Решение № 318 от 22.06.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Благоевград, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ат. Пензов при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно наказателно дело № 20221210200591 по описа за 2022 година Производството e по реда на чл.58а и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „.... представлявано от управителя В.Г.В. против Наказателно постановление № ПО-02-79/30.03.2022г. издадено от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР) Благоевград, с което за административно нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.200 ал.1 т.2 пред.2 от Закона за водите на дружеството е наложена “имуществена санкция” в размер на 2000.00 (две хиляди) лева.

С жалбата си дружеството-жалбоподател оспорва издаденото наказателно постановление, като счита същото за незаконосъобразно, издадено при нарушение на процесуалния закон и при неправилно приложение на материалния закон. Развиват се съображения, че в случая е приложима разпоредбата на чл.34 ал.1 изр.второ от ЗАНН, като неправилно е образувано административнонаказателно производство и акта не е съставен в продължение на три месеца от откриване на нарушението или ако е изтекла една година от извършването му, както и нарушение на императивните разпоредби на чл.42 т.4, съответно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Сочат се аргументи и за това, че случаят е маловажен и е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя „...“ ЕООД изпращат процесуален представител в лицето на юрисконсулт К.З., която поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на защитната теза и изразява становище 1 по същество, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените в хода на производството разноски.

Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно призован, чрез представителя си – юрисконсулт Г. оспорва жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на обжалвания санкционен акт, като излага по същество доводи за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура - Благоевград, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по същество на делото.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател „...” ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., е с предишно наименование „...“ ЕООД, разполага и е титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41530106/01.08.2016 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, за промишлени цели – производство на бетовнови изделия.

На 03.09.2021 г. от Л.Н.Б. – гл. инспектор в Дирекцяи „Контрол“ при БДЗБР, в присъствието на Р.Г.К. – Директор на Дирекция „Контрол“ при БДЗБР и ИР. Б. М. – гл. инспектор в Дирекция „Контрол“ при БДЗБР била извършена проверка на наличната в БДЗБР документация, както и деловодната система „Акстър Офис на БДЗБР, по административна преписка № 155ПВ, касаеща издадено на „...“ ЕООД, ..., Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41530106/01.08.2016 г., издадено от Директора на БДЗБР. От извършената проверка и от анализа на представената декларация по чл.194б от Закона за водите с вх. № КД-09-661/29.01.2021 г. /на лист 23-24 от делото/ и дневник с отчети на показанията на водомерните устройства с вх. № КД-03683/29.04.2021 г. /на лист 25 от делото/ проверяващите установили, че действително ползваното в периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. количество вода е 26 839 куб.м., което надвишава с 15 839 куб.м. разрешеното за ползване годишно водно количество от 11 000 куб.м., съгласно разрешителното. Извършеното превишение на разрешения годишен воден обем на 31.12.2020 г. от дружеството-жалбоподател проверяващите са приели, че представлява нарушение на условията на Разрешително за водовземане на подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41530106/01.08.2016 г., а именно: на Раздел „Параметри на разрешеното водовземане“, буква „в“ „Разрешен годишен обем“ и Раздел 10 „Условия за контрол“, т.10.1.2 „Разрешен воден обем“. За така направените констатации е 2 съставен Констативен протокол № ДП-01-1122 от 03.09.2021 г. /лист 2021 от делото/ в два екземпляра, подписан от проверяващите. Въз основа на така съставеният констативен протокол и материализираните в него констатации, до управителя В.В. на дружеството-жалбоподател „...“ ЕООД било изпратено писмо изх. № КД-04-142 от 15.10.2021 г. /лист 18-19 от делото/, с което на същият е указано, че следва да се яви на 25.10.2021г. в 10.30 часа в сградата на БДЗБР с адрес в Благоевград, бул.“Св. Димитър Солунски“ № 66 стая 202, за съставяне на акта за установяване на административно нарушение.

Поканата за съставяне на АУАН е получена в дружеството-жалбоподател на 19.10.2021 г., видно от известие за доставяне /лист 17 от делото/. На посочената дата 25.10.2021 г. в сградата на БДЗБР – Благоевград се явил упълномощено лице И.К.А., упълномощен от управителя на „...“ ЕООД, с нотариално заверено пълномощно от 01.11.2018 г. рег. № 7772 на нотариус № 501 на Нотариалната камара /лист 16 от делото/, в присъствието на който свидетелят ИР. Б. М., упълномощена със Заповед № РД-05-168 от 11.10.2021 г. на Директора на БДЗБР /лист 31 от делото/, в присъствието на двама свидетели по съставянето на акта – М. М. и Г. Г., всичките служители на Дирекция „Контрол“ към БДЗБР, съставила на „...“ ЕООД, Акта за установяване на административно нарушение № КД-04-221 от 25.10.2021 г.

/лист 15 от делото/ за това, че действително ползваното в периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. количество вода е 26 839 куб.м., което надвишава с 15 839 куб.м. разрешеното за ползване годишно водно количество от 11 000 куб.м., съгласно Раздел „Параметри на разрешеното водовземане“, буква „в“ „Разрешен годишен обем“ и Раздел 10 „Условия за контрол“, т.10.1.2 „Разрешен воден обем“ от условията при които е разрешено водовземането, съгласно Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41530106/01.08.2016 г., издадено от Директора на БДЗБР на „...“ ЕООД, ..., представляващо нарушение на разпоредбата на чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите. Вмененото нарушение на дружествотожалбоподател е квалифицирано от актосъставителя, като нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите, като е отбелязано в акт, че подлежи на санкция по реда на чл.200 ал.1 т.2 пред.2 от Закона за водите. Така съставеният АУАН № КД-04-221 от 25.10.2021 г. е връчен на упълномощения представител на дружеството-жалбоподател И.К.А.. По акта не постъпили възражения при неговото връчване, като и писмени такива в законоустановеният срок. Въз основа на така съставения акт, на 30.03.2022 г. Директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград издал Наказателно постановление № ПО-02-79/30.03.2022 г. /лист 12-14 от делото/, с което за административното нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите, на основание чл.200 ал.1 т.2 пред.2 от Закона за водите, наложил на дружеството-жалбоподател „...“ ЕООД „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева. НП е изпратено за връчване на „...“ ЕООД по пощата и е връчено с известие за доставяне /лист 10 от делото/ на 04.04.2022 година.

На 18.04.2022г. в законоустановения 14-дневен срок е депозирана /видно от 3 известие за доставяне на лист 9 от делото/ и разглежданата в настоящото производство жалба.

По делото е приложена с нарочно писмо изх. № 40/29.01.2021г. на „...“ ЕООД до Директора на БДЗБР – Благоевград /лист 22 от делото/, образец на Декларация по чл.194б от Закона за водите, за водовземане от повърхностни /подземни/ минерални води, за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. по Разрешително за водовземане на подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41530106/01.08.2016 г., с която са декларирани отнетия годишен воден обем от 26 839 куб. м. и дневник за собствен мониторинг на обект База „...“ – промишлена вода Водомер СК-1 /лист 25 от делото/.

Представено е и Писмо изх. № РР-01-35 от 02.08.2016г. на БДЗБР – Благоевград до „...“ ЕООД, ведно с Разрешително за водовземане на подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41530106/01.08.2016 г., в което съгласно Раздел „Параметри на разрешеното водовземане“, буква „в“ „Разрешен годишен обем“ и Раздел 10 „Условия за контрол“, т.10.1.2 „Разрешен воден обем“ е отразено, че разрешения годишен воден обем е 11 000 куб. м./годишно, като обекта на водоснабдяване е Бетонов център към „Производствена база – ...“ в ..., със срок на действие на разрешителното: от 01.08.2016г. до 01.08.2016г.

Представените Заповед № РД-05-168 от 11.10.2021 г. на Директора на БДЗБР и Трудов договор № 886/13.07.2021г. на Директора на БДЗБР Благоевград, удостоверяват съответно материалната и процесуална компетентност на съставителя на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелката ИР. Б. М., която е актосъставител и свидетелите по съставянето на акта М.Г.М. и Г.С.Г., като същите с показанията си изцяло подкрепят и потвърждават възприетата фактическа обстановка.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели - И.М. в качеството й на актосъставител, М. М. и Г. Г., в качеството им на свидетели по съставяне на акта и от приложенията към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган, видно от представена по делото заповед и трудов договор. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи. Наличието на тези 4 елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.4 и т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 и т.5 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от юридическо лице. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от свидетеля ИР.

Б. М., на длъжност главен инспектор в Дирекция „Контрол“ при БДЗБР – Благоевград, упълномощена с нарочна заповед за това, която дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е осъществено. В тази насока са и показанията на свидетелите М.Г.М. и Г.С.Г., присъствала при съставянето на акта, които установяват, че извършената проверка е осъществено по писмени документи и данни. Чрез изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН, органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на санкционираното лице. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт и в сроковете по чл.34 от ЗАНН е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. В тази насока съдът не приема доводите, изложени в жалбата. Съдът не констатира такива процесуални нарушения, които да се довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. В случая „...“ ЕООД е санкционирано за деяние, което се изразява в бездействие, което продължава във времето, поради което и възраженията за това, че с оглед дата на извършване на нарушение е изтекла погасителна давност по чл.34 от ЗАНН по отношение на първоначалния момент на осъществяване на нарушението (към момента на издаване на АУАН) и е преклудирана възможността за ангажиране със съставяне на акт на административнонаказателната отговорност на дружеството-нарушител се явяват неоснователни и не се споделят от настоящия състав. Касае се за продължено нарушение, фактическия състав на което се характеризира с наличието на едно фактическо положение, обуславящо осъществяване на нарушението, като давностните срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението започват да текат едва след преустановяване на това фактическо положение.