Решение № 16834 от 15.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16834

86***** 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110135199 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба вх. № 193905/13.06.2024г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил против Л. Д. К. положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149, ал.1, вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1395,44 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

***********, ведно със законната лихва за периода от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 320,54 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 16.10.2023 г., сумата в размер на 34,73 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 8,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 16.10.2023 г.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот, съставляващ апартамент № 86, находящ се в ********, собственост на ответницата Л. Д. К.. Ответницата била клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в 86***** одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г, ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в сградата, в 1 която се намира процесният имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Л. Д.

К..

По делото е конституирано и трето лице-помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ АД, който не изразява становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 60167/2023г. по описа на СРС, 27 състав, съгласно което по заявление с вх.№ 307603/31.10.2023г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът Л. Д. К. да заплати на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 1 395,44 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: 86***** *********, ведно със законна лихва за период от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 320,54 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 16.10.2023 г., сумата от 34,73 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 16.10.2023 г., както и държавна такса в размер на 35,18 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Длъжникът е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на 30.05.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу Л. Д. К., като е представил такива на дата 13.06.2024г.

По делото е приет нотариален акт № 176, том 15, дело № 3169/1992г., от който се установява, че на 11.03.1992г. А.И. е придобила от Х. К. правото на собственост върху апартамент № 86, находящ се в г********. Установява се от приетия нотариален акт № 181, том LII, дело № 10349/1993г., че на 10.05.1993г. А.И. и съпругът й В. И . са дарили на сина си Д.К . посочения по-горе апартамент, придобит от дарителите по време на брака им.

Установява се от приетото по делото удостоверение от Столична община, че бл.*** съгласно посочените нотариални актове, е идентичен с блок ****.

Представено е удостоверение за родствени връзки, от което се установява, че Д.К . е починал на 11.03.1994г., като ответницата Л. Д. К. е негова дъщеря и законен наследник.

Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 23.09.2002г. и договор от 30.09.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в ********* е избрало и възложило на „Нелбо Инженеринг“ ООД да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата. Ищецът е представил договор за извършване на услугата дялово разпределение от 03.06.2020г., сключен с „Нелбо“ АД, както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г., които съдът е обявил за служебно известни.

Ищецът е представил съобщение към фактура № 1009727529/30.06.2021г., в което е отразено, че стойността на доставената и неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. възЛ. на сумата от 1216,01 лева. Представено е и съобщение към фактура № 1016595832/30.06.2022г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. възЛ. на сумата от 119,30 лева.

Третото лице - помагач е представило изравнителни сметки за процесния период, от 2 които е видно, че през първия отоплителен сезон е начислявана топлинна енергия за отопление и топлинна енергия за БГВ, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. За втория отоплителен сезон не е начислявана енергия за отопление и подгряване на топла вода. Приобщен са още и протоколи за неосигурен достъп за отчет на уредите в процесния апартамент.

Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период дяловото разпределение е било извършвано от „Нелбо“ АД, което дружество е издавало изравнителни сметки. За периода 2020г. – 2021г. в имота е начислявана служебно топлинна енергия за отопление и БГВ (въз основа на брой ползватели – 1бр.), тъй като не е осигурен достъп за отчет. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. За периода 2021г. – 2021г. не е начислявана енергия за отопление и БГВ, като единствено е начислявана енергия за сградна инсталация.

Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления, които съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият топломер и водомер са преминали метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възЛ. общо на 1396,57 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възЛ. на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или 3 топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г. от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата Л.

Д. К. е клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот. В тази връзка съдът съобрази представените по делото нотариален акт № 176, том 15, дело № 3169/1992г., видно от който на 11.03.1992г. А.И. е придобила от Х. К. правото на собственост върху апартамент № 86, находящ се в г********, като впоследствие с нотариален акт № 181, том LII, дело № 10349/1993г., че на 10.05.1993г. А.И. и съпругът й В. И . са дарили на сина си Д.К . посочения по-горе апартамент, придобит от дарителите по време на брака им. Посочи се по-горе, че от удостоверение от Столична община, се установява, че че бл.*** съгласно посочените нотариални актове, е идентичен с блок ****.