Решение № 131 от 20.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Варна, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20253100900656 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Е. В. К., ЕГН ********** от *** срещу „Застрахователно акционерно Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Христофор Колумб“ № 4, oбективно комулативни съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, както следва: за сумата от 92 032,54 евро (над изплатен размер от 70 000 лева), претендирана като за претърпени от неимуществени вреди вследствие загубата на нейния съпруг В.К.К., настъпила при ПТП, виновно причинено на 28.12.2021 г. от водача на лек автомобил „БМВ 320Д“, рег. № ***, застрахован от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със обезщетение за забава в размер на 4210,38 евро върху главницата за период от 24.07.2025г. до 24.10.2025г. и законна лихва след датата на предявяване на иска. за сумата от 4090,34 евро, претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на разходи за погребение( 1789,52 евро), за поставяне на надгробен паметник (1533,88 евро), разходи за проучване на документи и изготвяне на покана до застрахователя в размер на 255,65 евро, ведно със обезщетение за забава в размер на 144,03 евро върху главницата за период от 24.07.2025г. до 24.10.2025г. и законна лихва след датата на предявяване на иска, и от К. В. К., ЕГН ********** от *** срещу „Застрахователно акционерно Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“ Христофор Колумб“ № 4, oбективно комулативни съединени искове с 1 правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, както следва: за сумата от 92 032,54 евро (над изплатен размер от 70 000 лева), претендирана като за претърпени от неимуществени вреди вследствие загубата на неговия баща В.К.К., настъпила при ПТП, виновно причинено на 28.12.2021 г. от водача на лек автомобил „БМВ 320Д“, рег. № ***, застрахован от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със обезщетение за забава в размер на 4210,38 евро върху главницата за период от 24.07.2025г. до 24.10.2025г. и законна лихва след датата на предявяване на иска; за сумата от 255,65 евро, претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на разходи за проучване на документи и изготвяне на покана до застрахователя, ведно със обезщетение за забава в размер на 9,00 евро върху главницата за период от 24.07.2025г. до 24.10.2025г. и законна лихва след датата на предявяване на иска.

В исковата молба се е твърдяло, че ищците са законни наследници, респективно съпруга и син на В.К.К., починал в резултат на пътнотранспортно произшествие на 28.12.2021 г., настъпило по вина на застрахован при ответника водач на лек автомобил „БМВ 320Д“, рег. № ***.

В исковата молба се сочи, че след узнаване за трагичното събитие първоначалното чувство у ищците било такова на емоционален шок, преминало после в дълбока тъга и скръб. Отношенията им с починалия се характеризирали с обич и привързаност. За ищцата Е. К. преждевременната смърт на съпруга й е довела и до финансови трудности, тъй като основната издръжка на семейството се осигурявала от съпруга.

Ищцата се позовава на трайното чувство на самота в резултат на прекратяване на дългогодишна брачна връзка и на невъзможността да замести липсващото общуване със съпруга с връзка с друг родственик. Позовава се на силно чувство за депресия, чести изблици на тъга и на плач при определени обстоятелства.

За ищеца К. преждевременната загуба на баща е настъпила в особено важен период живота му, в който е завършвал висшето си образование по Медицина и е очаквал раждането на първородното си дете. Позовава се на несбъдналото се очакване да сподели тези житейски събития с баща си. Не могъл да изживее пълноценно радостта от очакването на дете. Сочи, че загубата го е направила депресивен, затворен и подтиснат.

И двамата ищци акцентират на обстоятелството, че смъртта на наследодателя им е настъпила по време на рождествените празници, което е направило загубата още по –чувствителна.

Ищците сочат, че са сторили разходи за погребение и поставяне на надгробна плоча, които вреди са пряка последица от противоправното поведение на застрахован при ответника водач.

Ответният застраховател оспорва вида и интензитета на претърпените 2 болки и страдания. Счита, че липсата на средства за издръжка е неотносима към емоционалната увреда, за която се претендира обезщетение. Намира, че в известна степен скръбта на ищцата е компенсирана с раждането на двама внуци.

Оспорва исковете за имуществени вреди като недоказани.

Счита, че разноските по предявяване на претенция пред застрахователя не са били необходими за осъществяване на рекламационната процедура.

Насрещно ответникът твърди, че процесният пътен инцидент не е настъпил само поради действията на застрахования водач на МПС. Сочи, че наследодателят на ищците, като участник в ПТП, също е нарушил правила за движението, като се е движил по платното за движение вместо по тротоара или пътния банкет, какъвто в случая е имало на мястото на инцидента. В случай, че не е могъл да ползва банкета, е следвало да се движи по платното за движение, противоположно на посоката на движение на превозните средства и то по възможност най-близко до лявата му граница. Намира, че поради съпричиняващо поведение на пострадалия, обезщетенията следва да се намалят с 50%.

В съдебното заседание адв. А., представител на ищците, обосновава, че виновният водач е страдал от заболяване на очите и тъй като последният изобщо не е забелязал пешеходеца, то изцяло без значение е дали пострадалия се е движел по средата на пътното платно или в дясната страна. Обосновава, че страната на движение на пешеходеца е нямало тротоар, а затревена площ.

Процесуалният представител на ответника- юрк. С. обосновава, че събраните гласни доказателства съдържат само впечатления страданието на ищеца К. К., но не и касателно ищцата

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор между страните относно наличие на валидно застрахователно правоотношение, признато въз основа на полица, сключена за покритие на гражданска отговорност, валидна към 28.12.2021 г. на автомобилист за управление на МПС л „БМВ 320Д“, рег. № ***. Безспорен е и фактът относно предявената от ищците пред застрахователя на 23.04.2025 г. извънсъдебна претенция за обезщетение за вреди идентични с описаните в исковата молба.

Няма спор и по пораждането на отговорността на застрахования водач, като механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка на настъпилия летален резултат с противоправното поведение на водача Ганчо Тодоров Ганчев са установени безспорно с влязла в сила присъда от 26.04.2024г. по НОХД № 153/2023 г. по описа на Добрички окръжен съд.

Поради изложеното, съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква задължение за обезщетяване вредите, настъпили вследствие на поведението 3 на водача на лекия автомобил, за който е действала застраховка "гражданска отговорност".

За установяване интензитета на страданията, които търпят ищците е назначена съдебно-психиатрична експертиза и са изслушани показанията на трима свидетели.

Вещото лице Т. А., изготвило допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, заключава, че внезапната загуба на техния баща и съпруг е породила у ищците тежка психотравма и реакция на скръб, тип “Разстройство на адаптацията” с тежък депресивен синдром. Последиците за К. К. са били по-изразени през първата година, поради което експертът дава заключение, че реакцията на скръб и траур е протрахирана. В момента са налице само остатъчни синдроми на тревожност и несигурност. При ищцата депресивният симптом продължава с изразена тежест и диагнозата, която вещото лице поставя е „Депресивен епизод с умерено-тежък депресивен синдром“. Налице са изразена тъга, плачливост, нарушен съд, ограничени контакти и социално функциониране. Вещото лице е обобщило ситуацията като „застиване“ в процеса на скърбене. Състоянието й изисква както психотерапевтично, така и медикаментозно лечение.

От показанията на св. Р.Х., майката на семейния партньор на ищеца К., се установява, че след съобщението за смъртта на бащата му, К. изпаднал в шок, след което се наложило и сам да съобщи на майка си за кончината. Е. и К. плачели непрекъснато. Посетили психолог. Денят преди трагичният инцидент К. и партньорката му разбрали, че очакват дете. Радостта им била помрачена от трагичното събитие. Не могли да споделят новината с починалия В.. По това време на К. му предстояло да завърши висшето си образование, което сторил с цената на много усилия. От дъщеря си свидетелката знае, че през нощта, когато се събуди, К. плаче или си пише с майка си по телефона, за да я утешава. Свидетелства за финансови затруднения на ищците.

Свидетелят М. В. изнася аналогични обстоятелствата около узнаване за събитието от ищеца К. К. и трудностите около завършване на висшето му образование, за което до тогава в бил подпомаган финансово от родителите си.

От сина си свидетелят знае, че К. след като получил новината, почти не говорел, избягвал контакт очи в очи. След това, според личните му впечатления, изпаднал в емоционален срив, често плачел. За разлика от К., който се опитвал да сдържи емоциите си, Е. не могла да прикрие тъгата си. Тя по принцип била силно емоционална. Е. не могла да преживее случилото си, често се връщала в миналото. Имала е добър семеен живот със съпруга си, разчитала на подкрепата на партньора си. Изнася, че след кончината на баща си К. е останал затворен и вглъбен.

Р.Х., фактически съжител на К. К., започва разказа си с узнаването за бременността си на 27 декември 2022 г. и намерението им с К. да споделят добрата новина с неговите родител на следващата сутрин. В тази сутрин, обаче партньорът й получил съобщение за смъртта на баща си. Следващите 4 месеци били тежки.Е. плачела денонощно, макар да приемала медикаменти.

Налагало се да спят тримата в едно легло, защото изпитвала страх. К. трябвало да се мобилизира, да поеме ролята на мъжа в семейството и да помогне на майката си, чието психическо състояние било изключително тежко. Същевременно той самият бил неадекватен, изпитвал депресивен гняв.

Събитието е променило изцяло живота и светогледа на К.. Той станал е позатворен, трудно показвал емоции. Нямал възможност да се зарадва на очакването на първата си рожба. Преди събитието К. имал големи амбиции, които се наложило да сниши. Трябвало да ограничи професионалните си амбиции, за да се грижи за майка си. Двамата ищци посетили психолог.

Терапията нямала голям ефект, особено при Е.. Тя продължавала да е много нестабилна, плачела за всяко нещо, особено когато видела внука си, който приличал много на починалия й съпруг. Е. не можела елементарни неща да свърши сама, защото цял живот била разчитала на мъжа си. Понастоящем трудно успявала да движи семейния бизнес. Наложило й се да започне втора работа, за да може си помага финансово. Ищцата страдала и от сърдечни проблеми, постоянно била в напрежение. Споделя, че семейните празници и особено Коледата били много тежки, тъй като винаги се свързвали със загубата на В..

При така приетата фактическа установеност, съдът следва да определи размера на претърпените от увредените лица вреди, с оглед удовлетворяване изискванията за справедливото им репариране. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС № 4/1968 г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от деликт морални вреди е необходимо да се отчете действителният размер на тези вреди, като се съобразят характерът и тежестта на душевните и психически страдания, както и емоционалното отражение спрямо ищците от загубата на техния съпруг и баща, допълнителното влошаване на качеството им живот, възрастта на пострадалия социалното му положение, отношението между него и ищците; дали тези вреди продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към датата на събитието и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.