Разпореждане № 145526 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 145526 гр. София, 20.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110160175 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. №

310778/02.11.2023 г., подадена от Л. А. З. с ЕГН-********** и с адрес: гр. ******** с р е щ у Е. Ж. С. с ЕГН-********** със съдебен адрес за кореспонденция: ************************,, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9 000 лева (девет хиляди лева) ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането (07.03.2018 г. ), до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от извършеното спрямо ищеца престъпление по чл.148, ал.2 вр. с ал.1, т. 1 и т.3 вр. с чл.147, ал.1 вр. с чл.26 НК, за което има влязла в сила Присъда № 245826/16.10.2019 г. по НЧХД № 16112/2018 г. по описа а СРС, 116. Състав.

В обстоятелствената част се твърди, че с присъда №245826/16.10.2019 год./влязла в сила от 11.07.2020 год./ на Софийски районен съд. НО, 116-ти състав по НЧХД №16112 по описа за 2018 г. е ПРИЗНАТА ответницата Е. Ж.

С., родена на 26.04.1985г в гр. София, българка, български гражданин, неосъждана, неомъжена, висше образование, работеща, ЕГН: ********** за ВИНОВНА в това. че в условията на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в гр. София публично разгласила позорни обстоятелства и приписала престъпление по служба на длъжностно лице - Л. *****/ 1 понастоящем З./ полицейски инспектор при О „ПП"-СДВР / при изпълнение на службата й. както следва:

В писмена жалба с рег.№ 812102/07.03.2018г., депозирана пред Тенчо Тенев -началник на О "ПП"-СДВР и при разглеждането и пред комисар ********, ст.инспектор *********, ст.инспектор *******, пол.инспектор ******,: "...Дамата / Л. ****** / беше груба и нападателна.. .обиждаше..

.Дамата отказа, обиждайки.. .Измислиците на полицай Чорбаджиева ми причиниха големи финансови вреди със спирането от движение на фирмения автомобил...В 23.00 часа дамата отправяше заплахи, че ще ме задържи за 24 часа и убеждаваше полицаите от 04-то районно да ми повдигнат обвинение...".

В писмена жалба срещу разпореждане № 446551/09.07.2018г., по описа на СРС. НО, с вх.№ 1047160/28.06.2018г., изпратена по факс в 0"ПП"-СДВР:

"...****** с действията си ме обиди, наричайки ме курва в присъствието на колегата и - инспектор *********** и ме оклевети, принуждавайки същия инспектор ********....да напише срещу мен АУАН...", поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК я освобождава от наказателна отговорност, за извършеното от нея престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1 и т.3 вр.чл.147, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, като и налага административно наказание 'ГЛОБА" в размер на 2000 лева .

Твърди се, че в резултат на това виновно и противоправно поведение на ответницата ищецът претърпял значителни неимуществени вреди, съставляващи болки и страдания, изтърпени както поради влошаване на здравословното състояние, така и поради оклеветяване на доброто ми име и професионална репутация в обществото. Обезщетението на претърпените болки и страдания оценява на 9000 лева.

Сочи ,че след като разбрала за подадената срещу ищеца, с нищо непредизвикана жалба до СДВР на 07.03.2018 г., а в последствие и сезирането на съда с частна жалба от 08.05.2018 год., изпълнени с неверни и клеветнически твърдения, както и за образуваното първоначално дисциплинарно производство, а в последствие и наказателно такова, ищецът емоционално се сринал. За прослужените от нея 14 години професионален стаж в МВР. към момента на деликта, срещу нея не е имало нито един сигнал за извършени нарушения на служебната дисциплина. Почувствала се ужасно опозорена, оклеветена и унизена пред широк, неопределен кръг мои колеги, вкл. и ръководители, на чието мнение и доверие аз много държа. Ноторен факт е, че така подададени сигнали/жалби/ до СДВР се разглеждат от комисия от полицейски служители-колеги на ищеца и в последствие биват разгласявани и коментирани, както пред полицейската общност, така и в средите на съдебната власт, с които МВР работи в тясно сътрудничество. Ето защо тези противоправни действия на ответницата силно засегнали честта и достойнство на честен и коректен служител и човек и емоционално подействали на психиката месеци след това на ищеца. Особено 2 притеснително било и обстоятелството, че жалбите на С. и съдебните книжа получавала на служебния си адрес по месторабота. От всичко това животът се променил в негативна насока. Станала унила и тревожна, от притеснение нарушила съня си. Чувствала някакъв неопределен срам пред колегите и познатите си. Самоизолирала се и се затворила в себе си.

Твърди, че с така описаните деяния ответницата Е. Ж. С. била осъществила състава на чл.147, ал.1 НК което е законно установено от горецитираната присъда. По този начин намира, че са изпълнени предпоставките на ФС на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, поради което следва да се приеме, че съществува непозволено увреждане по отношение на ищеца от страна на ответницата. Налице е и пряка причинно-следствена връзка между твърдените от мен вреди и поведението на ответницата, като тя безспорно се доказва от събраните по наказателното дело доказателства, в т.ч. и поради ноторния факт. че разгласяването на позорящи обстоятелстава, съставляващи клевета винаги водят да негативни преживявания за оклеветения.

Излага доводи, че както в съдебната практика, така и в доктрината се приема, че предмет на престъплението по чл.147 НК е излагане на твърдения, носещи информация за определени обстоятелства. Необходимо е тези обстоятелства да са позорни, укорими. недостойни от гледна точка на общоприетите, или специфичните за конкретна изолирана общност. морални разбирания и да предизвикват отрицателна оценка.

Сочи, че в конкретния случай, безспорно е, че полицейската общност и частност СДВР, чийто служител е ищецът, се явяват представителна извадка именно на обществото, на чието мнение и признание аз държа. Изложените твърдения за нарушаване на професионалната и човешка етика и морал от страна на ищеца безспорно се явяват накърняващи доброто ми име и положителна ми оценка в обществото, в т.ч. и сред колегите. Тези неверни твърдения засегнали пряко цитираните неимуществени блага и ценности..

Цитирана на съда закони, според които, съгласно чл. 300 от ГПК присъдата, постановена по НЧХД е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Смята, че с действията си ответницата е осъществила спрямо нея фактическият състав на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗДпротивоправно, виновно извършено деяние, като настъпилите вреди от това деяние са в пряка и непосредствена последица от деянието на ответницата Е.

Ж. С..

Моли искът да бъде уважен. Ищецът претендира разноски.

Не посочва банкова сметка, на която ответникът може да преведе сумата.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1.Присъда № 245826/16.10.2019 год. по НЧХД № 16112/2018 год. по описа на СРС, 116-ти 3 състав и Мотиви към присъдата-за доказване на обстоятелството по чл.300 от ГПК.

2.Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №437/27.04.2021 год., изд. от СО. район ..Триадица*'

Моли да бъде изискано и приложено по делото НЧХД № 16112/2018 год./архивен №9188/2020 г./ по описа на СРС-116 състав.

Моли да бъдат допуснати двама свидетели при довеждане за доказване на неимуществените вреди и причинно-следствената връзка между доказаното с горната присъда поведение на ответницата с настъпването на тези вреди.

Моли да й издадете съдебно удостоверение, с което да се снабдя от СДВР, отдел"Човешки ресурси" с кадрова справка, от която да е видно служебния ми стаж и цялостното ми поведение през това време.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По държавната такса

Цената на иска е 9 000 лева, поради което дължимата държавна такса по чл.4 ТДТССГПК е в размер на 360.00 лева. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищецът е освободен от такси по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Исковата молба се основана именно на присъда. Ето защо ищецът не следва да внася държавна такса. В зависимост от изхода на делото, таксата следва да се разпредели по правилата на чл.78, ал.1 и ал.6 ГПК.

По редовността на ИМ

Съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички необходими реквизити по чл.127-128 ГПК.

Следва да се задължи ищеца да посочи банкова сметка, на която да бъде преведена сумата, на основание чл.127, ал.4 ГПК.

По процедурата по чл.131 ГПК

С оглед изложеното процедура по чл.131 ГПК следва да се извърши.

Предварителни въпроси

Искът е осъдителен, поради което съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

4

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Водим от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.