следвало да плати застрахователя, но само ако са знаели и са били уведомени своевременно за щетата и вредата. Ремонтът бил осъществен без тяхното знание и съгласие. Твърди се още, че ищецът не е положил грижи на добър стопанин, проявил немарливост и небрежност и за появата на течове бил виновен ищецът, който единствен ползвал подпокривното пространство. Твърдят, че ремонтът бил извършен при завишени цени, и ако бил предприет по общо съгласие на страните би бил много по-евтин, за което се излагат подробни твърдения. Оспорват твърдението на ищеца, че е било нА.це физическо износване на покрива и в тази връзка необходимостта от ремонт на същия. Твърди се, че в представената фактура ремонта не е включвал подмяна на конструктивни елементи. Прави се препращане към норми от ЗУТ, във връзка оспорването, че е бил осъществен основен ремонт и реконструкция.

Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл. 30, ал.3 във вр. чл.41 от ЗС за установяваване на съществуваването на вземане на ищеца по отношение на ответниците за посочените в исковата молба сума, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело 1096/2017г.

Първоначално искът е предявен като осъдителен и с допълнителна молба от 16.11.2017г. ищцовата страна е отстранила противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба като е заявила, че е предявила установителен иск. Неоснователно е твърдението на ответната страна, че предявеният иск е недопустим, предвид заявената първоначално осъдителна претенция, която впоследствие е уточнена като установителна. Съдът като се съобрази със съдебна практика /определение № 526/16.6.2017 г. по гр. д. 532/17 г. на Трето гражданско отделение на ВКС/ счита че искът е допустим и следва да бъде разгледан. Исковата молба е подадена в срока по чл.415 от ГПК, по повод възражението на ответниците срещу издадената заповед за изпълнение, и макар първоначално да е бил предявен като осъдителен, впоследствие своевременно ищецът изрично е уточнил, че искът му е установителен.

Безспорно е по делото, че ищецът, заедно с майка си и брат си, са собственици на втори жилищен етаж, а ответниците са собственици на първия жилищен етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда в град Карнобат, с административен адрес ул. „Искър” № 8. Страните притежават дворното място в съсобственост при равни права, каквито са и правата им върху общите части от жилищната сграда - по ½ ид.част

(договор за доброволна делба на наследствен имот от 02.08.1989 г. и нот. акт № 162, том V, per. № 3181, дело №

640/2013 г. по регистъра на Нотариус с per. №

581 на НК).

Сградата е построена през периода 1969-1971 година и ремонт на покрива не е правен в продължение на години, поради което от години имало течове от покрива като се наводнявало подпокривното пространство, обливА. се гредите и стените.

Ищецът предприел действия за ремонт на покрива и възложил ремонта на „Ера – 5” ЕООД. Ремонтът бил осъществен от фирмата изпълнител в периода от 01.08. 2017 г. до 08.08.2017 година. Извършени били следните СРР: демонтаж на керемидите, почистване и смяна на пръст от покрива, полагане на РVС хартия, полагане на летви, обшивка с ламарина, демонтаж на улуци, доставка и монтаж на нови улуци, фитинги и водостоци, нареждане на керемиди, замазване на капаци, ремонт на капандура и комини. Ремонта възлизал в размер на 4419,60 лв. За извършената услуга фирмата –изпълнител издала фактура № 1130 от 09.08.2017г. и фискален бон от същата дата на стойност 4419,60 лева. Сумата била платена от ищеца, който поискал от ответниците да платят припадащата им се част – половината от сумата, но те отказА..

На 13.09.2017г., С.С. е депозирал срещу Г.Р.С. и С.А. С., заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.дело № 1096/2017г. на КРС и е издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за сумата 2209,80 лева. В срока по чл.414 от ГПК, ответниците са депозирА. възражение, което е обосновало правния интерес на ищеца С.С. от предявяване на настоящия установителен иск.

В хода на съдебното дирене съдът допусна извършването на СТЕ и разпит на свидетели.

Св.А., баща на ответницата

Г.С. посочва, че след купуването на имота през 2013 г. се е качвал на покрива за да отпуши комините. Тогава установил, че подпокривното пространство било пълно с багаж и не е успял огледа и да установи нА.чието на теч. Заявява, че той би могъл да извърши ремонта, при значително по-ниски разходи, но не би могъл да гарантира качеството на ремонта в писмен вид.

Св.С., приятел на ищеца, свидетелства, че в продължение на години

- повече от 20 години покривът е течал, за което имал лични впечатления.

Свидетелства, че по молба на ищеца, се е качвал на покрива за да размества керемидите за покрие отворите на появилите се дупки и течове/от валежи и натрупване на сняг/. Лично е разговарял с ищеца и му обяснил, че ремонт на покрива е належащ.

Видно от заключението на назначената СТЕ, което съдът прие като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, ремонтните работи са били необходими и наложителни, като направените разходи за ремонта съответстват на пазарните.

Пред съда и на въпросите на страните, вещото лице, потвърди наложителността и необходимостта на ремонта на покрива, тъй като ако не са били отстранени течовете, сградата е щяла да продължи да се наводнява, със съответните негативни последици. Вещото лице посочи, че технологията на покривните работи до около 1974 г. е била керемидите да се полагат върху дъсчената обшивка с калов разтвор, който в течение на годините, от течове и въздушни течения, се е превърнал в пръст, която е падала на плочата и практически не е имало спойка между керемидите и дъските. При огледа на място, вещото лице е установено, че в предходен период е имало продължителни течове от покрива с обливане по дървената конструкция и тухлени зидове, поради което заключението му е че ремонтите работи по покрива са били необходими и належащи.

Страните имат спор за ползването на подпокривното пространство, като с нот.покана връчена на ищеца и неговата майка Мита И. Стоилова, на 15.08.2017г. ответниците са поискА. да им бъде осигурен достъп до подпокривното пространство за да го ползват, респ. ищецът заедно с майка си да им плащат наем. В отговор на тази нот.покана, Мита И. Стоилова и ищецът С.З.С. са заявили, че подпокривното пространство не може да се ползва, но с отговора е направено искане ответниците да платят ½ ид.част от ремонта на покрива, който се явява обща част на сградата.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да е основателен предявения иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че с ответника са съсобственици в имота, че той е извършил твърдените от него необходими разноски за поддържане на съсобствения имот, наложителността на разноските за запазването и поддържането на общата вещ и техният размер, като ответникът не му е заплатил припадащата му се 1/2 част от разноските. Размерът на разноските се определя и съответно присъжда към момента на извършването им.

Разпоредбата на чл.

38, ал. 1 ЗС причислява покрива на сградата към общите части на етажната собственост и като обща по естеството си част е собственост общо на етажните собственици - страните по настоящото дело.

Когато етажите в сградата са само два и собствениците им са с равни права, уредбата на отношенията следва да се извърши по правилата за съсобствеността, тъй като на практика не може да се образува мнозинство за начина на поддържане на общата сграда. Ето защо отношенията между етажните собственици се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. Според посочената разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ съобразно с частта си. Под "тежести" се разбират тези грижи и разноски, които са необходими за запазване на вещта. Съсобственикът няма право на изменения в общата вещ без съгласието на останА.те съсобственици. Когато извърши подобрения в съсобствен имот без знанието и съгласието на останА.те съсобственици, той има вземане за изравняване за неоснователното обогатяване, възникнало в резултат на действията му, но не и на пълната част от разноските, направени за подобренията. Несъгласните съсобственици дължат всички съответни на тяхната идеална част необходими разноски, а подобренията - по правилата за неоснователното обогатяване (доколкото те са се обогатили и в размер по-малката стойност на обогатяването и обедняването).

Разпечатката съдържа 38 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de5a251d-41af-488a-abd6-608e8ae26642