Решение № 133 от 03.06.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Кюстендил, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Диана Д. Г. като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20251500500459 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 7824/08.07.2025 г., подадена от Н. Н.

Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 62, ет. 3, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Бл. Б., със съдебен адрес: гр. ***, пл. „***“ № 10 насочена против Решение № 287 от 27.05.2025 г., постановено от РС - Дупница, по гр.д. № 1930/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил предявените от Н.

Н. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 62, ет. 3 срещу Н. Г. Н., с ЕГН ********** и Е. Г. Н., с ЕГН **********, с общ адрес: гр. ***, ул. „***“ № 13А обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане /по 1/2 част от всеки един от ответниците поотделно/ на сума в общ размер на 7 354.46 лева, включваща следните вземания: 1107.71 лева, от които за храна - 500 лева, за лекарства - 450 лева, за хигиенни консумативи - 57.71 лева и домашни потреби - 100 лева;

743. 38 лева -изразходваната електроенергия за периода 03.08.2023 г. - 04.06.2024 г.; 300 лева - наем за медицинско легло от 01.02.2024 г. до 31.07.2024 г.; 166. 45 лева - заплащане на такса за кабелна телевизия за периода от 29.08.2023 г. до 26.05.2024 г.; 583. 50 лева - държавна такса по гр. дело № 2549/2019 г. по описа на РС-Дупница; 659. 42 лева - стойността на заплатения данък сгради и битови отпадъци за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г.; 2540 1 лева - заплатени възнаграждения на наети лица за гледане и оказване на помощ на майката на ищцата; 1254 лева - стойността на разходите за погребението на общата наследодателка на страните, починала на 13.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.08.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането. Осъдил е Н. Н. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 62, ет. 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати в полза на Н. Г. Н., с ЕГН ********** и Е. Г. Н., с ЕГН **********, с общ адрес: гр. ***, ул. „***“ № 13А сумата от 1005.00 лева - заплатени разноски за производството пред РС - Дупница.

Въззивницата обжалва изцяло решението на районния съд като неправилно, поради неговата незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Релевира доводи за необсъждане на събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Излага становище за нарушение на следните процесуално-правни норми - чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, които съществено са нарушени, поради необсъждане на факти и обстоятелства от съществено значение за правния спор.

Сочи съдебна практика в същата посока. Описва изцяло фактическата обстановка по делото, като счита, че именно по този начин е следвало да бъде възприета и с обжалваното решение.

Твърди, че вместо това първоинстанционният съд немотивирано не е кредитирал част от доказателства, а досежно други е подходил формално, респективно и част от тях обсъдени повърхностно. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недоказани предявените искове. Описва подробно събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства. Счита за неправилно кредитирани, дадените свидетелски показания от свидетелите Н. Л. и Е. Д., подробно пресъздава същите, акцентира върху сочени и възприети лично от свидетелите факти и обстоятелства, които първоинстанционния съд не е обсъдил. Възразява срещу некредитирането на изготвената и приета по делото ССчЕ. В заключение приема, че при правилна съвкупна преценка на всички доказателства по делото е следвало да бъде изведен правилен фактически извод за установяване на заявените с исковата молба фактически основания. Позовава се на разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. Сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си за основателност на предявените искове. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемите Н. Г. Н., с ЕГН ********** и Е. Г. Н., с ЕГН **********, с общ адрес: гр. ***, ул. „***“ № 13А не са подали писмен отговор на въззивната жалба по реда на чл.

263, ал.1 от ГПК .

В хода на въззивното производство от процесуалния представител по пълномощие на въззиваемите –адв. С. Д. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.

Иска се да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение на районният съд да бъде потърдено. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В о.с.з. процесуалният представител на въззивницата /ищца в първоинстанционното производство/ поддържа въззивната жалба.

Процесуалният представител на въззиваемите /ответници в първоинстанционното 2 производство/ оспорват въззивната жалба като неоснователна по съображения, изложени в депозирано по хода на делото заявление в изложенияпо-горе смисъл.

КнОС в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че релевантната фактическата обстановка, предвид предмета на обжалване, очертан във въззивната жалба, се установява така както е изложена от първоинстанционния съд, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК, със следните уточнения и допълнения:

Безспорно установено по делото е наличието на родствена връзка между страните въззивницата Н. Л. е дъщеря, а въззиваемите Н. Н. и Е. Н. са внуци (синове на брата на въззивницата - починал през 2022 г.) на общата им наследодателка Е. К. Х. починала на 13.06.2024 г.

Приживе наследодателката е била в изключително тежко здравословно състояние и е имала ежедневна нужда от чужда физическа помощ. Грижи за нея са полагани чрез общински програми /„Грижа в дома“ и „Лична помощ“/, като самата въззивница е била назначена за личен асистент с трудово възнаграждение и допълнително са ангажирани частни болногледачки, финансирани от въззивницата.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и документите от НОИ, че за периода от 01.09.2023 г. до смъртта си наследодателката е получила лични доходи от пенсия в общ размер на 7 309.70 лева. Наред с това на 31.05.2024 г. тя е получила три парични превода за уравнение на дялове от имот на обща стойност 12 417.60 лева. Общият размер на личните средства за процесния период възлизал на 19 727.30 лева.

Въззивницата е поела издръжката и разходите за погребение на обща стойност 15 498.42 лева, като претендира въззиваемите да заплатят 1/2 част от тях, съразмерно на наследствения им дял, в общ размер на 7 354.46 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна приема следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от страна, която има правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Настоящият съдебен състав, след като извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на атакуваното решение съгласно чл. 269 ГПК, намира, че то е валидно и допустимо.

По същество, в пределите на наведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното:

Въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, е длъжен да основе решението си на установените по делото факти и на закона, като обсъди всички събрани доказателства и доводи на страните. Във въззивната жалба се релевират оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения по чл. 12 и чл.

3

235, ал. 2 ГПК, изразяващи се в необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност. Тези оплаквания са неоснователни, доколкото районният съд е обсъдил правилно и в съвкупност събраните гласни доказателства и заключението на ССчЕ и е изложил подробни и ясни мотиви за неоснователност на исковете, които настоящата инстанция напълно споделя По исковете за възстановяване на разходи за издръжка /храна, лекарства, консумативи, наети лица, наем на медицинско легло и др./

За да бъде уважен иск по чл. 59 ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно няколко предпоставки: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, причинна връзка между тях и липса на правно основание за имущественото разместване. В конкретния случай липсва елементът „обогатяване“ на ответниците. Обогатяването в тази хипотеза би се изразило в спестяване на разходи, които ответниците са били длъжни да направят.

Задължението за даване на издръжка е уредено в Семейния кодекс . Съгласно чл.

139 СК, право на издръжка има само лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Дори да се приеме, че наследодателката е отговаряла на тези условия, чл. 140 СК установява строга поредност/йерархия/ на задължените лица. В първия ред са децата /в случаявъззивницата/ и съпругът, а в четвъртия – внуците /в случая въззиваемите/ - чл. 140 ал. 1 т. 1,4 от СК/. Съгласно чл. 140, ал. 2 СК, лицата от по-долен ред /внуците/ дължат издръжка, само ако лицата от предходния ред /децата/ нямат обективна възможност да я дават. По делото не са представени никакви доказателства, нито дори са изложени твърдения, че въззивницата Н. Л. е била в невъзможност да осигурява издръжка на своята майка. При липса на такава невъзможност, законовото задължение за издръжка не е преминало върху ответниците - внуци. Щом те не са имали законово задължение да осигуряват издръжка на общата на страните наседодателка, то с неплащането си те не са спестили разходи и не са се обогатили по смисъла на закона. Въззивницата като дъщеря е изпълнила своя законов и нравствен дълг да се грижи за майка си и няма правно основание да претендира тези разходи към по-далечните по степен родственици – внуци.

На следващо място, дори и да се приеме, че задължението е преминало върху внуците, по делото е безспорно установено от приетата ССчЕ и представените платежни документи, че в процесния период наследодателката Е. Х.. е разполагала със значителни собствени средства – общо 7309.70 лева от пенсия и 12417.60 лева, получени като парични преводи на 31.05.2024 г. Тези средства, възлизащи на общо 19 727.30 лева, надхвърлят значително общия размер на претендираните от ищцата разходи за издръжка и гледане.

Условието по чл. 139 СК – лицето да не може да се издържа от имуществото си – не е налице, доколкото доходите на починалата напълно са покривали нуждите й приживе, което изключва необходимостта трети лица да я издържат за своя сметка. Следователно, за наследодателката не е възникнало право на издръжка от нейните наследници, поради което и не може да се говори за обогатяване на част от тях за сметка на друга.

Поради изложените съображения, исковете за възстановяване на разходи за издръжка, гледане и свързаните с тях битови нужди са неоснователни и правилно са отхвърлени.

4

По иска за възстановяване на разходи за погребение

В българското право липсва изрична правна норма, която да вменява в задължение на определен кръг лица поемането на разходите за погребение. Съдебната практика, включително цитираното от районния съд Определение № 171 от 26.03.2009 г. по ч. гр. д. № 2105/2008 г. на ВКС, IV г. о., последователно приема, че тези разходи не са дълг на наследствената маса по смисъла на чл. 60 ЗН, тъй като възникват след момента на откриване на наследството.

Поемането на тези разходи се счита за изпълнение на нравствен, а не на правен дълг към паметта на починалия. Когато един от наследниците е направил тези разходи, той е изпълнил своя собствен морален дълг. Неизпълнението на същия морален дълг от страна на другите наследници не води до тяхното неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД, тъй като за тях не е съществувало изискуемо правно задължение, чието изпълнение да са спестили. Липсата на доброволно изпълнение на нравствен дълг не може да бъде заменена с принудително изпълнение по силата на съдебно решение. Поради това и този иск е неоснователен и правилно отхвърлен с обжалваното решение.