Определение № 317 от 15.02.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. София, 14.02.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Анелия Щерева

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно частно наказателно дело № 20221100600265 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от НПК, във връзка с чл. 306, ал. 3 от НПК.

Предмет на обжалване са определение от 01.11.2021 г. и определение от 02.12.2021 г., постановени по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, по НЧХД № 22540/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 133 – ти състав.

Срещу определението от 01.11.2021 г. са постъпили две частни жалби, както следва:

Постъпила е частна жалба с вх. 21052326 от 22.11.2021 г., подадена от подсъдимия в първоинстанционното производство – О.А. С., срещу цитираното определение, в частта, в която районната инстанция го е осъдила, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати в полза на частния тъжител Е.А. С., сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща сторени разноски за заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по ВНЧХД № 2226/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, III – ти въззивен състав. Поддържа се разделност на присъдените разноски между двамата подсъдими по делото, поради което се иска тяхното намаляване до размера на 200 (двеста) лева.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, като в законоустановения срок е подадено писмено възражение (погрешно наименувано „жалба“) от частния тъжител Е.А. С., в което се изразява становище за нейната неоснователност.

Постъпила е и частна жалба с вх. № 21052920 от 29.11.2021 г., подадена от частния тъжител в първоинстанционното производство – Е.А. С., срещу горепосоченото определение, в частта, в която районната инстанция е оставила без уважение искането му за присъждане на разноски по н. д. № 626/2020 г. по описа на ВКС, III НО. Поддържа се дължимост на претендираните разноски, като се излагат аргументи за основателност на депозираната от ЧТ касационна жалба, респ. за постановяване на благоприятен за тъжителя резултат от касационната инстанция, обосноваващ основателност на претенцията му за направени разноски пред ВКС, III НО.

Срещу определението от 02.12.2021 г. е постъпила следната частна жалба:

Постъпила е частна жалба с вх. № 21054625 от 15.12.2021 г., подадена от частния тъжител Е.А. С., срещу цитираното определение, в частта, в която районната инстанция е осъдила ЧТ, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, да заплати в полза на подсъдимата в 1 първоинстанционното производство – Г. ИВ. С., сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляваща направени разноски за заплатен адвокатски хонорар по НЧХД № 22540/2016 г. по описа на СРС.

Препис от жалбата е връчен на насрещните страни, като в законоустановения срок е подадено писмено възражение (погрешно наименувано „жалба“) от О.А. С. и Г. ИВ. С., в което се изразява становище за нейната неоснователност. В депозираното становище се съдържа искане за присъждане на сторените от О.А. С. разноски по ВНЧХД № 338/2021 г. по описа на СГС, НО, VII – ми състав.

Софийският градски съд, Наказателно отделение, X – ти въззивен състав, като взе предвид изложените в частните жалби доводи, както и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по НЧХД № 22540/2016 г. по описа на СРС, НО, 133 – ти състав, е образувано по тъжба на Е.А. С. против О.А. С. за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, както и срещу О.А. С. и Г. ИВ. С. – за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Първоинстанционното производство е приключило с присъда от 03.05.2018 г., с която районният съд е признал подсъдимия О.А. С. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и му е наложил наказание глоба в размер в размер 3 000 (три хиляди) лева и обществено порицание. Със същата присъда О.А.

С. и Г. ИВ. С. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и са им наложени наказания глоби в размер на по 10 000 (десет хиляди) лева на всеки от тях.

В производството пред СРС подсъдимите О.А. С. и Г. ИВ. С. са били представлявани от адв. Б.Х., САК. Представен е сключен помежду им договор за правна защита и съдействие с бланкетен № 614327/10.03.2017 г., с предмет осъществяване на процесуално представителство по НЧХД № 22540/2016 г. по описа на СРС, НО, 133 – ти състав, при уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, съдържащ изрично отбелязване, че сумата е заплатена в брой.

С решение № 353 от 10.06.2020 г., постановено по ВНЧХД № 2226/2019 г. по описа на СГС, НО, III – ти въззивен състав, присъдата на СРС е отменена в частта, в която О.А. С. и Г. ИВ. С. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като производството в тази част е прекратено. Със същото решение съставът на СГС е признал подсъдимия О.А. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, и е изменил първоинстанционната присъда в тази част, като е намерил, че са налице материалните предпоставки на чл. 78а от НК, поради което е освободил подсъдимия О.А. С. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Въззивната инстанция се е произнесла и по въпроса за разноските пред СРС, като е отменила първоинстанционния акт в частта, в която Г. ИВ. С. е била осъдена да заплати направени от ЧТ разноски, и е възложила всички разноски в тежест на О.А. С.. Присъдата на СРС в частите, в които същата е била потвърдена с решението на СГС /обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК/, е окончателна и е влязла в сила на 10.06.2020 г.

В производството пред СГС, НО, III – ти въззивен състав, частният тъжител Е.А. С. е бил представляван от адв. Р.К., САК. Представен е договор за правна защита и съдействие от 09.10.2019 г., с предмет осъществяване на процесуално представителство пред въззивната инстанция, при уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, съдържащ изрично отбелязване, че сумата е заплатена при подписване на договора.

С решение № 173 от 21.01.2021 г., постановено по к. н. д. № 626/2020 г. по описа на ВКС, III НО, решението по ВНЧХД № 2226/2019 г. по описа на СГС, НО, III – ти въззивен състав, е отменено в частта, в която въззивната инстанция е отменила присъдата на СРС и е 2 прекратила наказателното производство по повдигнатото с тъжбата обвинение срещу О.А.

С. и Г. ИВ. С. за извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, като касационната жалба на ЧТ срещу въззивното решение в частта относно обвинението против О.А. С. за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК е оставена без разглеждане, тъй като не подлежи на касационно обжалване.

В производството пред ВКС частният тъжител Е.А. С. е бил представляван от адв.

Р.К., САК. Представен е договор за правна защита и съдействие от 29.06.2020 г., с предмет осъществяване на процесуално представителство пред касационната инстанция, при уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 (хиляда) лева, съдържащ изрично отбелязване, че сумата е заплатена в брой.

С решение от 07.04.2021 г., постановено по ВНЧХД № 338/2021 г. по описа на СГС, НО, VII – ми въззивен състав, присъдата на СРС е отменена в частта относно повдигнатото срещу О.А. С. и Г. ИВ. С. обвинение за извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и наказателното производство по делото е прекратено поради изтекла давност за наказателно преследване.

Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила на 15.05.2021 г.

В обобщение, след проведения инстанционен контрол, крайният резултат от инициираното по тъжба на ЧТ Е.А. С. наказателно производство е следният: 1./ по обвинението срещу О.А. С. за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал.

1 от НК – подсъдимият е признат за виновен с влязло в сила решение № 353 от 10.06.2020 г., постановено по ВНЧХД № 2226/2019 г. по описа на СГС, НО, III – ти въззивен състав, 2./ по обвинението срещу О.А. С. и Г. ИВ. С. за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, наказателното производство е окончателно прекратено поради изтекла погасителна давност за наказателно преследване с влязло в сила решение от 07.04.2021 г., постановено по ВНЧХД № 338/2021 г. по описа на СГС, НО, VII – ми въззивен състав.

С молба от 13.04.2021 г., уточнена с последваща молба от 05.05.2021 г., ЧТ Е.А. С. е сезирал съда с искане за присъждане на сторените от него разноски по ВНЧХД № 2226/2019 г. по описа на СГС, НО, III – ти въззивен състав, и по к. н. д. № 626/2020 г. по описа на ВКС, III НО. По направеното искане първоинстанционният съд се е произнесъл, като е постановил обжалваното определение от 01.11.2021 г. С последното, съставът на СРС е намерил искането за разноски за основателно в частта, в която тъжителят претендира разноски пред СГС, НО, III – ти въззивен състав, и за неоснователно в частта, в която се претендират разноски пред ВКС.

С молба от 22.11.2021 г. О.А. С. и Г. ИВ. С. са сезирали съда с искане по реда на чл.

306, ал. 1, т. 4 от НПК за присъждане на сторените от тях разноски по НЧХД № 22540/2016 г. по описа на СРС, НО, 133 – ти състав. По направеното искане първоинстанционният съд се е произнесъл, като е постановил обжалваното определение от 02.12.2021 г. С последното, съставът на СРС е намерил искането за разноски за частично основателно – в частта, в която разноски претендира Г. ИВ. С., и за неоснователно в частта, в която разноски претендира О.А. С..

С оглед изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Частните жалби са подадени от легитимирани лица, в законоустановения срок по чл.

342, ал. 1 от НПК, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Съображенията за това са следните.

Отговорността за разноски в наказателния процес е правно регламентирана в разпоредбите на чл. 187 - чл. 190 от НПК. Съгласно изричния текст на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно 3 назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Същевременно, в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК е дадено нормативно разрешение на въпроса в чия тежест остават разноските по дела от общ и от частен характер, в случаите на прекратяване на наказателното производство или оправдаване на подсъдимото лице.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че при преценка в чия тежест трябва да бъдат възложени сторените пред всяка съдебна инстанция разноски, съдът следва да държи сметка за изхода на самото наказателно производство и за неговия краен резултат.

С оглед гореизложеното и като съобрази крайния резултат на воденото наказателно производство по всяко едно от повдигнатите обвинения, въззивният съдебен състав намира следното:

По частна жалба с вх. 21052326 от 22.11.2021 г., подадена от подсъдимия в първоинстанционното производство – О.А. С., срещу определение на СРС от 01.11.2021 г., в частта, в която същият е осъден, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати в полза на ЧТ Е.А. С. сумата в размер на 400 (четиристотин) лева.