Определение № 1445 от 26.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1445 гр. Стара Загора, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20255500500695 по описа за 2025 година Производството е на осн. чл.275 във вр. с чл.413, чл.414а, чл.417 и чл.418 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба вх.№

24315/12.08.2025г. от длъжника - пълнолетния български гражданин Т. С. Д. от гр.С.З. против останалата негативна за него част от Разпореждане № 1550/07.07.2025г., постановено по приключеното ч.гр.д. № 3000/2025г. по описа на РС - гр.Ст.Загора, с което е бил осъден да заплати наред с главницата от 9 500 лв. и на останалите дължими суми - ДТ - 190 лв. и 1 200 лв. за адвокатски хонорар и е била издадена съответната Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК по искане на заявителяпълнолетния български гражданин И. Г. Б. /също от гр.С.З./, относно които не е налице отмяна с постановеното впоследствие в з.з. Определение № 2615/12.09.2025г. относно междувременно заплатената изцяло главница от 9 500 лв. Моли настоящия въззивен съд да го отмени изцяло, или алтернативно до минимума от 100 лв., със законните последици.

В законния 1- седмичен срок по делото е постъпил писмен Отговор на ч.жалба вх.№ 26325/28.08.2025г. от заявителя - пълнолетния български гражданин И. Г. Б. от гр.С.З., който счита заплатения адвокатски хонорар от 1 200 лв. за напълно относим към размера на претенцията, фактическата и правната сложност на казуса и извършените от пълномощника - адвокат съответно фактически и правни действия по делото.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, съображенията в Отговора на ч.жалба, материалите по 1 първоинстанционното дело и мотивите на атакуваното Разпореждане, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице /длъжник/, в предвидения законов срок за обжалване, в изискуемата се писмена форма, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Първоинстанционното производство е било образувано по заявлението по реда на чл.417 от ГПК, като на длъжника на 05.08.2025г. му е била връчена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документа по чл.417, ал.1, т.3 от ГПК, с peг.№ 1550/07.07.2025г., издадена по ч.гр.д.№ 3000/2025г. по описа на PC- Ст.Загора, с която му е било разпоредено да заплати на кредитора /заявител/ К.И.Б. от гр.С.З. главницата в размер на 9 500 лв., представляваща дължима за връщане сума по договора за паричен заем от 27.03.2025г. с нотариална заверка на подписи от 27.03.2025г. и с краен срок на връщане 27.06.2025г., законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 190 лв. за внесена дължима Държавна такса и 1 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника - адвокат на заявителя. С процесната ч.жалба длъжникът Т. С. Д. от гр.С.З. на осн. чл.413, ал.1 от ГПК обжалва в останалата й част процесната Заповед в частта на присъдените разноски само относно посочено дължимо парично задължение за заплащане на сумата 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение. Длъжникът прави изрично писмено възражение за прекомерност на присъденото със заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист адв. възнаграждение в размер на 1 200 лв.

Въззивният съд счита, че в конкретния случай липсва някаква особена фактическа и правна сложност на ч.гр.дело с предмет заявлението по реда на чл.417 от ГПК, още повече, че Заявлението се подава по утвърдения вече писмен и електронен образец, осъществените от процесуалния представител/адвокат/ на заявителя процесуални действия представляват попълване на образеца на заявлението по чл.417 от ГПК, процесното заповедно производство се развива изключително и само в закрито заседание и съответно приключва в закрито заседание. С оглед нормата на § 1а, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения на ВАССофия, относно нормативния критерии за преценка на „Фактическата и правна сложност“ попълването на Заявление по образец, в което е посочен един длъжник /физическо лице/, един заявител /също физическо лице/, фактически липсва излагане на някаква сложна и обемна фактическа обстановка, няма и не е налице изчисляване и искане за присъждане на лихва за забава, което да предполага по-голямо усилие и вложено време, и по делото липсва указанието за свършена от адвоката работа в официални почивни и/или 2 празнични дни. Следователно дори и при прилагане на разпоредбата на незадължителната за съда и за страните норма на чл.7, ал.7 от Наредба № 1/2004г., /съобразно практиката на СЕС/ претендираното и първоначално присъдено възнаграждения за адвокатска работа претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение от 1 200 лв. се явява необосновано и твърде завишено.

От друга страна съгласно общите правила на Наредбата с № 1/2004г. за адвокатската работа при изчисляването на същото по материален интерес, фактическа и правна сложност и обема на извършената работа, размерът му не следва да надхвърля трайно обичайните за подобни и идентични казуси в региона от 600 лв. Наред с това на датата на връчване на съдебните книжа по ч.гр.д.№ 3000/2025г. по описа на PC- Ст.Загора на датата 05.08.2025г.

/л.16 от първоинстанционното ч.гр.дело/ вече са били заплатени на заявителя /макар и от третото за спора лице - Е.Б.Д./ по негова банкова сметка изцяло главницата в размер на 9 500 лв., без останалите акцесорни вземания. Към датата на депозиране на процесната ч.жалба /12.08.2025г./ длъжникът е депозирал и писмено Възражение по реда на чл.414а от ГПК /л.14- 15 от делото на PC- Ст.Загора/ по висящото ч.гр.дело. И все пак настоящия въззивен съд следва да отбележи, че разпоредбите на Наредбата с № 1/2004г. за адвокатската работа могат да служат единствено и само като ориентир при определянето на точния размер на дължимото адвокатско възнаграждение и при съблюдаването на специалната разпоредба на чл.78, ал.5 от ГПК с въведения критерий за фактическата и правна сложност на самото дело.

Във връзка с това въззивният съд счита, че процесната ч.жалба се явява в частично основателна и доказана, като в тази му атакувана част Разпореждането на първостепенния съд следва да бъде частично отменено съгласно чл.271, ал.1, изр.1, пр.3 от ГПК, като присъденото адв. възнаграждение се намали от постановения от РС цялостен претендиран и присъден размер от 1 200 лв. на средния размер от 600 лв., със законните последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на по‐ нататъшно касационно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.278, чл.411, ал.2, т.2, чл.417 и чл.418 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ отчасти Разпореждане с № 1550/07.07.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 3000/2025г. по описа на РС- гр.Ст.Загора в частта му за присъдения адв.хонорар над сумата 600 лв. /шестотин лева/ до постановените общо 1 200 3 лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА в останалата му атакувана част Разпореждане № 1550/07.07.2025г. по ч.гр.д. с № 3000/2025г. по описа на РС- гр.Ст.Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4