Решение № 100 от 10.01.2024, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

Номер 100

10.01.2024 г. град Русе

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, четвърти състав, на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Диана Калоянова при секретаря Г. Кунчева като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 130 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК и във връзка с чл. 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Производството е образувано е по жалба на „Ф+С-Агро” ООД, със седалище и адрес на управление гр.

Русе, ул. ’’Борисова” № 52, ет. 5, ЕИК *********, представлявано от С.Я.С. – управител и съдебен адрес *** срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. З от ДОПК № 571-1/01.12.2022 г., издаден от С. Д. И., на длъжност главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ), Дирекция „Финанси, местни данъци и такси“ (ДФМДТ) при Община Д. м., в частта, в която е определен размерът на такса битови отпадъци (ТБО) за 2022 година, потвърден с Решение № 1/21.02.2023 г. на началник отдел МДТ при Община Д. м.. Иска се отмяна на посочения АУЗ в обжалваната част като незаконосъобразен. В съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от адв. Б. С.,***, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея; ангажира допълнителни доказателства, включително съдебно-икономическа експертиза, и претендира разноски по представен списък.

Предвид факта, че в жалбата, с която е сезиран съда и в други представени по делото молби и становища, са релевирани възражения относно незаконосъобразността на обжалвания АУЗ както само в оспорената част относно определения размер на ТБО, така и относно АУЗ в неговата цялост, в съдебно заседание на 14.06.2023 г. процесуалният представител на дружеството жалбоподател е направил изявление, че всички възражения се отнасят единствено и само до обжалваната част на процесния АУЗ – тази, относно определения размер на ТБО.

Ответникът – началник отдел МДТ при Община Д. м. се представлява от процесуален представител – главен юрисконсулт Г. М., която оспорва жалбата и поддържа издадения АУЗ, потвърден с решението на ответника в обжалваната част. За последното по делото съдебно заседание ответникът е представил писмени бележки с вх. № 5542/11.12.2023 г., в които са изложени доводи по хода на делото и съображения по съществото на спора.

АУЗ е обжалван по административен ред с жалба с вх. № Ж-37/22.12.2022 г., като административният орган се е произнесъл с решение в определения по чл. 160, ал. 1 от ДОПК срок. При липса на доказателства за връчване на Решение № 1/21.02.2023 г. на началник отдел МДТ при Община Д. м., съдът приема, че сезиращата го жалба (с вх. № 946/27.02.2023 г. по деловодния регистър на Община Д. м.) е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 107, ал.

3 ДОПК, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Жалбата е процесуално допустима за разглеждане и частично основателна по същество спрямо предмета на оспорване.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Жалбоподателят „Ф+С-Агро”

ООД е придобил УПИ І-1228 в кв. 126 по плана на гр. Д. м., обл. Русе, с площ 38 100 кв. м., заедно с построените в него шест склада, битова сграда и други постройки и с всички подобрения в имота чрез покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 16/14.01.2004 г. За имота е подадена Декларация по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 16 на Общински съвет Д. м. за определяне на ТБО с вх. № 4473/13.10.2021 г. В декларацията е посочено, че за имот с партиден № 6804F3871/І-1228, представляващ земя и сгради с административен адрес гр. Д. м., ул. „Ч. м.“ № 7, през 2022 г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци, като ще се използват 3 бр. контейнери тип бобър и 1 бр. малък пластмасов контейнер.

Аналогично, чрез покупко-продажба, за която е съставен Нотариален акт № 197/ 15.04.2013 г., жалбоподателят е придобил имот № 063029, находящ се в землището на с. Ч., общ. Д. м., обл. Русе, в който са разположени общо десет различни обекта.

Със Заповед № 658/18.10.2021 г. кметът на Община Д. м. е определил, както следва:

І. Видовете услуги, които ще се предоставят на територията на община Д. м. през 2022 г., в границите, определени в т. II, т. III и т. IV.

ІІ. Границите на районите на територията на гр. Д. м. по смисъла на § 5, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), в т. ч. урбанизирани територии и в отделни поземлени имоти извън тях, определени с ПУП, които имат предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, за които се дължи такса по т. I, т. 1, т. 2 и т. 3.

ІІІ. Териториите на населените места по смисъла на § 5, т. 6 от ЗУТ, в т. ч. урбанизирани територии и в отделни поземлени имоти извън тях, определени с ПУП, които имат предназначение по чл.

8, т. 1 от ЗУТ в община Д. м., за които се дължи такса по т. I, т. 1, т. 2 и т.

3.

IV. За имоти, собственост на физически и юридически лица, намиращи се извън районите, описани в т. II и т.

III, да се събира само такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

V. Честотата на обслужване на съдовете за събиране на битовите отпадъци.

С Решение № 481, прието от Общински съвет Д. м. с Протокол № 27/29.12.2021 г. е одобрена план-сметка за дейностите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за 2022 г. по населени места.

„Ф+С-Агро” ООД е сезирало кмета на Община Д. м. с Искане по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с вх. № 4920/21.11.2022 г. за издаване на АУЗ на дружеството за 2022 г. за имоти, декларирани по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, с партидни номера 6804F3871 (в гр. Д. м.) и 6804F1152 (в с. Ч.).

Издаден е АУЗ № 571-1/01.12.2022 г. като са установени задължения в тежест на „Ф+С-Агро” ООД за данък недвижими имоти и за ТБО. За всяко от установените задължения са изложени мотиви и е определен размера на същите в стойностно изражение. В АУЗ е посочена възможността за доброволно плащане на задълженията, както и за обжалване на същия по административен ред. Видно от Известие за доставяне ИД PS 7150 00 2С21

B, АУЗ е връчен на дружеството на 20.12.2022 г.

Дружеството е сезирало началник отдел МДТ при Община Д. м. с жалба с вх. № Ж-37/22.12.2022 г., като оспорва процесния АУЗ единствено в частта, с която е определен размера на ТБО за 2022 година като незаконосъобразен, немотивиран и необоснован. С Решение № 1/21.02.2023 г. сезираният решаващ орган е потвърдил обжалвания АУЗ в цялост с мотив, че нормата, която изисква определяне на ТБО съобразно количеството отпадъци не е действащо законодателство. По делото не са ангажирани доказателства относно връчването на решението.

Недоволно от така постановеното решение, дружеството обжалва процесния АУЗ в частта за определения размер на ТБО с доводи за незаконосъобразност, немотивираност и необоснованост. Сочи се, че неправилно годишния размер на ТБО е определен като данъчната оценка (равна на отчетната стойност на имота) е умножена по определения размер на таксата в промили за съответната година. Твърди се в жалбата, че АУЗ е немотивиран – не е посочено защо не е приложена нормата на чл. 67 от ЗМДТ за определяне размера на ТБО. Релевира се възражение за противоречие на административния акт с нормите на чл. 63, чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ. Според жалбоподателя, решението на общинския съвет не е съобразено с одобрената план-сметка за всяка дейност, както и не е налице заповед на кмета на общината за видовете услуги, които общината предлага в тази връзка. Въведени са твърдения, че „Наредбата на Община Д. м. противоречи на закона - ЗМДТ, като не е предвидена възможност битовите отпадъци да се заплащат според тяхното количество. Решението на ОС, с което е определена основата за изчисляване на ТБО противоречи на материалноправни норми от по-висок ранг - чл.67 от ЗМДТ. При противоречие, следва да приложи нормативния акт от по-висока степен /чл. 15, ал.З от Закона за нормативните актове/ ЗМДТ изрично посочва, че ТБО се дължи за количество битов отпадък.“ В подкрепа на застъпената теза са цитирани множество решения на ВАС, включително и такива, които са постановени в полза на жалбоподателя именно относно начина на определяне на ТБО по съдебни спорове със същия ответник. Направено е искане за допускане на комбинирана технико-икономическа експертиза. Иска се отмяна на АУЗ в обжалваната част за ТБО.

Жалбоподателят е представил Становище с вх. № 1228/27.03.2023 г., в което предявява искания по доказателствата – да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, както и съдът да допусне само съдебно-икономическа експертиза. В становището отново е изразена позиция по съществото на спора – определяне на ТБО въз основа на количеството отпадъци, а не на база данъчната оценка на имота, като е посочена съдебна практика в тази връзка.

С

Определение от 15.03.2023 г. съдът, на основание чл. 170, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 от АПК и във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, е разпределил доказателствената тежест, както следва: Указал е на жалбоподателя, че на основание чл. 171, ал. 5 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК негова е доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Съдът е дал указание на ответника, че основание чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

С молба с вх. №

1365/05.04.2023 г. ответникът е представил допълнителни писмени доказателства във връзка с предоставяне на услугите, за които се заплаща ТБО в гр. Д. м. и в с. Ч., както и заповед на кмета за определяне границите на районите за предоставяне на посочените услуги. Приложена е Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на община Д. м., област Русе.

По искане на ответника в първото по делото съдебно заседание е разпитан свидетеля Х. Н. Д., който посочва, че е служител на Община Д. м. по чистотата и едновременно с това е шофьор на автомобил, който извозва боклука - поддържат центъра, парковете. Понякога, при съответно разпореждане, събират и кофите за боклук в Д. м., в границите на целия град, включително и по ул. „Ч. м.“. Не може да посочи кой имот на тази улица е собственост на жалбоподателя. Твърди, че по цялата улица има големи контейнери - на четири колелета с капак и зелени, с две колелета – кофи. В седмицата по веднъж се събират отпадъците. На ул. „Ч. м.“ има бензиностанция. Срещу бензиностанцията „Химснаб“ имат офис, имало и „Топливо“ но е затворено, друго няма. Почти накрая на града се намира това. В края на ул. „Ч. м.“ няма жилищни сгради. В големите бази има контейнери, които почистват като пазачът отваря портите, камионът влиза на заден ход и работниците закачат към него контейнерите.

По искане на жалбоподателя, в следващото съдебно заседание, на 14.06.2023 г. са разпитани свидетели, работещи в дружеството.

Свидетелят

В. П. посочва, че работи във фирма „Ф+С агро“ ООД като управител в складово стопанство Д. м.

2008 г. - 2009 г. Базата е разположена в промишлена зона, в покрайнините на Д. м., не е извън населеното място, а в неговия край като наоколо няма жилищни сгради. В базата има три контейнера тип „бобър“ и един малък контейнер тип - кофа, която използват единствено да събират боклук от административната сграда, който след това прехвърлят в контейнерите. Камионът за сметоизвозването посещава имота всеки понеделник и петък, два пъти седмично за изхвърляне на боклука. Контейнерите са разположени вътре в базата до портала. Кофата, която използват за администрацията, е на не повече от 60-70 метра от портала, но служители на дружеството прехвърлят боклука вътре в контейнерите и по тази причина камионът за боклук не навлиза навътре, а само на около 10-15 метра от портала. Свидетелят сочи още, че само дружеството ползва тези контейнери. Попов въвежда твърдение, че този брой контейнери е абсолютно достатъчен, дори има моменти, в които камионът не ги обработва, или изхвърля един или два контейнера. Попов дава обяснение, че имота е складова база; съхраняват се стоки, които са на палети, стречовани с найлон и де факто оттам боклук почти не се генерира защото се съхраняват препарати за растителна защита, торове, семена. Отпадъците представляват битови отпадъци от работещите в предприятието и малко найлони от палетите. Дружеството няма производство, не се генерират големи отпадъци. На въпрос на процесуалния представител на ответника, свидетелят посочва, че за трите контейнера тип „Бобър“ не e убеден, че са налични документи относно това как са предоставени от общината; а за кофата, която е до административната сграда, трябва да има договор с община Д. м..

Разпечатката съдържа 42 от 197 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de51b560-4b38-47c3-bdc6-85cb3c0c31a2