Решение № 3877 от 28.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3877 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20231100111887 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск на А. Д. М. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 124000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/1991г., впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-II/1998г. на ВОП – гр.София, а към момента ДП № II-048/1999г. на ВОП – гр.София, за периода от образуване на делото от м.януари1991г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.

В исковата молба и последвалите молби уточнения ищецът твърди, че е пряко пострадал от действията на българската държава, предприети в края на 1984г. и началото на 1985г. по време на т. нар. "възродителен процес". На 16.03.1985г. бил задържан и приведен на Остров Белене, където бил лишен от свобода без наличие на правно основание за това, като бил лишен от възможността да контактува със своите близки, живеейки в крайно унизителни условия, при полагане на тежък физически труд. По време на задържането търпял болки и страдания с голям интензитет в резултат на проявеното към него унизителното отношение, извършено физическо насилие и лишаване от основани права и свободи. След освобождаването си бил принуден да не напуска града, да се подписва два пъти дневно в кметството, което също представлявало форма на лишаване от свобода за него и цялото му семейство. По късно, през юли 1989г. бил принуден заедно със семейството си да напусне България и да се засели в Турция.

Излага, че за извършваните през този период репресии от страна на държавата е образувано сл. д. № 1/1991г., преобразувано в ДП № II-048/1999г. по описа на ВОП - София, 1 което не е приключило и към момента. Поддържа, че в резултат на необоснованото забавяне на делото е претърпял неимуществени вреди, болки и страдания с голям интензитет, изразяващи се в разочарование от това, че дълги години делото не може да бъде приключено, усещане за липса на справедливост и липса на възмездие за виновните извършители, страх от възможността обвиняемите да останат ненаказани, загуба на доверие в институциите.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в отговора по чл.

131 ГПК оспорва исковете по основание и размер.

По искът за неимуществени вреди поради забавяне в разглеждане на делото възразява, че забавяне не е налице, т.к. разследването се характеризира с изключително висока степен на фактическа и правна сложност. В периодите след внасяне на обвинителния акт в съда до връщането му на прокуратурата, ответникът счита, че не носи отговорност, т.к. друг орган е бил отговорен за своевременното разглеждане на делото.

В евентуалност оспорва наличието на причинна връзка между забавеното разглеждане на делото и твърдените вреди, както и последните по интензитет и проявление.

Оспорва исковете по размер.

Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, за вреди от забавено правосъдие.

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Отговорността има деликтен характер, ангажирането на която се осъществява чрез отделен иск, с който ищецът може да установи пред националния съд наличие на нарушение по чл. 6, § 1 от Конвенцията и да претендира обезщетение.

Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6, § 1 от Конвенцията са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал.

2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение (в този смисъл решение № 153 от 13.06.2018 г. по гр. д. № 4658/2017 г., ІV Г. О. на ВКС и решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ Г. О. на ВКС).

Няма спор между страните, а и видно от представените по делото писмени и събраните гласни доказателства, че ищецът е сред българските граждани, върху които е била упражнена държавна принуда - насилствена промяна на имената им чрез репресия, лишаване от свобода и въдворяване в Белене. Безпротиворечиво е и обстоятелството, че повод на тези действия на държавата е образувано на 30.01.1991г., сл. дело № 1/1991г. по 2 описа на Прокуратура на Въоръжените сили (впоследствие преобразувано в сл. дело № 781Н/98 на СВОП, а понастоящем с № II-048-99 по описа на ВОП), придобило обществена известност като делото за "възродителния процес". Към датата на предявяване на настоящата искова молба 23.10.2023г. и към момента, горепосоченото производство е все още в своята досъдебна фаза.

Въз основа доказателствата по делото съдът приема, че ищецът има качеството пострадал по процесното сл. дело № 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили.

За да има право на обезщетение за претърпените вреди от воденото в неразумен срок сл.д. дело ищецът следва да попада в кръга на лицата, очертан от чл.6, § 1 от КЗПЧОС, които са две възможни групи: а) лица, установяването на чиито граждански права зависи от наказателното производство и б) обвиняеми в наказателното производство. В случая с необходимо да бъде изследвано дали ищеца попада в първата група лица, доколкото несъмнено той не е сред обвиняемите по посоченото следствено дело.

Като основание на иска си ищецът се е позовал на справедливост, възмездие и право на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди от „възродителния процес". Ищецът не сочи други негови граждански права, чието определяне (установяване) да е в зависимост от наказателното производство и която обвързаност да му дава право да търси обезщетение по реда на чл.2б 30ДОВ вр. чл.6, § 1 КЗПЧОС.

Настоящият състав, съобразно законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения и задължителната за съдилищата практика на ВКС приема, че гражданските права на ищеца са засегнати от сл. дело № 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, поради което има право да търси обезщетение за разглеждане на делото в неразумен срок.

Продължаващото вече 30 години наказателно производство по сл. дело № 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили и то в неговата досъдебна фаза, което на 31та година е прекратено поради смъртта на всички обвиняеми (настъпила от естествените процеси на остаряването), се води в неразумен срок, като ищецът няма никакъв принос към забавянето на производството. Макар фактическата обстановка да е усложнена, предвид засягането на стотици лица от предполагаемото престъпление, за което е повдигнато обвинение, нищо не може да обоснове разум в посочената продължителност, излязла не само извън срока на абсолютната давност за престъплението още през 2000г., но и извън нормалния срок на човешкия живот на обвиняемите.

Съгласно практика на ЕСПЧ относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължено извин рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото.

3

По делото са ангажирани свидетелски показания на свидетеля Х.Х., установяващи посочените като презумптивни вреди - ищецът все чакал резултат от процесното наказателно дело, бил тревожен и изтормозен. От показанията не се установяват негативни изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните такива от необоснованата продължителност на следственото дело. Не се установява по делото продължителността на воденото производство пряко да е рефлектирала върху начина на живот на ищеца или да е причинило други неудобства, извън обичайните.

В случая всички факти от значение за правото на обезщетение за вреди - страх, тревожност, засягане на честта и достойнството чрез унизително отношение и поради прилаганата насилствена асимилация над етническите турци от страна на тоталитарния режим, неправомерното задържане, не могат ла бъдат критерии при определяне обезщетението за претърпените неимуществени вреди от друг деликт - бавното правораздаване (в този смисъл решение от 27.12.2016 г. по гр.д. № 2403/2016 г. на ВKC, IV r.0.), От друга страна житейски логично е да е понесъл и емоционални болки и страдания от необосновано продължилото във времето разглеждане на делото – 27 години, което в голяма степен е обусловено от изключителният интензитет на преживените болки и страдания от лишаването му от свобода и принудителното изселване. Т.к. последните са били така интензивни, интензивни са и негативните психически изживявания от липсата на справедливост и възмездие за извършеното, от заплахата преживяното да се повтори, т.к. не е признато за незаконно и извършителите наказани. Ищецът е проявявал заинтересованост от развитието на делото, участвал е в сдружение създадено за да влияе положително на развитието му, бил е ангажиран и като участник в делото.

Предвид изложеното и като съобрази доказаната по делото степен на засягане на неимуществената сфера ищеца, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение се равнява на сумата от 30000.00лв., ведно със законната лихва, от датата на депозиране на исковата молба - 23.10.2023г., до окончателното и изплащане. За сумата 94000.00лв., която е разлика над присъдените 30000.00лв., до общо претендираните 124000.00лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Ищецът е направил искане за присъждане на съдебни разноски в размер на внесената държавна такса от 10.00лв., каквито следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул. „*******, адв. М. И. – САК, сумата 30000,00 /тридесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/1991г., 4 впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-II/1998г. на ВОП – гр.София, а към момента ДП № II-048/1999г. на ВОП – гр.София, за периода от образуване на делото от м.януари 1991г. до датата на предявяване на иска – 23.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 23.10.2023г., до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 94000.00 /деветдесет и четири хиляди/лв., която е разлика над присъдените 30000.00 /тидесет хиляди/лв., до общо претендираните 124000.00 /сто двадесет и четири хиляди/лв., на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул. „*******, адв. М. И. – САК, сумата 10.00 /десет/лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски за държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________