Акт от 28.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4227 гр. София, 28.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110210450 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по повод постъпила молба, вх.№278239/30.08.2024 г., от Е. Д. К., ЕГН **********, чрез неговия процесуален представител – адв. Е. К., с която на основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН се търси изменение на решение от 04.07.2024 г., постановено по НАХД №10450/2023 г. по описа на 2 състав, СРС, НО в частта за разноските, сторени от жалбоподателя за процесуално представителство пред първата съдебна инстанция.

След като разгледа искането и съобрази закона, съдът намира следното:

С Решение от 04.07.2024 г. на 2-ри състав, НО - СРС, постановено по НАХД №10450/2024 г., е отменена Заповед за задържане №229з-892/30.07.2023 г., издадена от полицейски орган при 05 РУ - СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е постановена принудителна административна мярка – задържане на жалбоподателя Е. Д. К., ЕГН **********, за срок до 24 часа. Със същия съдебен акт в тежест на въззиваемата страна е осъдена да заплати разноски, в размер на 500,00 лева в полза на жалбоподателя.

Съобщението за постановяване на решението е връчено на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител адв. К., на 16.08.2024 г., видно от обратна разписка. Изрично в диспозитива на решението е посочено, че същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, съобразен и с нормата на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказанията.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, към която препраща правилото на чл.63 от ЗАНН, в срока за обжалване съдът по искане на страните може сам да допълни или измени постановеното от него решение в частта на разноските. В конкретния случай срокът за обжалване е бил 14-дневен от съобщаването на решението на страните, като за молителя той е започнал от дата 16.08.2024 г. и е изтекъл на 30.08.2024 г. Молбата е постъпила в деловодството на СРС на 30.08.2024 г., по електронен път и подписана с електронен подпис, поради което следва да се приеме, че тя е подадена в рамките на установения с нормата на чл.248, ал.1 от ГПК срок. Доколкото изхожда от процесуално легитимирано лице, се явява допустима. Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.

В производството пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят своевременно е направил искане за присъждане на разноски. С решението на съда спорът е решен в полза на Е. Д. К., ЕГН **********, поради което и съдът е заключил, че въззиваемата страна, неоснователно предизвикала с поведението си правния спор, следва да понесе отговорността за разноски. По делото пред СРС е приложено адвокатско пълномощно, по 1 силата на което е възникнала представителната власт за адв. Е. К., подала молбата за постановяване на допълнително решение. Процесуалният представител е взел лично участие в съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване и е формулирала искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като се е позовала за търсенето им върху разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ЗАдв). По делото са представени доказателства, че отношенията между доверител и довереник са възникнали въз основа на договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено като основание за предоставяне на услугата цитираната по- горе разпоредба на ЗАдв. Представен е и списък с разноски, в който изрично е цитиран отново текстът на чл.38 от ЗАдв.

При тази фактология съдът е приел, че се разкриват предпоставките за уважаване на претенцията на жалбоподателя и в частта относно претендираните разноски в размер на 500,00 лева за адвокатска защита и 10,00 лева за държавна такса. Погрешно обаче е отсъдил, че възложените суми следва да бъдат заплатени в полза и по сметка на жалбоподателя Е. Д.

К.. Разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв предвижда специфична хипотеза, при която лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, както и роднини, близки или на друг юрист, разполагат с възможност да се ползват от безплатна адвокатска помощ и съдействие, като изберат конкретен адвокат, който да осъществи това. Тази възможност представлява своеобразна гаранция за ефективно упражняване на правото на достъп до съд и не се изключва от предвидената в НПК възможност за назначаване на служебен повереник на пострадалия, тъй като изборът на конкретно лице, което да осъществи защита на правата и интересите в процеса е с приоритетно значение. Нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв представлява изключение от установения в съдебната практика стандарт, че се присъждат само разноски, които действително са били направени, тъй като последното е несъвместимо с оказването на безплатна правна помощ и съдействие и в голяма степен би обезсмислило съществуването на тази правна възможност.

В конкретния случай, доколкото правната помощ е оказана безплатно по реда на чл.38 от ЗАдв, на материално затруднено лице, то разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева и държавна такса в размер на 10,00 лева следва да бъдат изплатени в полза и по сметка на процесуалния представител, предоставил услугата - адв. Е. К., в каквато насока следва да бъде изменено съдебното решение.

Така мотивиран, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение от 04.07.2024 г., постановено по НАХД №10450/2023 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, с което е осъдил СДВР да заплати на Е. Д. К. разноски за адвокатско възнаграждение, в следният смисъл:

ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на Е. К. М., с адвокатски номер ********** и по нейна сметка направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

ИЗМЕНЯ решение от 04.07.2024 г., постановено по НАХД №10450/2023 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, , с което е осъдил СДВР да заплати на Е. Д. К. разноски за държавна такса, в следният смисъл:

ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на Е. К. М., с адвокатски номер ********** и по нейна сметка направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 10,00 /десет/ лева.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2