Определение № 390 от 18.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. Пловдив, 18.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20245001000562 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 274, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 262, ал. 3 и чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК.

С разпореждане № 195 от 02.10.2024 година, постановено по т. дело № 50/2024 година по описа на Окръжен съд – К., е върната въззивна жалба вх. № 3627/26.08.2024 г., подадена от В. Д. И., посочен като управител на „Т. *“ ООД по силата на решение на общо събрание на дружеството от 04.01.2024 г., срещу решение № 44/12.08.2024 г., постановено по т.д. № 50 по описа за 2024 г. на Окръжен съд-К..

Така постановеното разпореждане е обжалвано с частна жалба от В. Д.

Й. в качеството му на управител на „Т. - *“ ООД, избран с решение на ОСС от 04.01.2024 година. В частната жалба се поддържа, че разпореждането на ОС – К. за връщане на въззивната жалба срещу решението, постановено по т. дело № 50/2024 година е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е върнал въззивната жалба, след като не са изпълнени указанията му тя да бъде подписана от управителя на дружеството Р. Д. Б., вписан в ТРРЮЛНЦ, вместо да назначи особен представител на дружеството, който да я подпише, заради наличието на противоречиви интереси на управителя Р. Б. с тези на 1 дружеството.

Във връзка с допустимостта на частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба се иска да се приеме, че тя е редовна и допустима. Иска се освен това въззивният съд да изиска първоинстанционното дело, а не да го връща за администриране на въззивната жалба на първоинстанционния съд. Това искане е мотивирано с неправилното становище на първоинстанционния съд, свързано с приложението на разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ГПК.

Основните доводи и искания в частната жалба се свеждат до наличие на основание за назначаване на особен представител на „Т. - *“ ООД съгласно чл. 29, ал. 4 от ГПК, който да заяви дали поддържа въззивна жалба вх. № 3627/26.08.2024 година.

Твърди се неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките по чл. 29, ал. 4 от ГПК. В частната жалба се сочи наличие на противоречиви интереси между сегашния управител на „Т. - *“ ООД Р. Б. и дружеството. Поддържа се, че във вътрешните отношения с дружеството управителят бил освободен с решение на ОСС от 30.04.2024 година. Точно това решение било предмет на предявения по т. дело № 50/2024 година на ОС – К. иск с правно основание чл. 74 от ТЗ. Поради това управителят Р. Б. имал интерес да установи, че все още е управител, а интересите на дружеството били да се обоснове законосъобразност на взетите решения на проведеното общо събрание.

Поради това били налице предпоставките по чл. 29, ал. 4 от ГПК за назначаване на особен представител на дружеството. В подкрепа на доводите на частния жалбоподател, свързани с наличието на предпоставките за приложение на чл. 29, ал. 4 от ГПК, са цитирани определение № 518 от 07.03.2024 година, постановено по т. дело № 288/2024година на ВКС, второ т.о. и определение № 915 от 12.04.2024 година, постановено по ч.т. дело № 557/2024 година на ВКС, второ т.о.

Искането е за отмяна на разпореждането за връщане на въззивната жалба и за постановяване на друго, с което на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК да се назначи особен представител на дружеството, който да заяви дали поддържа въззивната жалба, подадена от В. Д. в качеството му на управител на „Т. - *“ ООД. Има и особено искане за назначаване на особен представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК, който да заяви дали поддържа подадената от името на 2

„Т. - *“ ООД частна жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Подаден е отговор от „Т. - *“ ООД, представлявано от управителя Р. Д.

Б., вписан в ТРРЮЛНЦ, с изразено становище за неоснователност на частната жалба и с искане за потвърждаване на обжалваното разпореждане. В отговора се поддържа, че частната жалба е подадена от нелигитимна страна и че разпореждането за връщане на въззивната жалба е правилно, тъй като лицето, което я е подало – В. Й., няма качеството на представляващ страната– ответник „Т. - *“ ООД. Не били налице и предпоставките за назначаване на особен представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК, а именно наличие на противоречиви интереси между представител и представляван.

Писмен отговор е постъпил и от ищеца в първоинстанционното производство Ф. А., чрез процесуалния му представител адвокат М. Ч., с изразено становище за неоснователност на частната жалба и подробно развити съображения в подкрепа на довода, че лицето, подало въззивната жалба не е оправомощено да представлява дружеството – ответник „Т. - *“ ООД, а представител е вписаният управител съгласно чл. 141, ал. 2 и чл. 140, ал. 4 от ТЗ, поради което съдът правилно е приложил нормата на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, като е върнал въззивната жалба. Искането е за оставяне в сила на обжалваното разпореждане, като се присъдят разноски на Ф. А. в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за депозиране на отговора на частната жалба.

Съдът намира, че подадената частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Безспорно е, а и от справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Т. - *“ ООД, ЕИК *********, е видно, че управител и представляващ дружеството е Р. Д.

Б.. Той е вписан като управител на 05.01.2024 година, когато предишният управител В. Д. Й. е заличен.

Частната жалба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело, е подадена от „Т. - *“ ООД чрез В. Д. Й., който се легитимира като управител въз основа на решение на Общото събрание на съдружниците от 04.01.2024 година. Наличието на такова решение само по себе си не е достатъчно, за да легитимира В. Й. като представляващ 3 дружеството. В случая не става дума за вътрешни отношения между съдружниците в едно дружество, а за осъществяване на управлението и на представителството на дружеството, т.е. за отношения между дружеството и трети лица, включително съда. В тези отношения представител и управляващ е вписаният в ТРРЮЛНЦ управител, а именно Р. Б.. Съгласно разпоредбата на чл. 140 , ал. 4 от ТЗ решенията на общото събрание на съдружниците, касаещи определени обстоятелства, сред които е и избор и освобождаване на управител, имат действие от вписването им в търговския регистър. След като законът изрично е предвидил смяната на управителя да породи действие от момента на вписването, не съществува възможност трети лица, в частност подалият частната жалба В. Й. да се позовават на подлежащото на вписване обстоятелство, макар вписването още да не е извършено. Отделен е въпросът, че видно от справката в ТРРЮЛНЦ, решението на ОСС на дружеството от 04.01.2024 година, на което се позовава В. Й., не е единственото решение, касаещо смяна на управител. След тази дата и до настоящия момент има и други такива решения. Както решението от 04.01.2024 година, така и последващите са предмет на предявени искове по чл. 74 от ТЗ и вписванията въз основа на тях са спрени на основание чл. 536 от ГПК.

По тези съображения съдът намира, че липсва каквото и да е основание да се приеме, че В. Й. е легитимиран да представлява „Т. - *“ ООД и да подава жалби от името на дружеството. Липсата на представителна власт за В. Й. да представлява дружеството е основанието, на което съдът приема недопустимост на частната жалба.

При съобразяване на изричното становище, изразено по настоящото дело от вписания управител Р. Д. Б., не се налага предприемане на каквито и да било последващи процесуални действия по оставяне на частната жалба без движение и осигуряване на възможност да потвърждаване на действията по подаването й от вписания управител.

Що се отнася до искането за назначаване на особен представител на дружеството в настоящото производство, съдът намира, че не са налице предвидените в чл. 29, ал. 4 от ГПК предпоставки за това. Както в настоящото производство, така и пред първоинстанционния съд, В. Д. Й. мотивира това свое искане с обстоятелството, че в първоинстанционното производство – т. дело № 50/2024 година по описа на ОС – К., е предявен иск по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решение на ОСС, което касае сегашния управител Р. Д. Б.. Става 4 дума за решения на общото събрание, взети на 30.04.2024 година за освобождаване на Р. Б. като управител на дружеството, за освобождаването му от отговорност и за избор на В. Д. Й. за управител. По делото се иска отмяна на тези решения като незаконосъобразни. Искът е предявен от Ф. А. А. в качеството му на съдружник в дружеството, а ответник е самото дружество – „Т. - *“ ООД. Р. Б. не участва по делото като самостоятелна страна, а като представляващ дружеството, което е ответник по иск, предявен от трето лице.

В тази хипотеза не може да се приеме, че е налице противоречие в интересите между представител и представляван, респ. че са налице предпоставките на чл. 29, ал. 4 от ГПК за назначаване на особен представител.

При обжалване на решение на общото събрание по чл. 74 от ТЗ от някой от съдружниците, всеки един от останалите разполага с процесуалната възможност, предвидена в чл. 74, ал. 3 от ТЗ, да встъпи в делото съгласно разпоредбите на ГПК, да изразява становища, да сочи доказателства, включително да обжалва постановеното решение. При тези процесуални възможности на всеки от съдружниците, не може да се приеме, че между управителя като представляващ и самото дружество има противоречиви интереси по спора по чл. 74 от ТЗ.

Цитираните в частната жалба съдебни актове касаят други хипотези, при които управителят на дружеството участва в процеса като самостоятелна страна, в лично качество, а не като представител на дружеството. Това са хипотезите, при които действително е налице противоречие между представител и представляващ и е необходимо назначаване на особен представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК. Искът по настоящото дело по чл. 74 от ТЗ е с предмет и страни, които не дават основание да се приеме такова противоречие в интересите.

По тези съображения съдът намира, че следва да прекрати производството по настоящото дело поради недопустимост на частната жалба.

С оглед изхода на спора подалият частната жалба В. Д. Й. следва да бъде осъден да заплати на ответника Ф. А. направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Представеният договор за правна защита и съдействие договарянето и реалното заплащане на тази сума.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд 5

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № ****/******** година, подадена от В. Д. Й. в качеството му на управител на „Т. - *“ ООД, избран с решение на ОСС от 04.01.2024 година, срещу разпореждане № 195 от 02.10.2024 година, постановено по т. дело № 50/2024 година по описа на Окръжен съд – К., с което е върната въззивна жалба вх. № 3627/26.08.2024 година срещу решение № 44/12.08.2024 г., постановено по т.д. № 50 по описа за 2024 г. на Окръжен съд-К. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА В. Д. Й., ЕГН **********, да заплати на Ф. А. А., ЕГН **********, с адрес село Р., община К., ул. "Х. Б." № *, разноски за производството по в.ч.т. дело № 562/2024 година по описа на Апелативен съд – Пловдив, в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба едноседмичен срок от връчването му на страните. пред ВКС в

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6