Определение № 390 от 26.09.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. Сливен, 26.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20232200600528 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, по реда на чл.249 ал.3 във връзка с глава ХХІІ от НПК т.е. за проверка на протоколно определение, постановено в разпоредително заседание, с което съдът се е произнесъл по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК.

Образувано е по частна жалба от подсъдимия М. М. С. против протоколно определение от 18.08.2023 г., постановено в проведеното на същата дата разпоредително заседание по нохд № 103/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което районният съд се е произнесъл по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК.

С атакуваното определение, постановено в разпоредително заседание, проведено на 18.08.2023 г., първоинстанционният съд е приел, че производството му е подсъдно; че не са налице основания за прекратяване или спиране на производството измежду изброените в чл.250 и чл.251 ал.1 от НПК, доколкото изброените в пунктове 2.1 до 2.6 основания за това посочени в искане вх. № СД-02-01-8709/22.05.2023 г., и поддържано в съдебно заседание от подсъдимия са такива по съществото на делото; че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 249 ал.4 т.1 и т. 2 от НПК, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия или пострадалите лица, доколкото в посоченото от подсъдимия в т. 3 от искане вх. № СД-02-018709/22.05.2023 г., и поддържано в съдебно заседание основание не се съдържат каквито и да е доводи относно конкретни процесуални нарушения, а касаят искания, във връзка със събиране на доказателства и не представляват такива сочещи на конкретни нарушения на процесуалните правила на подсъдимия или пострадалите лица; че не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила; че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, както и основания на привличане на резервен съдия или съдебен заседател, както и назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, извършване на съдебни следствени действия по делегация; че няма направени искания 1 относно мярката за неотклонение; че са неоснователни част от направените доказателствени искания от страна на подсъдимия, съдържащи се в искане вх. № СД-02-01-8709/22.05.2023 г., доколкото те или не касаят по същността си искания за събиране на доказателства, или са неотносими към предмета на делото, или не е допустимо обсъждането им предвид разпоредбата на чл.248 ал.4 от НПК; че е основателно доказателственото искане в т.7.3 от искане вх. № СД-02-01-8709/22.05.2023 г.; че следва да насрочи съдебно заседание за разглеждане на делото по общия ред, като за целта следва да бъдат призовани лицата посочени в списъка на лицата за призоваване към обвинителния акт. С оглед на това районният съд е постановил, че делото е подсъдно за разглеждане на Сливенски районен съд; че не са налице основания за спирането или прекратяването на наказателното производство; че не са констатирани допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници; че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, както и основания на привличане на резервен съдия или съдебен заседател, както и назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, извършване на съдебни следствени действия по делегация; че не са налице основания за произнасяне относно мярката за неотклонение; че счита направените искания по т.7.1 7.2 7.5 и 7.6 за недопустими; че счита направените искания по т.7.4,7.3, 7.7, 7.8 ,7.9 за неоснователни и че са налице са основания за насрочване на съдебното заседание, поради което е насрочил делото за разглеждане по общия ред

В частната жалба, по повод на което е образувано настоящото производство, депозирана от подсъдимия в установения от закона и указан от съда срок, се изразява несъгласие с постановеното в проведеното разпоредително заседание определение, като същото се определя като „незаконосъобразно, неморално и недопустимо“. Най-напред се заявява, че Районна прокуратура – Стара Загора съвсем целенасочено и в нарушение на закона не е събрала поискани от подсъдимия доказателства за неговата невиновност, като се твърди, че той е направил искане за изземване на записите от видеокамерите във 2-ро Ру на МВР - Стара Загора, пред Бърза помощ и пред ЦПЗ - Стара Загора още през април месец 2019 г., но това не е било сторено от прокурора. В тази връзка се заявява, че от тези записи е щяло да се види, че подсъдимият е бил „пребит от бой“ от полицейските служители и по никакъв начин не е отговарял на извършеното от тях престъпление, тъй като е бил с белезници и напълно неадекватен след побоя. Твърди се, че при такова грубо укриване и унищожаване на доказателства по делото от страна на прокуратурата, не може да бъде разглеждано от съда обвинение срещу него по чл.131 от НК, тъй като нито има иззети записи от камери, нито има свидетели на случката. По отношение на свидетелите се сочи, че всички те са участници и по тази логика той също е следвало да бъде свидетел, но незнайно защо привлечен като обвиняем. Заявява се, че срещу него е било извършено престъплението „отвличане”, тъй като никой няма право да го откарва насилствено в лудница без негово изрично съгласие или без съдебно решение, но посочените от прокуратурата като свидетели са извършили спрямо него това престъпление, както и при неговия отказ да отиде в 2 рудницата му е бил нанесен тежък побой. Като смешно и недоказано се определя и обвинението по чл.325 ал.2 от НК, тъй като нямало никакви свидетели на телефонните разговори между него и служителките на Бърза помощ и на тел. 112, нямало и „възмутени граждани”. С оглед на това се изразява недоумение на какво основание първоинстанционният съд въобще е допуснал разглеждане на това обвинение. Заявява се, че подсъдимият е извършил умишлено убийство по телефона и си го признава. Твърди се, че Районен съд - Сливен не се е произнесъл по искането за назначаване на техническа експертиза на представените от прокуратурата аудиозаписи, като в случай, че такава експертиза не бъде извършена, се настоява тези записи да не бъдат приемани като доказателство, защото са манипулирани. Сочи се, че като страна подсъдимият има право да подложи на съмнение автентичността на записите и съдът е длъжен да се съобрази с това негово искане. Като неотговарящо на истината се определя твърдението на районният съд, че т. 9 от искането на подсъдимия е несъотносима към въпросите подлежащи на обсъждане в разпоредителното заседание, като в тази връзка се заявява, че отвличането му и нанесеният му побой са много важни за изясняването на обективната истина. Твърди се, че неприемането от съда на доказателствата му, че с прокуратурата и полицията в Стара Загора, както и с конкретните полицаи, посочени от прокуратурата за „свидетели”, той има стари и тежки конфликти пречи сериозно на защитата му и на разкриването на обективната истина. С оглед на изложеното в жалбата се настоява делото да се върне на първоинстанционния съд с указанието той от своя страна да върне обвинителния акт на прокуратурата, която да измени обвинението, тъй като той си признал вече убийство и настоява да бъде съден за това. Настоява се да бъдат приети доказателствата, които е приложил по делото за старите му вражди с прокуратурата, полицията и посоченият „свидетел” Г..

Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в частната жалба на подсъдимия, като обсъди изложените в нея доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши проверка на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери жалбата за неоснователна по отношение на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия и за недопустима по отношение на останалите оплаквания.

Първоинстанционният съд в атакуваното определение обосновано е преценил, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия/подсъдимия и в тази връзка законосъобразно се е произнесъл, че няма основания за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора.

Следователно обжалваното протоколно определение на Районен съд - Сливен от 18.08.2023 г. в частта му досежно въпросите по чл.248 ал.1 т.3 от НПК се явява обосновано и законосъобразно.

Оплакванията в частната жалба, по повод на която е образувано настоящото 3 въззивно производство, които биха могли да се приемат като твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия/подсъдимия по същество се свеждат до възражения по отношение на доказаността на обвиненията и правната квалификация на деянията, за които той е бил привлечен към наказателна отговорност, както и до такива, че в хода на досъдебното производство не са били събрани /въпреки неговото настояване/ доказателства, имащи съществено значение за изясняването на обективната истина респ. на фактите по делото.

В тази връзка настоящата инстанция намира, че правилно районният съд е приел в атакуваното определение, че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 249 ал.4 т.1 и т. 2 от НПК, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия или пострадалите лица, доколкото в посоченото от подсъдимия в т. 3 от искане вх. № СД-02-018709/22.05.2023 г., и поддържано в съдебно заседание основание не се съдържат каквито и да е доводи относно конкретни процесуални нарушения, а касаят искания във връзка със събиране на доказателства и не представляват такива сочещи на конкретни нарушения на процесуалните правила на подсъдимия или пострадалите лица. Действително в т.3 на цитираното искане /в което подсъдимият е изложил становището си по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК/ се твърди, че са допуснати множество неотстраними нарушения на неговите права, но по-нататък се конкретизира, че тези нарушения се изразяват в целенасоченото неизискване от страна на прокуратура на записите от видеокамерите, както и в непосочването на независими свидетели на случилото се пред Бърза помощ.

От начина на формулиране на това оплакване по несъмнен начин става ясно, че се касае за възражения от страна на подсъдимия за допуснати нарушения при допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства в хода на досъдебното производство, а съгласно изричната разпоредба на чл.248 ал.4 от НПК в разпоредителното заседание такива нарушения не могат да бъдат предмет на обсъждане.

Що се отнася до останалите възражения, свързани с оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, те касаят доказаността на обвинението, преценката на доказателствата и правната квалификация на деянието, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност и като такива е недопустимо да бъдат обсъждани в хода на разпоредителното заседание, доколкото те представляват въпроси по съществото на делото и по тях съдът дължи произнасяне едва с крайния си съдебен акт.

От съдържанието на жалбата, с която е сезиран настоящият въззивен съд, става ясно, че основните възражения на подсъдимия по отношение на атакувания съдебен акт са свързани с преценката на районния съд за основателността и относимостта на направените искания за допускане респ. събиране на доказателства. Районният съд се е произнесъл по тези искания, като някои от тях е преценил като недопустими, а други – като неоснователни т.е. упражнил е правомощието си по чл.248 ал.1 т.7 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.249 ал.3 от НПК, обаче, на обжалване подлежи единствено определението в частта му по 4 чл.248 ал.1 т.3 и т.6 от НПК т.е. определението в частта му по т.7 не подлежи на обжалване.