Определение № 838 от 26.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 838 гр. София, 26.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Капка Павлова

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500546 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. П., срещу протоколно Определение от 23.01.2025 г., постановено по гр. дело № 8849/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е допуснато на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение на насрещната искова претенция с правно основание чл.59 ЗЗД, предявена от С. Х. от 4 148,97 лв. на 3060,00 лв. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при прилагането на чл.214, ал.1 от ГПК, тъй като нито с отговора на исковата молба, подаден на 13.10.2022 г. от С. Х., нито с този, подаден на 14.11.2022 г., е заявено искане за назначаване на съдебни експертизи, вкл. не е предявен насрещен иск по чл.59 ЗЗД. Допълва, че все пак ответникът е подал насрещна искова молба извън законоустановения срок, с която на основание чл.59 ЗЗД претендира сума от 4 148,97 лв., като с Определение №13811/15.11.2022 г., постановено по делото съдът е приел за разглеждане исковата молба и насрещната искова молба. Сочи се, че с Определение №12672/09.12.2022 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и на основание чл.118, ал.2 ГПК е изпратил делото по подсъдност на СРС, което определение по жалба само на Н. П. е отменено от САС и делото върнато на 1

СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. С. Х. не бил упражнил правото да обжалва прекратяването на производството по насрещната искова молба, поради което определението от 09.12.2022 г. е влязло в сила по отношение на него, с оглед на което и искането за назначаване на експертизи, за намаляване размера на иска по време на 4 съдебно заседание по делото се явява абсолютно недопустимо. Допълва, че след допускането на изменението съдът е пропуснал да посочи срок за обжалване на определението, което нарушавало правото на ищцата на защита.

Изтъква се, че след провеждане на първото съдебно заседание изменение на иска е недопустимо. Моли за отмяна на обжалваното определение като очевидно неправилно, порочно и незаконосъобразно поради липса на легитимност на С. Х. в качеството му на ищец по насрещната искова молба, която е предявена извън срока за отговор и по която производството е било прекратено.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от С. Х., с който жалбата се оспорва като недопустима, а по същество- неоснователна. Сочи, че увеличението или намалението на претенцията по който и да е иск не подлежи на обжалване, а в случая дори се касае за намаляване размера на претенцията, поради което и Н. П. няма правен интерес от обжалване.

Апелативен съд-София, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално недопустима.

Съгласно чл.274, ал.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: 1. когато определението прегражда понататъшното развитие на делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона.

С обжалваното в настоящото производство определение съдът, на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК, е допуснал изменение на размера на иска чрез неговото намаляване, предвид изричното изявление на С. Х.. Това определение няма характер на преграждащо такова, доколкото не прегражда по-нататъшното развитие на делото. От друга страна за това определение разпоредбата на чл.214 от ГПК не предвижда изрична обжалваемост.

От това следва, че определението, с което е допуснато 2 изменение размера на иска, чрез неговото намаление, не попада в приложното поле на нито една от хипотезите, посочени в чл.274, ал.1 от ГПК.

На следващо място, жалбата е недопустима и поради липса на правен интерес за Н. П. от обжалването. В тази връзка следва да се посочи, че хипотезата на намаляване размера на иска по реда на чл.214, ал.1 от ГПК е различно процесуално действие, от оттеглянето и отказа от иска, уредени самостоятелно /съответно отказът и оттеглянето на иска в Глава седемнадесет „Отклонения в развитието на производството“, а намаляването на размера на иска в Глава петнадесета „Отклонения в предмета на делото“/ и за тях са предвидени различни предпоставки за допустимост. В процесния случай е налице изменение размера на иска в посока неговото намаляване, т.е. ищецът по на срещния иск намалява обема на собствената си защита, но не и обема на защитата, която може да получи ответната страна. Ответникът няма правен интерес от продължаване на производството, защото последиците от намалението размера на иска, му дават всичко, което той би получил при отхвърляне на иска като неоснователен в тази му част. Намаляване размера на иска е действие, което е в полза /а не във вреда/ на ответника, тъй като съдът ще се произнесе по целия предмет на заявеното право, като същото ще обхване посочения от ищеца размер, който обхваща претенцията изцяло. Тоест това е обемът на претендираната и търсена защита. Разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК разглежда хипотеза, при която в хода на процеса страната установи, че е допуснала грешка при определяне размера на претенцията си.

Предприемане на процесуалното действие на страната по изменение на размера на иска по разпореждане на чл.214, ал.1, изр. 3 от ГПК е допустимо до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, така както е сторено и в процесния случа.

С оглед изложеното, частната жалба е недопустима както поради необжалваемост на постановеното от СГС определение, доколкото същото не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 от ГПК, така и поради липса на направен интерес за Н. П. от обжалване на същото.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че по реда на обжалване на определението по чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК, страната не може да постигне целта, към която, с оглед съдържанието на жалбата, се стреми, а именно да се установи и приеме, че е недопустимо разглеждането на 3 предявените по делото насрещни искове. Косвен контрол върху акта, с който е приет за разглеждане насрещния иск, не може да бъде осъществен в това производство. Относно допустимостта на разглеждането и произнасянето на съда по насрещния иск проверката се осъществява по реда на обжалване на постановеното по делото съдебно решение, доколкото определението на съда, с което се приема за съвместно разглеждане с първоначалните искове и насрещните такива, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена от Н. П., против протоколно Определение от 23.01.2025 г., постановено по гр. дело № 8849/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е допуснато, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, изменение на насрещната искова претенция с правно основание чл.59 ЗЗД, предявена от С. Х., от 4 148,97 лв. на 3060,00 лв., като недопустима.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок, считано от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4