Решение № 4220 от 19.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4220 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100509173 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 6805 от 15.04.2025 г., постановено по гр. д. № 5627/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 178-и състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК искове от „Йеттел България“ ЕАД срещу Й. С. Д. за признаване за устнановено на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, че Й. С. Д. дължи на „Йеттел България“ ЕАД сумата 306,85 лева, представляваща сбор от сумата в размер на 41,87 лв., дължими за период 15/06/2021-14/07/2021 г. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 22.11.2017 г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; и сумата в размер на 264,98 лв., дължими за период 15/07/2021-14/08/2021 г. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 22.11.2017 г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, ведно със законна лихва за период от 18.08.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.08.2023 г. по ч. гр. д. № 46493/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 178 състав.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Счита, че първоинстанционният съд не е преценил правилно доказателствата, представени по делото и неправилно е приел, че представените по делото доказателства не са годни да установят, че операторът реално е предоставил на клиента мобилни услуги. Сочи, че видно от т. 7 от представените по делото общо условия операторът предоставя услуги на потребителите си при условията на действащото законодателство, като за да получи достъп до мрежата, потребителят следва да притежава валидна СИМ карта, регистрираната в базата данни. Сочи, че с подписване на договорите „Йеттел България“ е предоставило съответните сим-карти, с което е изпълнил задължението си да осигури достъп на ответника до своята мобилна мрежа. Твърди, че фактурите се генерират от електронна система, която автоматично генерира стойностите и размерите на задълженията. Навежда доводи за неправилно приложение на нормата на чл. 147а ЗЗП, като е посочил, че СРС не е съобразил 1 договорката между страните, обективирана в подписаните между тях индивидуални договори. С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Намира решението за правилно, като поддържа, че предявеният иск не е подкрепен с доказателства.

Сочи, че съдът не следва да се позовава на представени документи от заповедното производство. Моли съда да потвърди решението.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от ищеца, чрез адвокат С. М.-САК, с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран по реда на чл. 422 ГПК с положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

228 ЗЕС ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на съответния фактическия състав на спорното право, а именно: 1/ че между страните били налице облигационни правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключени договори за процесните мобилни услуги; 2/ че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3/ размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по всеки от договорите. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.

По делото е представено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер **** от 22.11.2017 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и Й. С. Д., като подписите на страните не са оспорени, от което се установява, че мобилният номер ще бъде ползван при посочените ценови условия на избрания от потребител абонаментен план при стандартен месечен абонамент от 17,99 лева. По делото не е представен първоначалният договор, към който се твърди да е сключено допълнителното споразумение. Това обаче не се явява пречка за установяване на облигационното правоотношение между страните, доколкото договорите за предоставяне на мобилни услуги се сключват при общи условия, в които се рамкира основния обхват на правата и задълженията на страните, а чрез допълнителни споразумения страните уговарят помежду си конкретните тарифни планове, отстъпки и допълнителни спецификации, които да са приложими. Видно от представената декларация-съгласие е, че ответницата се е съгласие с общите условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. При това и въпреки че по делото не е представен основният договор, към който е сключено допълнителното споразумение, доколкото в съдържанието на допълнителното споразумение са включени всички съществени елементи на договора за предоставяне на мобилни услуги – страни, ценови условия, мобилния номер, към който са приложими тези условия, то настоящият съдебен състав намира за установено наличието на облигационна връзка между страните с предмет предоставяне на мобилни услуги за мобилен/фиксиран номер **** при абонаментна цена в размер на 17,99 лева, със срок на действие на договора от 22.11.2017 г. до 22.11.2019 г.

По отношение на количеството и стойността на доставените мобилни услуги, на първо място, следва да се посочи, че уговорената между страните абонаментна такса в размер на 17,99 лева на месец се дължи за предоставения от ищеца на ответницата достъп до 2 оперираната от него телекомуникационна мрежа поради това, че последната е била включена като абонат към мрежата – обстоятелство, което не е оспорено от ответницата. По отношение на стойността на ползването на телекомуникационната мрежа за пренос на електронни съобщителни услуги посредством обаждания, съобщения или ползване на мобилен интернет, следва да се посочи, че реалното потребление не е конкретно оспорено от ответницата, а е направено единствено общо оспорване за недоказаност на предявения иск.

Съгласно приетата по делото фактура от 15.07.2021 г. стойността на таксуваните услуги ведно с абонаментната такса за периода 15.06.2021 г. – 14.07.2021 г. възлиза на 51,19 лева с ДДС, а за периода 15.07.2021 г.-14.08.2021 г. и съгласно фактура от 15.08.2021 г. стойността е 264,98 лева с ДДС. Ето защо настоящият съдебен състав намира за установено количеството и стойността на доставените телекомуникационни услуги, като при липса на твърдения, а и на доказателства за заплащането им, предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер съобразно представените фактури.

Необходимо е да се отбележи, че с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и доколкото ищецът претендира сумата от 41,87 лева за периода 15.06.2021 г. – 14.07.2021 г. то искът следва да бъде уважен в този размер, а не както е по процесната фактура – за 51,19 лева.

Неоснователно е релевираното възражение по чл. 111, б. "в" от ЗЗД за погасяване на вземането по давност, доколкото към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 17.08.2023 г., не е изтекъл изискуемият тригодишен срок за което и да е от процесните вземания, включени в периода от м. 06.2021 г. до м. 08.2021 г.

Поради несъвпадение с изводите на СРС първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло, като бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС сумата 41,87 лева или 21,41 евро, представляваща дължима абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги за периода 15.06.2021 г. – 14.07.2021 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 22.11.2017 г., както и сумата в размер на 264,98 лева или 135,48 евро, представляваща дължима абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги за периода 15.07.2021 г. – 14.08.2021 г. по допълнително споразумение от към договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 22.11.2017 г.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 25 лева или 12,78 евро, представляваща разноски за заплатена държавна такса за заповедното производство, както и сумата от 930 лева или 475,50 евро, представляваща разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител в производството пред Софийски районен съд.

На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК на въззивника следва да бъде присъдена сумата от 325 лева или 166,17 евро – разноски за държавна такса и депозит за особен представител в производството пред Софийски градски съд.

С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 6805 от 15.04.2025 г., постановено по гр. д. № 5627/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 178-и състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, че Й. С. Д., ЕГН ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 сумата в размер на 21,41 евро (41,87 лева), представляваща дължима абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги за периода 15.06.2021 г. – 14.07.2021 г. по допълнително споразумение към договор за 3

Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 22.11.2017 г., както и сумата в размер на 135,48 евро (264,98 лева), представляваща дължима абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги за периода 15.07.2021 г. – 14.08.2021 г. по допълнително споразумение от към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 22.11.2017 г., ведно със законна лихва за период от 17.08.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.08.2023 г. по ч. гр. д. № 46493/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 178 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й. С. Д., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 сумата от 12,78 евро – разноски за държавна такса в заповедното производство, както и сумата от 475,50 евро, представляваща разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител в производството пред Софийски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК Й. С. Д., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 сумата от 166,17 евро – разноски за държавна такса и депозит за особен представител в производството пред Софийски градски съд.