Решение № 1504 от 22.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1504 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20241110210778 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН .

Образувано е по жалба от Ю. И. З., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № КПК-НП-169/02.07.2024 г., издадено от Антон Томов Славчев - председател на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията /ЗПК, обн. в ДВ бр. 84 от 06.04.2023 г., в сила от същата дата/ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 600,00 /хиляда и шестстотин/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.

В депозираната въззивна жалба са инвокирани оплаквания за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С. К. от САК, с приложено по делото пълномощно, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк.

Велина Раева, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и пледира за 1 пълна доказаност на вмененото административно нарушение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № КПКАУАН-ПР-1066/15.03.2024 г., съставен от Д. А. С. – гл. инспектор в дирекция „Публичен регистър“ при КПК и в присъствието на Г.Н.Т. и В.Х.Б. – свидетели при съставянето на акта, е констатирано, че жалбоподателят Ю. З., в качеството си на задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 ЗПК - член на съвета на директорите на търговско дружество „Образование и наука“ ЕАД, не е подала финална декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал.

1, т. 2 ЗПК в законоустановения едномесечен срок по чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗПК след освобождаване от длъжността, считано от 17.01.2024 г В акта е отразено, че на 20.02.2024 г. /първият последващ присъствен ден/ в гр. София са били нарушени разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т.

3 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК, същият е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, като впоследствие препис от него е връчен лично на З. със съдействието на органите на МВР на 09.05.2024 г.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № КПК-НП-169/02.07.2024 г. от Антон Томов Славчев 2 председател на КПК, с което на основание чл. 115, ал. 1 ЗПК, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от АУАН, на жалбоподателя Ю. З. е наложено е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 600,00 /хиляда и шестстотин/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК. Наказващият орган е упражнил и правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, като е изменил основанието, от което произтича качеството задължено лице, заемащо висша публична длъжност на въззивника, а именно по чл. 6, ал. 1, т. 51 ЗПК.

Препис от оспореното НП е връчен лично на З. на 16.07.2024 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 22.07.2024 г., видно от поставения печат.

При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствените средства този съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани обстоятелствата, свързани с факта на установеното бездействие, касателно неподаването на декларацията по чл. 52, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК. Показанията на актосъставителя Д. С. следва да се кредитират с доверие като логични, последователни и вътрешно балансирани, имайки предвид, че същите се намират в пълна кореспонденция с останалите писмени доказателства, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане. В тази връзка е уместно да се отбележи, че между страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимия материален закон, които оплаквания ще бъдат обсъдени от съда при формиране на изводите си от правна страна.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е 3 за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приобщените по делото писмени доказателства, относими към назначаването и оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, а това мотивира извод, че правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е издадено в изискуемия 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника Ю. И. З. е ангажирана на основание чл. 115, ал. 1 ЗПК, като й е наложено 4 административно наказание „глоба“ размер на 1 600,00 /хиляда и шестстотин/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.

По делото е установено по несъмнен начин, че търговско дружество „Образование и наука“ ЕАД представлява публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия /ЗППр/, доколкото е с над 50 на сто държавно участие в капитала, като допълнителен аргумент в очертаната насока е и обстоятелството, че същото е включено в електронноинформационната система за публичните предприятия по чл. 21 от Правилника за приложение на ЗППр, поддържана от Агенцията за публичните предприятия и контрол. Следователно, спрямо посоченото юридическо лице безусловно са приложими специалните правила, предвидени в ЗППр и ППЗППр, а за всички неуредени въпроси субсидиарно приложение намират разпоредбите на Търговския закон /ТЗ/. В тази връзка е уместно да се отбележи, че законодателят не е въвел императивна забрана за учредяване на еднолични публични предприятия със 100 % държавно участие, използвайки правноорганизационната форма на ЕООД и ЕАД, като своеобразна разновидност на капиталовите ООД и АД, имайки предвид изричните предписания на чл. 15, ал. 1 ЗППр, чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 ППЗППр, както и чл. 61 и чл. 62, ал. 1 ТЗ.

С действащия ЗППр в позитивноправната уредба на страната за пръв път е предвидено изискване в съветите на директорите и в надзорните съвети на публичните предприятия да участват както представители на държавата, така и независими членове, като видно от чл. 22, ал. 1 последните следва да са не по-малко от една трета, но не повече от една втора от състава т.е. не могат да формират мнозинство. Макар двете категории членове да се избират след провеждането на конкурс и да разполагат с еднакви права и задължения, за независимите такива е необходимо да не са налице и пречките по чл. 23, ал. 2 ЗППр - независим член не може да бъде: служител в публичното предприятие; акционер/съдружник в същото публично предприятие; лице, което лично или чрез свързани лица има търговски отношения с публичното предприятие; едноличен търговец, акционер или съдружник в търговско дружество, което има същия или сходен предмет на дейност като публичното дружество; свързано лице с друг член на управителен или контролен орган на публичното предприятие, а съгласно изричната разпоредба на чл. 23, ал. 3 от посочения нормативен акт - не са 5 независими членове представителите на държавата в органите за управление и контрол. Различна е и ролята на независимите членове, касателно участието им в управителните и контролни органи на публичните предприятия – същите представляват своеобразен гарант, че тези органи могат да упражняват функциите си без политическа обвързаност и намеса в интерес на гражданите и обществото с цел постигане на максимална стойност за обществото чрез ефективно разпределение на ресурсите, когато е необходимо да се елиминират съществуващи пазарни дефекти, да се предоставят стоки или услуги от стратегическо значение или такива, свързани с националната сигурност или развитие, да се управлява стратегическо за държавата имущество.

В контекста на изложеното, видно от представеното от жалбоподателя З. писмо от Министерството на образованието и науката, в периода от 25.09.2020 г. до 17.01.2024 г. същата е изпълнявала функциите на независим член на съвета на директорите на публичното предприятие „Образование и наука“ ЕАД, в който смисъл е и т. 6 от представената при назначаването й нотариално заверена декларация. При това положение е повече от очевидно, че привлеченото към отговорност лице не попада сред задължените такива по чл. 6, ал. 1, т. 51 ЗПК - представителите на държавата или на общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала. Посочената категория правни субекти, заемащи публични длъжности, са въведени за пръв път с действащия ЗПК, като употребените езикови средства от нормотвореца в аспекта на семантичните, синтактични и прагматични правила са пределно ясни и не пораждат никакви съмнения в действителната му воля. До същия резултат се достига и при проведеното логическо тълкуване на процесната разпоредба, в частност от формалното правило per argumentum a contrario – след като единствено представителите на държавата в органите за управление и контрол на публични предприятия фигурират като задължени лица, то по аргумент от противното независимите членове не са такива, както и от правилото на житейската логика ratione legis stricta, имайки предвид, че изброяването на задължените лица по чл. 6, ал. 1 ЗПК е изчерпателно и лимитативно. Този законодателен подход не е случаен и не би могло да се твърди, че се касае за пропуск или несъвършенство, каквато становище изразява юрк. Раева на етапа на съдебните прения, доколкото е отчетена спецификата при публичните предприятия, в частност обстоятелството, че 6 независимите членове винаги са малцинство и на практика решенията могат да се вземат единствено от представителите на държавата. Затова именно за последните е предвидена повишена отговорност и изискване за публичност на имуществото, за да се защитят интересите на общество чрез създаването на гаранции, че изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната. Противното разбиране, застъпено от актосъставителя и наказващия орган почива на недопустимо разширително тълкуване, а това на свой ред е довело и до незаконосъобразното обосноваване на юридическата отговорност на жалбоподателя З. по аналогия в разрез с императивната забрана по чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.