Решение № 606 от 01.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело № 20251001000562 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №566/17.04.2025 г. по т. д. № 914/2024 г. по описа на Софийски градски съд, е осъдено на основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 53 ЗЗД вр. с чл. 127, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК: 121265113, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: 121718407, сума в размер на 81 860,51 лева, представляваща 20% от платеното от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на С. С. Д. и С. Л. Д. застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 07.03.2016 г., при което е починал Л. М. Д., причинено от водач на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ********, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 30.04.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над присъдения размер от 81 860,51 лева до предявения размер от 143 458,59 лева, като неоснователен, също е осъдено на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ЗД „Евроинс“ АД да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сума в размер на 14 930,21 лева, представляваща обезщетение за забава върху размера на присъдената главница за периода от 19.11.2022 г. до 29.04.2024 г., като е отхвърлен иска за разликата над присъдения размер от 14 930,21 лева до предявения размер от 26 219,70 лева, като неоснователен.

Посоченото решение е обжалвано и от двете страни в първоинстанционното производство.

С въззивна жалба на ищеца пред първата инстанция - „ДЗИ – Общо 1 застраховане“ ЕАД, действащ чрез процесуалния си представител, решението се обжалва съответно в неизгодните за него отхвърлителни части. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че в обжалваните части решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че приносът, който има застрахования при ответното дружество водач, се изразява като съотношение само на 20 %. Поддържа се, че в хода на първоинстанционното производство ищцовото дружество е доказало при условията на пълно и главно доказване, че този принос е размер на 1/3 част.

Заявява се в тази насока, че необосновано първата инстанция е пренебрегнала свидетелските показания на М. Д. М. - очевидец, относно видимостта към спрелия на пътното платно трактор и възможността на водача, застрахован в ДЗИ да предотврати произшествието. Изтъква се, че първопричина за настъпването на цялата поредица от действия, довели до катастрофата, е именно спирането на неосветен и необозначен трактор върху пътното платно едно противоправно действие, предприето от неговия водач, което е довело до последващите необратими фатални последици. Поддържа се, че неправилно и без мотиви е отхвърлена от първата инстанция претенцията за частта от сумата в размер на 21 073.21 лв., представляваща изплатени разноски за такси и адвокатско възнаграждение от общатата сума, която следва да бъде разпределена между двете застрахователни дружества. В подкрепа на това становище се сочи разпоредбата на чл. 429, ал. 5 КЗ. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

С въззивна жалба на ответника пред първата инстанция - „Евроинс“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, решението се обжалва съответно в неизгодните за него уважителни части. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че в обжалваните части решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказано съпричиняване от страна на застрахования при ответното дружество водач. Поддържа се, че в хода на първоинстанционното производство ищцовото дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване наличие на такова съпричиняване, което предполага водачът на трактора да е осъществил конкретно нарушение на правилата за движение по пътищата. Изтъква се, че вина за настъпване на процесното ПТП има само и единствено водачът на водача на л. а. Мерцедес, което се установява от постановена и влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 79/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора. Посочва се, че неправилно първата инстанция е присъдила в полза на ищеца законна лихва, тъй като съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ релевантният момент, обуславящ приложението на чл. 429, ал. 3 , т. 2 КЗ е този на уведомяването на 2 застрахователя, а по делото липсват доказателства кога и по какъв начин „Евроинс“ АД е уведомено за настъпилото застрахователно събитие. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В установения от закона срок, ищеца в първоинстанционното производство - „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба на „Евроинс“ АД.

В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните от ответника части. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Въззивните жалби отговарят на изискванията на чл. 260 - чл. 263 ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Софийски градски съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 53 ЗЗД вр. с чл. 127, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за осъждането на ЗД „Евроинс“ АД да му заплати сумата от сумата 143 458,59 лева – главница, представляваща 1/3 от платеното от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на С. С. Д. и С. Л. Д. застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 07.03.2016 г., при което е починал Л. М. Д., причинено от водач на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ********, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 30.04.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 26 219,70 лева – мораторна лихва върху главницата, считано от 19.11.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

От приетите в съдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Безспорно е между страните, а и то събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, 3 сключена между ЗД „Евроинс“ АД и собственика на колесен трактор CUBOTA, с рег. № ******** към датата на ПТП-то 07.03.2016 г., както и че ищецът е извършил плащане на пострадалите лица след приключилото съдебно производство в размерите така, както са уточнени с исковата молба, а именно сумата 430 375,77 лева, която включва сума за главница и лихва за забава в общ размер на 409 302,57 лева и 21 073,21 лева за разноски за такси и адвокатско възнаграждение по предявените от С. С. Д. и С. Л. Д. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иска за заплащане на застрахователно обезщетение.

С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 79/2017 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора e признат подсъдимият Н. С. Х. за виновен, в това, че на 07.03.2016 г. на път II – 66 между с. Богомилово и с. Ракитница, община Стара Загора, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ******** в посока изток нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ – но не сторил това и не намалил своевременно скоростта; чл. 25, ал. 2, изр. първо от ЗДвП – „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“, но не е пропуснал движещия се в посока изток-запад лек автомобил марка „ВАЗ 2019“ с рег. № ******** с водач Л. М. Д. и по непредпазливост причинил смъртта на едно лице – на Л.

М. Д. и многостепенна средна телесна повреда на едно лице – на А. С. Б., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3, пр. II, б. „б“, пр. I вр. с чл. 343, ал. 1 вр. с чл. 342, ал. 1, пр. III във вр. с чл. 58а, ал. 1, и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, като го признава за невинен и го оправдава по обвинението, че е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

С влязло в сила решение, постановено на 08.07.2020 г. по в. гр. д. № 3861/2019 г. на Софийски апелативен съд, е отменено решение от 08.04.2019 г. по гр. д. № 15796/2017 г. на СГС, I ГО, 10 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от С. С. Д. против „ДЗИ – Общо застраховане“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 130 000 лева до 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2016 г., както и в частта, с която ищците С.

С. Д. и С. Л. Д. са осъдени да заплатят на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД разноски над сумата от 90 лева, вместо което осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да заплати на С. С. Д. допълнително сумата от 20 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; в полза на адв. П. С. допълнително възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 476,50 лева и за въззивното производство в размер на 2 212 лева, а в полза на САС д. т. в размер на 120 лева. САС е потвърдил решението в останалата обжалвана 4 част, в която СГС е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на основание чл.

226, ал. 1 КЗ /отм./ да заплати на С. С. Д. и С. Л. Д. по 130 000 лева на всеки, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л. М. Д. при произшествие на 07.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2016 г., както и в частта, в която СГС е отхвърлил иска.

Според заключението на приетата в първоинстанционното производство авто-техническата експертиза, която въззивният съд кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че на 07.03.2016 г. около 18:55 часа лек автомобил „Мерцедес С500 4 Матик“ се движи по път II – 66 с посока от с. Богомилово към с. Ракитница и при км. 73 водачът навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „ВАЗ 2109“, с рег. № ********. В представените по делото доказателства няма данни зад намиращия се на пътното платно трактор да са били поставени означения, указващи наличие на превозно средство. Тракторът се е намирал в дясната част на дясната пътна лента, считано по посоката на движението на лек автомобил „Мерцедес“. В протокола за оглед е отразена широчината на пътното платно на мястото на настъпване на произшествието – 7,30 метра, разделено на две ленти, по една във всяка посока, всяко от които с широчина 3,65 метра. Тракторът е с широчина 1,5 метра, като за разминаване на превозните средства остават 5,8 метра. В оставащата широчина на пътното платно /5,8 метра/ е имало хипотетична възможност за разминаване на двете превозни средства – „Мерцедес“ и „ВАЗ“, тъй като тяхната обща широчина е 3,4 метра. При изслушването си в проведеното о. с. з. експертът уточнява, че реално разминаване не е могло да бъде извършено, тъй като лекия автомобил „ВАЗ 2109“ е нямало причина и не се е движил в най-лявата част на пътното платно. Процесното ПТП е настъпило на прав участък от пътя, в тъмната част от денонощието, при условията на суха настилка, съставена от износен едрозърнест асфалт. В дясната част на пътното платно се е намирал спрял трактор, който е ограничавал частично взаимната видимост между водачите на двете превозни средства „Мерцедес“ и „ВАЗ“. Съгласно представените по делото доказателства /мотиви към присъда/, тракторът е бил в спряло състояние, в дясната част на пътното платно, без включени светлини.