Решение № 162 от 23.09.2025, Районен съд - Своге

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20241880100368 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното: за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез пълномощника му адв. К. Г. от САК, против Община Своге, представлявана от кмета. В нея, съобразно уточнителна молба от 01.07.2024 г., се твърди, че ищецът е собственик по наследство на недвижим имот – поземлен имот в с. Лесковдол, общ. Своге, Софийска област, местн. „Свиново“, целия с площ от 3 466 кв.м., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 28 кв.м., при граници: път с идентификатор: *** и от три страни-имот с идентификатор: *** – земеделска територия стопанисвана от община Своге. Имотът е индивидуализиран в приложената към исковата молба комбинирана ситуационна скица от 12.01.2024 г., като същият се застъпва с имот общинска собственост с идентификатор ***, като попада изцяло в последния. Твърди се още, че наследодателят на ищеца Г. С. Г., ЕГН **********, починал на *** г., владял имота явно, спокойно и непрекъснато от 1968 г. до смъртта си, поради което е придобил правото на собственост върху имота по силата на осъществяваното давностно владение, а след неговата смърт – ищецът е придобил правото на собственост по наследство и до днес владее имота. При така описаните обстоятелства се иска от съда да приеме за установено спрямо ответната община, че ищецът е собственик по наследство на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 3 701 кв.м., находящ се в с. Лесковдол, общ. Своге, местн. Свиново – по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-641/07.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като въпросната част е с площ от 3 466 1 кв.м. и е заключена между точките 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 7, обозначени с червен цвят на Комбинираната скица (Приложение № 1 към СТЕ) на вещото лице инж. Л. М., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 28 кв.м.

От Община Своге е подаден писмен отговор, чрез адв. И. Ц. – пълномощник на кмета. В него се твърди нередовност на исковата молба и недопустимост на иска, които възражения съдът намира за неоснователни, с оглед съображенията, изложени в определението по чл. 140 от ГПК по делото.

Евентуално, по съществото на спора се заявява, че наследодателят на ищеца не би могъл да придобие правото на собственост върху спорната част от имота на заявеното от ищеца основание (по давност), тъй като е имало законова забрана за това. Оспорва се и идентичността между имота, който се твърди, че наследодателят на ищеца е придобил по давност с имота на ответника. От своя страна, пълномощникът на ответника твърди, че Община Своге е придобила правото на собственост поради това, че земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост, съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). С оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

В производството са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза, основна и допълнителна, която не е оспорена и съдът я възприема като обективно и компетентно изготвена.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ се установява, че спорната част от поземлен имот с идентификатор *** е ясно обособена и оградена с ограда. От 1979 г. до смъртта му на 07.12.2013 г., тази част и построената в нея сграда е владяна от Г. С. Г. – баща на ищеца, а след смъртта му – от ищеца в настоящото производство. През целия този период от време никой не е оспорвал владението на наследодателя на ищеца, както и след това на ищеца по делото, като то е било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Вещото лице установява наличието в имота на двуетажна масивна жилищна сграда, а това изцяло кореспондира със свидетелските показания. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като по делото липсват данни, които да ги оборват. В заключението си вещото лице посочва, че имотът на ищеца попада изцяло в строителния полигон, но не е нанесен в КВС, в която поради грешка не са отразени правилно и границите на строителния полигон, като тази грешка е пренесена впоследствие и в кадастралната карта.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

2

Предявен е положителен установителен иск за собственост и условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв интерес спрямо ответника Община Своге е налице, тъй като видно от приложените към исковата молба писмени доказателства имотът, на реална част от който ищците твърдят, че са собственици, е отразен в кадастралната карта като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, счита че Г.

С. Г. е придобил правото на собственост по давност за периода след 1979 г., по-точно през 1989 г., тъй като са били налице обективният и субективният елемент за това и не е имало други законови пречки. При позоваване от страна на ищеца на изтекла в полза на неговия наследодател придобивна давност същият следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. Съдът приема, че по настоящото дело това е доказан факт. След смъртта на Георги С.

Г. на 07.12.2013 г. ищецът е придобил правото на собственост върху спорната част от имота по наследство.

Както е посочено в доклада по делото, в тежест на Община Своге, чрез лицата които я представляват, беше да докажат наличието на предпоставките по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Такива доказателства не бяха представени. В приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В случая този текст е неприложим, тъй като се касае се за застроен имот, който поради това няма земеделски характер. Спорната част от имота не е била обобществявана, съответно не е била и възстановявана, като не се касае за земеделска земя останала след възстановяване правата на собствениците. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост на соченото основание. Не се доказа спорната част от имота да е станала държавна собственост и собственикът да е бил обезщетен, на основание чл. 12, ал. 2 от ЗСГ (отм.), както и същата да е владяна от ответника, поради което твърденията на последния в този смисъл останаха недоказани. При това положение искът следва да се уважи изцяло.

Ищецът изрично заявява, чрез процесуалния си представител, че не претендира разноски за производството, поради което такива не следва да му бъдат присъждани, макар да има право на това, с оглед изхода на делото (арг. от чл. 6, ал. 2 от ГПК).

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 3 от ГПК, предявен от С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу Община Своге, с адрес: гр. Своге, ***, представлявана от кмета Е. К. И., че С. Г. С. е собственик на част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 3 701 кв.м., находящ се в с. Лесковдол, общ. Своге, местн. Свиново – по Заповед за одобрение на КККР № РД-18641/07.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като тази част е с площ от 3 466 кв.м. и е заключена между точките 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 7, обозначени с червен цвят на Комбинираната скица (Приложение № 1 към СТЕ) на вещото лице инж. Л. М., приподписана от председателя на съдебния състав на 23.09.2025 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 28 кв.м., обозначена на същата скица с точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 1.

На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4