Решение № 462 от 15.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Пловдив, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20225330203315 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Д. М. М. против Наказателно постановление № 22-1030-001233/11.03.2022г., издадено от Началник сектор към ОДМВР, сектор Пътна полиция, с което на Д. М. М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 28.03.2022г., а жалбата е подадена на 06.04.2022г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата, и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

1

Обжалваното наказателно постановление е издадено за това, че на 15.02.2022г., в 10,47ч., в Община Пловдив, на път Втори клас № 56, жалбоподателят управлявал на път II-56, 90 км, посока АМ-Тракия , товарен автомобил Фолксваген Таурег с рег. № ****, чужда собственост, като по време на управлението на автомобила използва мобилен телефон без устройство „свободни ръце“.

Безспорен се явява с оглед на събраните доказателства от фактическа страна въпросът за използвания от жалбоподателя мобилен телефон по време на движение. В тази връзка са еднопосочни показанията на св. К. – актосъставител, както и на свидетеля по акта З., като в показанията на посочените свидетели липсват каквито и да е противоречия, които да обусловят тезата на жалбоподателя, че не е ползвал мобилния телефон. В тази връзка следва да се посочи, че твърдяното в жалбата, че автомобилът е бил оборудван с вградена система, позволяваща провеждане на разговори през мобилен телефон чрез Bluetooth връзка с бутоните от волана на автомобила, не изключва възможността мобилният апарат да се ползва от водача и без използването на тази система, в частност държейки мобилния апарат в ръцете си. При така посоченото, презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на факта дали жалбоподателят е ползвал мобилното устройство, в хода на съдебното производство остана неопровергана.

Същевременно обаче, от фактическа страна не се установява жалбоподателят да е управлявал автомобила, използвайки телефона си, на посоченото в наказателното постановление място. Видно е както от показанията на св. З. (от с.з. на 07.09.2022г.), така и от показанията на св. К.

(от с.з. на 26.01.2022г.), че процесният автомобил се е движил по пътя от с.

Войводиново към кръстовището с път II-56. Водачът бил забелязан от полицейските служители преди навлизането му в кръстовището – “Лицето идваше от Войводиново и искаше да завие наляво според мен, доколкото си спомням, но ние го спряхме и го изведохме автомобилът да спрe вдясно ” – св.

К.; „Обърна се отляво да види дали има движение и като видя, че няма, се изтегли и спря на безопасно място. Аз бях от дясната страна на водача, т. е. в посоката на движение…Изтеглих го от пътното платно, което беше заел“ – св. З..

2

При така посоченото и от двамата свидетели, се установява, че жалбоподателят е управлявал автомобила и е използвал телефона си не на път II-56, в какъвто смисъл е посочено в НП, а по общинския път за с.

Войводиново, и по-конкретно по ул. Христо Ботев в частта извън населеното място. Същевременно никой от свидетелите не е установил МПС-то да се движи по път II-56, където се твърди да е извършено нарушението.

С оглед на изложеното, не се установи, а дори напротив, опроверга се от събраните доказателства по делото, жалбоподателят на 15.02.2022г., в 10,47ч., да е управлявал т.а. Фолксваген Таурег с рег. № **** по път II-56, каквото е и съдържанието на повдигнатото административно обвинение. При така установеното, доколкото управлението на посоченото място в посоченото време се явява основен елемент от състава на процесното административно нарушение, липсата на установяване на този факт по време, място и начин на извършване, води като последствие до несъставомерност на описаното деяние, а оттам и до недоказаност на конкретно повдигнатото административно обвинение.

С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно.

По разноските:

При този изход на спора разноски са дължими на жалбоподателя.

Такива са били претендирани от него, но не са представени доказателства за извършването им в преклузивния за това срок – до приключване на съдебното дирене, поради което и разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-001233/11.03.2022г., издадено от Началник сектор към ОДМВР, сектор Пътна полиция, с което на Д. М. М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за 3 постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4