Решение № 123 от 12.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Варна, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Иваничка Д. Славкова

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Дебора Н. Иванова като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253100600199 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на подс.Т. Г. Х., чрез нейния защитник адв.Д. срещу присъда № 261/07.11.2024 г. по НЧХД № 584/2024 г. на Районен съд - Варна, с която е призната за виновна в извършването на престъпление, наказуемо по чл.182, ал.2 от НК, като й е наложено наказание пробация, с мерките по чл.42а ал.2 т.1 от НК - "задължителна регистрация по настоящия адрес" за срок от шест месеца, с периодичност на срещите два пъти седмично и по чл.42а ал.2 т.2 от НК - "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца, както и наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подс.Х. да заплати в полза на Държавата сумата от 1455 лв., представляваща разноски по делото, а на Х. Б.

Б. - сумата от 1012 лв., представляваща сторените от него разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост, неправилност е незаконосъобразност на атакуваната присъда. Направеното искане е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.Х. бъде призната за невинна.

В съдебното заседание жалбата се поддържа от защитника, по съображения идентични с изложените в нея и в допълнителното писмено изложение от 16.01.2025 г. Твърди се нежелание на детето да осъществи контакт с бащата – тъжителя Б. като причина за неизпълнение на съдебното решение, поради което според защитата не е налице някакво действие или бездействие на подсъдимата Х. водещо до осуетяването режима на лични 1 отношения между бащата и детето.

Адвокат Л., в качеството на повереник на тъжителя счита жалбата за неоснователна, а присъдата на РС Варна за обоснована и законосъобразна и моли за потвърждаването й. Претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

В последната си дума подсъдимата Х. заявява, че иска да бъде оправдана.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства въз основа вмененото му задължение за цялостна проверка на присъдата, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата срещу постановената присъда от ВРС е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество обаче се явява неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

Подсъдимата Т. Х. и тъжителя живеели заедно до средата на месец февруари 2017 г. На 10.02.2015 г. се родило детето им Б. Х. Б..

Упражняването на родителските права и режима на лични контакти на бащата с детето са регулирани от Решение № 4808/22.11.2017 г. постановено по гр. дело № 3663/2017 г. по описа на ВРС, влязло в сила на 15.12.2017 г., както следва: - Първите три месеца след влизане в сила на решението: всяка първа, втора и последна събота и неделя от месеца - от 10 часа до 14 часа на същия ден, от които половината време в присъствие на майката, а другата половина без нейно присъствие; вторият ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и денят след рождения ден на детето - от 10 часа до 14 часа на същия ден, от които половината време в присъствие на майката, а другата половина без нейно присъствие; -Между третия и шестия месец от влизане в сила на решението: всяка първа, втора и последна събота и неделя от месеца - от 10 часа до 17 часа на същия ден, без преспиване; вторият ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и денят след рождения ден на детето - от 10 часа до 17 часа на същия ден, без преспиване; -След изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението: всяка първа и трета събота и неделя от месеца - от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, с преспиване при бащата; вторият ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и денят след рождения ден на детето - 10 часа на същия ден до 10 часа на следващия ден, но не по - късно от началния час на започване на учебните занятия на детето при присъственост на деня, с преспиване при бащата; -След изтичане на дванадесет месеца от влизане в сила на решението: всяка първа и трета седмица от месеца - от 17 часа в петък до 18 часа в неделя, с преспиване при бащата; вторият ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и денят след рождения ден на детето - 10 часа на същия ден до 10 часа на следващия ден, но не по - късно от началния час на започване на учебните занятия на детето при присъственост на деня, с преспиване при бащата; - 20 последователни дни през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва правото си на 2 платен годишен отпуск, с преспиване при бащата.

Режима на лични контакти между бащата и детето не се изпълнявал редовно от страна на подсъдимата, поради което тъжителят е инициирал образуването на изпълнително дело № 2079/2020 г. по описа на Съдебноизпълнителна служба при РС Варна.

На 13.07.2023 г. тъжителят Б. подал молба до СИС Варна, с искане за привеждане в изпълнение на съдебното решение в частта на режима на лични контакти по отношение на 20 последователни дни през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва правото си на платен годишен отпуск, с приспиване при бащата. Поискал да бъде изпратена на подсъдимата покана за доброволно изпълнение, в която да й се укаже, че желае да осъществи режима на лични контакти с детето в периода 04.08.-24.08.2023 г.

С Разпореждане от 13.07.2023 г., съдeбен изпълнител при СИС РС Варна указал на подс.Х., че следва да съобщи готова ли е да предаде детето на бащата от 04.08.2023 г. до 24.08.2023 г. за осъществяване на режима на личен контакт с детето за 20 последователни дни през ваканцията на детето, както и да посочи мястото и времето за предаване на детето.

Подсъдимата била уведомена за разпореждането на 17.07.2023 г.

На 21.07.2023 г., подсъдимата уведомила СИС Варна, че спазва съдебното решение, но детето изразявало нежелание да бъде с баща си за 20 дни.

С Разпореждане от 27.07.2023 г. съдебен изпълнител при СИС РС Варна е поискал от Дирекция „Социално подпомагане“ при Община Варна съдействие за отстраняване на пречките за изпълнение на съдебното решение, като е изискан и социален доклад и психологична експертиза. На 01.08.2023 г. подсъдимата уведомила съдебния изпълнител при СИС Варна, че има готовност детето да е при бащата през лятото от 07.08.2023 г.

От отдел за закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане“ към Община Варна били са извършени шест неуспешни опита за осъществяване на телефонен разговор с подсъдимата - телефонът й не отговарял и не връщала обаждане на социален работник, което наложило на 02.08.2023 г. да и бъде изпратено официално писмо с покана за среща с нея и детето. На 04.08.2023 г. социални работници посетили адреса и на ул."Македония" № 127,ет.7, ап.82. На адреса нямало никой. Било оставено съобщение за свързване със социален работник.

На 06.08.2023 г. тъжителят се уговорил с подс.Х. да отиде да вземе детето на 07.08.2023 в 18:30, от вилата на родителите й, находяща се на ул.

„Стоян Стоянов“, местност „Сотира“.

На 07.08.2023 в 18:30 часа тъжителят отишъл до вилата, като бил придружен от брат си свид.Арсен Бохясян. Подсъдимата излязла с детето, което му казало, че не желае да отиде при него за 20 дни, както и че иска да остане с майка си. Разговорът между тъжителя, подс.Х. и детето се провел през оградата, като подсъдимата казала, че детето трябва да реши дали да отиде с баща си. Детето казало, че не иска да се отделя от майка си и щяло да 3 му бъде мъчно за нея. Тъжителят Б. предложил да вземе детето за по-кратък период от време, но не срещнал съдействие от подсъдимата, която заявила, че се съобразява с желанието на детето, тогава той се обадил на тел.112 и поискал съдействие от полицейски екип.

На 07.08.2023 г. тъжителят Б. се свързал със социалния работник и го уведомил, че детето е отказало да отиде при него. На същата дата отново са били извършени два опита от социален работник за установяване на контакт с майката по телефона. Едва на 07.08.2023 г. в 13 часа /след като тъжителя не успял да вземе детето/, подсъдимата е осъществила контакт със социален работник от скрит номер. По време на разговора Х. била запозната с необходимостта от среща с нея и детето, както и необходимостта от среща на детето с психолог на следващия ден. Х. поискала по-ранен час на срещата, което било съобразено от социалния работник, но не дала категоричен отговор, като заявила, че трябва да разговаря с работодателя си. Обяснено й било, че срещата не може да се отлага дълго време, тъй като касае летния режим на личен контакт на бащата с детето. При последващо търсене за окончателно уточняване на датата за среща, Х. не дала конкретен отговор.

На следващият ден 08.08.2023 г. тъжителят депозирал нова молба до СИС Варна, искайки отново съдействие от съдебен изпълнител за привеждане в изпълнение на съдебното решение. Уведомил официално с молба за съдействие и Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, за неосъщественият режим.

На 08.08.2023 г. подсъдимата не се явила в ОЗД, като в 10 часа се обадила на социалния работник отново от скрит номер и го уведомила, че е трудово ангажирана и не може да посети ОЗД. Уведомила, че детето е отказало да отиде при баща си, че детето скучаело, както и че като родител не може да му повлияе, защото детето било голямо и имало свое мнение.

В хода на съдебното следствие било изготвена КСППЕ, съгласно заключението на която към момента на освидетелстването детето Б., на 9г., е с нормално за възрастта физическо и невропсихическо развитие. Развитието на Б. е в рамките на висока нормата по основните сфери на психологично развитие: психомоторна, когнитивна, афективна, социокомуникативна; с много добро ниво на автономност. С добра диференциация, емоционална и социална зрялост съответна за възрастта, без трудности при спазване на правила и граници, и лесно структуриращо се поведение. Компонентите на вниманието - концентрация, устойчивост и обхват са на очакваното за възрастта ниво. Според експертите Б. е отглеждана от майка си, която активно стимулира личностовото и академичното й развитие. Данните от изследването не показват отхвърляне и негативизъм към биологичния баща, детето е изградило привързаност и доверителна връзка и с майка си, и с баща си.

Детето показва очакваното поведение на привързаност към значимите възрастни - майка си и баща си, с които е емоционално свързано и е изградило привързаност. Бащата е полагал грижи и е участвал в отглеждането на детето, независимо от професията му и работния му ритъм. В условията на изследването, детето е леко дистанцирано от бащата, но комуникира с него, припомня си хубави моменти от техните срещи, както и неудоволствени 4 такива, за които спокойно споделя. Според вещите лица майката влияе поскоро пасивно върху изграждането на негативен образ на бащата; транспортирането на собствените страхове, неприемане на житейските стандарти и негативно отношение е пасивно, и колкото по-малко е детето толкова по-бързо то възприема гледната точка на отглеждащия родител.

Съгласно заключението родителите на Б. са в конфликт, все още непреработили травмите от раздялата и непреодоляли емоционалните турболенции и проблеми, за справянето с които е нужна професионална психотерапевтична помощ. Те не успяват да си партнират и да родителстват по най-добрия за детето начин, поради конфликта между тях и това понижава родителския ресурс и на двамата, независимо, че всеки е с достатъчен личностов ресурс.

За да приеме изложената фактология като безспорно установена, първостепенният съд е обсъдил детайлно събраните по делото гласни и писмени доказателства, като е дал убедителен отговор кои от тях и в каква част ги цени. Нещо повече, по отношение на изложената фактическа обстановка спор между страните няма. Безспорно установено от гласните и писмени доказателства по делото е, че подсъдимата не е дала детето на частния тъжител Б..