Решение № 164 от 04.10.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Силистра, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Костадинов при участието на секретаря Милена П. Лекова като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно наказателно дело № 20233420200302 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят Д. Ф.И.в качеството си на ЕТ „Д.- С.- Д. И.“ с ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление гр.Д., общ.Д., обл.Сс, ул.“В. Л.“№...., ет....., обжалва наказателно постановление № 38-0003272 от 30.11.2022 год. на Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Р., с което за нарушение на чл.6, ал.7, т.3, б.“а“ от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста)лева.

Жалбоподателя редовно призован, не се явява, вместо него процесуален представител. Развиват правни съображения за отмяна на санкцйонния административен акт с доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски съгласно договора за правна защита и съдействие.

Ответник – Директор РД”АА”-Р., редовно призовани не се явява представител. В съпроводителното писмо АНО предлага НП да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното по делото адвокатско възнаграждение.

1

При редовност на призоваването свидетелите по делото- служители на РД“АА“-Р. не са се явили на 10.07.20223г., за участие в съдебно заседание. Не са посочили и уважителни причини за това. На следващият ден 11.07.2023г. с вх.№№ 5036 и 5037 в РС-Силистра са постъпили писма от Директора на РД“АА“ гр.Р., в които не възразява делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Като причина за неявяването на свидетелите сочи съответно за Д.Д.- служебна ангажираност, а за Г.Д.- ползване на отпуск. Явно е, че не са посочени уважителни причини за неявяването пред съда на редовно уведомените свидетели.

Задължението на гражданите да свидетелствата пред съда когато са призовани не е свързано с обстоятелството дали са на работа или не, а ръководителя/работодателя следва да осигури възможност на подчинените си да изпълнят задължението си по Наказателно процесуалния кодекс.

Силистренският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното:

На 15.09.2022 год., в РД „АА“-Р. била извършена комплексна проверка на транспортно предприятие ЕТ „Д. С. Д. И.“ с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление гр.Д., общ.Д., обл.Сс, ул.“В. Л.“№..., ет.... Същият ден на търговеца бил съставен акт за установяване на административно нарушение с бланкетен №326449.

Административната отговорност на ЕТ „Д.- С.- Д. И.“ била ангажирана за това, че като транспортно предприятие притежаващо Лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари № 2303, валиден до 18.01.2029г., в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор, не е представил документ за доказване на финансова стабилност. Посочено е също така, че Доклада на независимия одитор е заверен на 14.07.2022г., а Справката да доказване на финансова стабилност е подадена на 02.09.2022г. с №30-13-267657. За нарушение е посочено това съгласно чл.6, ал.7, т.3, б.“а“ от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС.

Въз основа на акта Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Р. издал Наказателното постановление (НП), като изцяло възприел фактическата обстановка и правни изводи на актосъставителя. Административнонаказващият орган (АНО)на осн. чл.53 за допуснато нарушение от търговеца по чл.6, ал.7, т.3, б.“а“ от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС, наложил на едноличния търговец на осн. чл.105, ал.1 от ЗАвП имуществена санкция в размер на 200,00 лева.

При така установеното, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Събраните доказателства безспорно сочат търговеца да е бездействал в периода след 14.07.2022г.,когато е изготвен и заверен Доклада на независимия одитор, макар Наредбата 2 да го е задължила в 10 дневен срок от този момент да осъществи определени правно значими действия за да докаже финансовата стабилност на транспортното предприятие.

Правната норма е определила и срока в които следва да има съответно дължимо поведение, като с изтичането на този срок следва да се приеме, че с бездействие е извършено и самото административното нарушение.

Наредба №11/31.10.2002г. на МТС определят условията и редът за извършване на международен превоз на пътници и товари с автомобили с българска регистрация и за достъпа на автомобили с чуждестранна регистрация до и през територията на Република България, а Закона за счетоводството урежда други обществени отношения. Ето защо и двата нормативни акта законов и подзаконов са предвидили различни задължения за своите адресати. Възраженията на защитата, за противоречие на Наредбата с нормативен акт от повисока степен съда намери за изцяло неоснователни. В случая задълженията и сроковете в които да се изпълнят от търговеца са различни и е логично да са уредени по различен начин в нормативните документи. Всичко изложено мотивира съда да приеме за неправилно и несъстоятелно възражението на защитата за липса на съставомерност, тоест че бездействието на търговеца в срока в който е бил задължен да предприеме определени действия не представлява административно нарушение. Подобно разбиране противоречи и на разпоредбата на чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания.

По смисъла на чл.36, ал.1 от ЗАНН Административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение.

Ето защо действията на контролните органи преди този момент, когато не са и правно регламентирани, не биха довели до опорочаване на акта, ако отговаря на законовите изисквания.

Съда обаче намери възраженията на защитата за наличие на фактически неясноти и липси на основни реквизити в НП и АУАН за основателни. Каса е се за пороци които няма как да се санират във въззивното съдебно производство. Посочените нарушения в процедурата по издаване на обжалваният акт на практика водят до липсата на основни реквизити по чл. 42, т. 3 и т. 4 /за акта/ и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН/за НП/, с което несъмнено е засегнато и нарушено по значим и съществен начин правото на защита на процесният жалбоподател, а последното винаги обуславя процесуалната незаконосъобразност на НП и мотивира неговата отмяна само на тези процесуални основания.

Видно е, че както актосъставителя, така и АНО не са посочили дата и място на извършване на административното нарушение.

В акта е посочено, че на 15.09.2022г. в гр.Русе при извършване на комплексна проверка на ЕТ, е установено нарушението. Същото обстоятелство е възпроизведено от АНО.

3

При упражняване на правата си търговеца е обжалван санкционния акт, като е сезирал Районен съд-Д.. АНО от своя страна е изпратил жалбата и административната преписка на Районен съд-Р.. Последно посочения орган на съдебна власт е приел, че нарушението е извършен с бездействие, поради което мястото му на извършване е там където деецът е би трябвало да действа, а това е Областен отдел „Автомобилна администрация гр.Сс. Така чрез тълкуване се е стигнало до установяване на местото където е извършено нарушението, без същото да е посочено в АУАН и НП.

Същите изводи биха могли да бъдат направени и по отношение на дата когато е извършено нарушението. По начина по които актосъставителя и АНО са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението би могло де се приеме, че същото е извършено към момента на подаване на заявление от страна на търговеца или при установяването му с акта. Използваната формулировка е „Видно от заявление №30-13267657/02.09.2022г., документите за доказване на финансова стабилност се подават, след изтичане на десет дневния срок, от заверката на независимия одитор на финансовия отчет на търговеца, видно от доклад на независим одитор, заверен на 14.07.2022г. за справка за финансовата стабилност, подаден на 02.09.2022г.“ Създава се впечатление по този начин на възпроизвеждане на нормативното изискване, че търговеца следва да изпълни задължението си да докаже финансовата стабилност, след изтичането на десет дневния срок от заверката от одитора на Доклада. Явно е, че изискването по текста на Наредбата задължените лица всяка година да предприемат действията по доказване финансова стабилност в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор, тоест в случая задължението търговеца е следвало да изпълни в определение срок след 14.07.2022г., а не след изтичане на този срок след посочената дата.

След като търговеца е бездействал, когато Наредбата му е предписала дължимо поведение в определен срок, то както актосъставителя, така и АНО са могли да определят датата, когато е извършено административното нарушение.

Установените отклонение от процесуалните правила, съда намира за съществени пряко рефлектиращи върху правото на защита на обвиненото в извършване на административно нарушение лице, които се явяват самостоятелни основания за отмяна на НП.

Предвид всички гореизложени съображения преценката на съда е, че НП е неправилно и незаконосъобразно.

Видно от представеният договор за правна помощ, сключен между жалбоподателя и адв.Б. при започване на делото /на 29.12.2022 г. /, жалбоподателят е заплатил на този негов защитник възнаграждение в размер на 1000. 00 лв. за процесуално представителство и защита по настоящото дело.

Съдът отчита, че защитника е участвал лично и упражнил процесуално 4 представителство по делото в полза на жалбоподателя в рамките на две съдебни заседания, едно пред настоящия съд и едно пред Районен съд –Р., по прекратеното АНД №155/2023г..

От друга страна, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила при започване на настоящото административнонаказателно производство, за хипотеза като процесната и за процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес до 1000 лв., минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400, 00 лв.. Съгласно чл.14, ал.2 от Наредбата за защита по административнонаказателно дело, с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв..

Отчитайки горните обстоятелства и участието на адв.Б., като процесуален представител по делото, както и изготвени и представени от негова страна писмени бележки, съдът приема, че заплатеното му възнаграждение за адвокатска защита от процесния едноличен търговец в размер на 1000,00 лв., с оглед на неголямата фактическа и правна сложност на делото, но и свършената от него работа в полза на жалбоподателя, се явява прекомерно такова, поради което следва да се редуцира по цитираната Наредба и във вр. с чл. 36, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата. В този смисъл направеното възражение на санкционният орган в процеса по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, материализирано в с придружително писмо по делото, се явява основателно и следва да се уважи, а на жалбоподателят следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на адв.Б. в размер на 650. 00 (шестстотин и петдесет лв.) лева.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр. с чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН и чл.63д ал.2 от ЗАНН, СРС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0003272 от 30.11.2022 год. на Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Р..

Осъжда Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Р. да заплати на ЕТ „Д.- С.- Д. И.“ с ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление гр.Д., общ.Д., обл.Сс, ул.“В. Л.“№..., ет...., представлявано от Д. Ф. И. с ЕГН ********** сумата от 650. 00 (шестстотин и петдесет лв.) лева, представляваща направени съдебни разноски за участието и процесуално представителство на адв.Б., в съдебното производство по АНД № 155/2023г. по описа на РС-Силистра и по АНД №302/2023г. по описа на РС-Сс.