Решение № 362 от 17.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. София, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Валя Рушанова

Деница Вълкова при участието на секретаря Елеонора Тр. М. в присъствието на прокурора Тома Г. Комов като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200687 по описа за 2023 година Касационното производство е по чл. 346, т. 1 НПК, образувано по жалба на адвокат Р. Н. от АК-Бургас – защитник на подсъдимия Ю. Ю. Ю., срещу въззивно решение № 34 от 05. 05. 2023г. на Апелативен съд - Бургас, постановено по ВНОХД № 18/2023г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 55 от 22. 11. 2022г. на Окръжен съд - Бургас по НОХД № 1253/2021г.

В касационната жалба, в условията на алтернативност, се релевират доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и нарушение на закона - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Подбудите за извършване на престъплението и продължителното въздействие на психотравма, свързано със сексуално малтретиране на по-малката сестра на подсъдимия от пострадалия в миналото, не били отчетени или анализирани правилно с оглед съществената им роля за правилна квалификация на деянието по чл. 118, вр. чл. 116, ал. 1, т.6 предл. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК вместо приетата от съдилищата по чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.115 от НК. Оспорва се извода за умисъл за убийство и се твърди, че изречена от пострадалия тежка обида е интензифицирала чувството за поругана чест и достойнство, извадила е отново и усилила чувствата на срам, обида, гняв и раздразнение поради продължителното въздействие на споменатата психотравма, съчетана с натрупване на негативни емоции, които са резултирали в афективен взрив и сложна афективно поведенческа реакция. Поведението на подсъдимия било 1 провокирано от реални негативни преживявания и конкретен „катализатор“ нова тежка обида лично към подсъдимия, но в същото време и към найблизкия му човек, с която отделно била вменена и вина у подсъдимия, че не е успял да защити сестра си от сексуалните посегателства от страна на пострадалия. Макар да не било установено по надлежния ред, че пострадалият се съвкупил със сестрата на подсъдимия преди тя да навърши 14-годишна възраст и че той е причината за нейната нежелана бременност и раждането на дете от дете, това все още била единствената истина за подсъдимия Ю.. В случая тежката обида съживила тежки травмиращи спомени за реално унижение и насилие над сестричката на подсъдимия Ю., явявала се нов катализатор за болката, срама и вината и същевременно представлявала и „противозаконното действие“, от което са настъпили тежки последици за един много близък на подсъдимия човек - неговата по-малка сестра. Твърдят се и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, към които се отнасят твърдения за отказ въззивната инстанция да съобрази и кредитира онази част от заключението на допълнителната комплексна съдебна психиатрично-психологическа експертиза, в която е отдадено ключово значение за поведението на подсъдимия на отправената обидна реплика от пострадалия. Дори да не се квалифицира деянието по чл. 118 от НК, жалбоподателят счита приложима разпоредбата на 55, ал.1, т.1 от НК, като на подсъдимия се наложи наказание под най - ниският предел, тъй като наложеното наказание шестнадесет години лишаване от свобода е прекомерно завишено, несъразмерно тежко и несправедливо. Предлага да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 118 във вр. с чл.

116, ал.1, т.6 предл. второ и трето вр. чл. 115 от НК или наложеното наказание да се намали към минимума.

Подсъдимият и защитникът му се явяват лично и поддържат жалбата в съдебно заседание пред настоящата инстанция, по изложените в нея съображения, със заявените искания. В последната си дума подсъдимият моли за намаляване на наказанието, като заявява, че ако може да върне времето назад, не би извършил това деяние.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия, поради което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, тъй като при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, въззивният съд правилно е приложил материалния закон и при отсъствие на предпоставките по чл.55 от НК правилно е определил наказанието при условията на чл.54 от НК, отчитайки сериозен превес на смекчаващите обстоятелства, близо до законовия минимум. Изрично е отговорил и на възражението на защитата относно невъзможността за преквалифициране на деянието по чл. 118 НК.

Частните обвинители Й. С. С., И. С. М., Г. С. И. и Н. М. С., последната и граждански ищец, всички редовно призовани, не се явяват. За тях се явява повереникът адвокат П. Н., който намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено без допуснати съществени процесуални 2 нарушения и съдържащо убедителни доводи по поставените в касационната жалба въпроси. Позовавайки се на съдебна практика, повереникът изразява становище, че отмъщението, като начин на решаване на междуличностни спорове, дерогира правосъдието и се явява едно от най-отегчаващите отговорността обстоятелства, които следва да се вземат предвид при налагане на наказанието съгласно чл.54 от НК. Поради това и като намира наложеното наказание за справедливо, предлага касационната жалба да се остави без уважение, а атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба на подсъдимия Ю. Ю. Ю. е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С първоинстанционната присъда Окръжен съд - Бургас, е признал подсъдимия Ю. Ю. Ю., от село ******, общ.******, обл. Бургас, за виновен в това, че на 02.08.2021г., около 03:40 часа в същото село, до селска чешма, умишлено умъртвил М. С. М., ЕГН **********, от с. *****, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ и трето вр. чл.

115 НК вр. чл. 54 НК му наложил наказание шестнадесет години лишаване от свобода.

Със същата присъда, на основание чл.68 от НК е постановено да се приведе в изпълнение отложено наказание три месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по НОХД № 149/2021 г. на Районен съд гр. Айтос, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗИНЗС е постановено наложеното наказание шестнадесет години лишаване от свобода и приведеното в изпълнение три месеца лишаване от свобода да се изтърпят при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е постановил да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото наказателно производство, считано от 02.08.2021 година.

Предявеният от частния обвинител и граждански ищец Н. М. С., дъщеря на пострадалия М. С. М., граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, предмет на обвинението, е уважен частично – до размер на сумата от десет хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като гражданският иск над уважения размер до предявения от триста хиляди лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият Ю. Ю. Ю. е осъден да заплати деловодните разноски, включително направените от частните обвинители и гражданския ищец, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Съдът се е произнесъл и какво да стане с веществените доказателства след приключване на наказателния процес.

С обжалваното въззивно решение Апелативен съд – Бургас е потвърдил 3 цитираната първоинстанционна присъда.

Съдържанието на касационната жалба изключва стриктно изпълнение на задължението на касатора по чл.351, ал.1 от НПК да посочи данните в подкрепа на довода му за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото от него не става ясно с какви оплаквания жалбоподателят го обвързва. От изложеното в касационната жалба единствено възражението срещу отказа на въззивния съд да кредитира изцяло заключението на допълнителната комплексна съдебна психиатрично-психологическа експертиза може да се отнесе към претенцията, че обжалваното въззивно решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Възражението е неоснователно. Въпросното заключение е изготвено от вещите лица д-р С. Н. (психиатър) и Т. К. (психолог) със задача да прпеценят „необходима ли е ревизия“ на кредитираното от съда заключение по първоначалната комплексна съдебна психиатрично-психологическа експертиза, изготвена от същите вещи лица, поради последващи обяснения на подсъдимия Ю., в които той за първи път е заявил, че е бил предизвикан от пострадалия със следната реплика: „Внимавай какво правиш, умрял, да не наеба и тебе, както наебах сестра ти“. След като са се запознали с тези допълнителни обяснения на подсъдимия вещите лица са приели, че не се налагат промени в заключението, което са дали по първоначалната експертиза (вж. л.40-42, т.3 от ДП), с която съдилищата са се аргументирали, за да откажат исканата от защитата преквалификация на деянието като престъпление по чл.118 от НК. Въззивният съд изключително внимателно е обсъдил изводите на двете експертни заключения и ясно е отграничил единствената разлика между тях, изразяваща се в непосредствения повод за афектната реакция на подсъдимия. Според заключението на първоначалната КСППЕ, внезапната среща с пострадалия е провокирала афектната реакция на подсъдимия, улеснена от приетото от него количество алкохол и обтегнатите с години отношения между двамата. В заключението на допълнителната КСППЕ ключово значение за същата афектна реакция вещите лица са отдали на цитираната реплика от пострадалия. Въззивният съд обаче, за разлика от първата инстанция, е изложил убедителни и нетърпящи основателна критика съображения защо не приема за установено пострадалият да е изрекъл тези думи и с тях да е провокирал подсъдимия.

Изложеният в тази връзка доказателствен анализ (вж. л.23-25 от мотивите на обжалваното въззивно решение) е изключително подробен и в пълно съответствие с изискването на чл.305, ал.3 от НПК, като съдържателно и в сравнителен план с обясненията на подсъдимия от трите му разпита и с останалите доказателствени материали, апелативният съд е дал аргументиран отговор защо не кредитира обясненията на подсъдимия в тази част.

Доколкото установяването на фактите при констатираната законосъобразна доказателствена дейност е сувереннно право на въззивния съд, настоящата инстанция не може да коригира този фактически извод и на база на него да направи различна оценка за съотносимостта на заключението на допълнителната КСППЕ в некредитираната част. Иначе казано, след като обясненията на подсъдимия относно въпросната реплика не са кредитирани 4 от въззивния съд и той е упражнил правомощието си по чл.316 от НПК да приеме за установено от фактическа страна, че пострадалият не е отправил цитираната реплика, допълнителната експертиза в тази част изобщо не следва да се обсъжда, тъй като е била назначена само за проверка на отклонените от съда обяснения на подсъдимия.

По същество липсват други конкретни съображения подкрепящи довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Законоустановените предели на касационната проверка изискват ясно определяне на пороците на атакувания съдебен акт и само тогава настоящата инстанция може да даде отговор основателни или не са направените възражения. В останалите случаи, какъвто е и настоящият, задълженията на тази инстанция се свеждат единствено до проверка дали не са налице съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, които винаги имат за последица отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане. При проверката в тази посока нарушения не бяха констатирани, поради което и предвид изложените съображения, че контролираният съд не е допуснал нарушение при оценката на допълнителната КСППЕ, не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.