Решение № 143 от 01.11.2023, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. В., 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря И. С. К. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20231300500300 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №44/21.02.2023 г. по гр.д.20221310100558 по описа за 2022 г. на Районен съд-Б. е осъден С. В. Ф. с ЕГН ********** от гр. Б. да заплати на Г. Ф. - гр. С. ЕИК.. сумите : 18 248.05 лв. - изплатено обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2022 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. За разликата до 19 903.93 лв.е отхвърлен предявеният иск като неоснователен.

Осъден е С. В. Ф. с ЕГН ********** да заплати на Г. Ф.- гр. С. ЕИК . направените по делото разноски в размер на 729.92 лв. - държавна такса.

Оставено е без уважение искането на ищеца за заплащане на разноски за разликата над 699.83 лв. до предявения размер от 796.16 лв.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от С. В. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. чрез Адвокатско дружество „Д. и 1

Х.“, Булстат.. представлявано от адвокат Г. Б. Х. - управител, телефон на кантората: ***, съдебен адрес гр. С..

Поддържа се ,че Решение № 36/07.03.2023 г., постановено по гр. д. № 20221310100558, по описа на РС - Б., II състав е неправилно и необосновано, постановено в противоречие е материалния и процесуалния закон.

Необосновано решаващият състав бил приел, че в случая са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 500, ал. 2 КЗ. Фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, били необосновани и не почивали на годен доказателствен материал. Неправилно съдът бил игнорирал възражението на ответника за изтекла погасителна давност на претендираната законна лихва, както и неправилно бил преценил, че в сумата от 1 803,69 лв. се съдържат и разноски по воденото съдебно производство.

Поддържа се ,че са необосновани изводите на съда, че по делото са събрани доказателства, от които категорично се установява виновното и противоправно поведение на ответника.

По делото не били представени годни доказателства, въз основа на които да се докаже основателността на исковата претенция. Приложените към исковата молба разпечатки от Интернет на съдебни актове не представлявали годни доказателства по смисъла на ГПК. Те не били документи, доколкото не били подписани, освен това нямали отбелязване за влизане в сила.

Въпросните разпечатки, от които същият се ползвал, не били установени безспорно обстоятелства, а твърдения, подлежащи на доказване по общия ред, за което в хода на производството не били приобщени никакви други доказателства. Това обстоятелство било напълно игнорирано от съда.

В настоящия случай било в доказателствената тежест на Г. ф. да представи годни доказателства за установяване на твърденията си. В случай, че ищецът изпитал трудности при снабдяването с надлежно оформени преписи от съдебните актове, същият разполагал с процесуалната възможност да релевира искане за служебно изискване от страна на съда на тези документи, с цел по делото да се приобщят документи, имащи качеството на доказателства в настоящото производство. Сочи се ,че случая се касаело до незаинтересованост и процесуално бездействие, което не 2 можело да бъде санирано с приобщаване на негодни писмени доказателства.

С оглед на гореизложеното се твърди ,че съставът на съда е допуснал процесуално нарушение, тъй като е решил правния спор въз основа на приобщени по делото разпечатки на актове от Интернет, които не са годно доказателствено средство в настоящото производство. В този смисъл, първоинстанционният съдебен състав бил постановил неправилен и необоснован съдебен акт.

На следващо място се поддържа,че съдът напълно бил игнорирал възражението на ответника за изтекла погасителна давност на претендираната лихва.

В процесния случай съдът бил приел, че е дължима лихва за периода от 01.09.2017 г. до 22.04.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 3 ЗЗД лихвите се погасявали с изтичането на кратката тригодишна давност.

Доколкото исковата молба по настоящия иск е депозирана на 15.11.2022 г., то към тази дата претендираната лихва вече е била погасена за периода, предхождащ 15.11.2019 г. т. е. в случая, присъдената от съда лихва се явявала изцяло погасена по давност.

На трето място се поддържа,че съдът неправилно бил приел, че претендираната сума от 1 803,69 лв. представлява разноски, сторени както във воденото съдебно производство, така и в изпълнителното производство.

Правилно в обжалваното решение съдът бил счел, че разноските по изпълнителното дело не подлежали на регресно вземане и че същите не били дължими от страна на ответника. Въпреки това, съдът неправилно счел, че претендираната сума от 1 803,69 лв. представляват разноски, сторени както във воденото съдебно производство, така и в изпълнителното производство.

Видно от представените документи от ответника ставало ясно, че разноските са направени единствено по изпълнителното дело. От представената покана за доброволно изпълнение се установявало, че разноските, дължими по изпълнението представляват: 48 лв. - разноски по ИД; 1 555,69 лв. - такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ; 200 лв. - други дължимите суми, като адвокатско възнаграждение, или обща сума от 1 803,69 лв., колкото е и претендираната от ищеца сума. Т.е. в случая цялата сума от 1 803,69 лв. не подлежала на възстановяване от ответника.

В горепосочената сума от 1 803,69 лв. не следвало да се включват 3 претендираните от ищеца 360 лв.,представляващи държавна такса за предходното гражданско производство.Първоинстанционният съд бил изчислил дължимите се от ответника съдебни разноски въз основа на приложените извадки от интернет на съдебните решения,като бил приел,че разноските възлизат на сума в общ размер на 752,21 лв.В случая обаче така определеният размер на разноските не бил претендиран от ищеца в настоящото производство.Единствените съдебни разноски

,които

Гаранционният фонд претендирал били в размер на 360 лв.,представляващи дължавна такса за предходното граждански производство ,за които било предоставено и платежно нареждане.В тази връзка ищцовата страна била приложила и справка,от която ставало ясно ,че тези 360 лв.не се включват в сумата от 1803,68 лв. ,а били описани като отделни разноски.

С оглед на гореизложеното се иска да се отмени

Решение №

36/07.03.2023 г., постановено по гр. д. № 20221310100558 по описа на РС - Б.

II състав, като неправилно и необосновано и да се отхвърли изцяло предявеният от Г. ф. иск.

Постъпил е писмен отговор от Г. ф.-С. чрез адв. Д. К.-АК-В., пълномощник, със съдебен адрес за призоваване: гр.С. тел.: . срещу въззивна жалба от С. В. Ф., против Решение № 36/07.03.2023 год. постановено по гр.дело № 558/2022 г. по описа на РС-Б. .

Възразява се срещу въззивна жалба от С. В. Ф. против Решение № 36/07.03.2023 год. постановено по гр.дело № 558/2022 год.. по описа на РС-Б. като се твърди ,че жалбата е неоснователна и се иска да се потвърди Решение № 36/07.03.2023 год. постановено по гр.дело № 20221310100558/2022 год., по описа на РС-Б. като правилно, пълно, мотивирано, постановено съобразно материалния и процесуалния закон.

Поддържа се ,че налице е влязъл в законова сила съдебен акт. Другата страна не била оспорила приложените по делото доказателства, по реда на ГПК, но въпреки това ищецът поискал от РС-Б. да бъдат издадени съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди със заверени преписи от приложените по делото съдебни актове.

Неоснователно било и възражението за изтекла погасителна давност.

По изложените съображения във възивната жалба пъвоинстанционният съд вече бил сезиран и се бил произнесъл. Поддържа се ,че не са налице 4 предпоставки за отмяна на атакуваното съдебно решение.

По гореизложените съображения се иска да се потвърди атакуваното съдебно решение като правилно, пълно, обосновано, постановено съгласно материалния и процесуалния закон.

Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Предявеният пред районния съд иск иск е с правно основание чл. 500 ал.2 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД -регресен - за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди, което ищецът е изплатил на увреденото при ПТП лице.

В предявената от Г. ф./ГФ/ гр. С. искова молба се излага,че ищецът е изплатил обезщетение по щета № 210181/01.06.2017 г. в размер на 19 903.93 лв. на увредения при ПТП - В. П. С. настъпило на 15.05.2017 г.

Виновен за катастрофата е ответникът С. В. Ф., видно от споразумение, одобрено с протоколно определение от 30.01.2018 г. по НОХД № 1184/2017 г. на РС- В. причинил ПТП вледствие на което на нанесени неимуществени вреди на В. П.С.

Ответникът не е имал сключена задължителна застраховка “ГО” към 15.05.2017 г. - датата на ПТП и не е възстановил платеното въпреки поканата за плащане

Моли се да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 19 903.93 лв., в т. число - 15 000.00 лв. - главница, 2 740.24 лв. законна лихва, 1 803.69 лв. – съдебни разноски и такси по изпълнение , ведно със законната лихва, считано от предявяване на иск. молба.

Ответникът е оспорил предявения иск.Излага правопогасяващо възражение - изтекла погасителна давност за законни лихви. Брани се с правни доводи : евентуално дължи лихва за периода 01.09.2017 г. - 22.04.2019 г.;твърди,че не дължи разноски за изп. дело в размер 1 803.69 лв., тъй като чл. 558 ал.7 КЗ урежда обема на регресното право - само главница, лихви и разноски за определяне размера на дължимото.

От фактическа страна не се спори по делото, че ищецът е изплатил обезщетение по щета № 210181/01.06.2017 г. в размер - 15 000.00 лв. 5 главница и 2 740.24 лв. - законна лихва на увредения при ПТП - В. П. С. настъпило на 15.05.2017 г. Платил е и 1 803.69 лв. - съд. разноски и такси по изпълнение

Виновен за катастрофата е ответника С. В. Ф., видно от споразумение, одобрено с протоколно определение от 30.01.2018 г. по НОХД № 1184/2017 г. наРС В., причинил ПТП вледствие на което на нанесени неимуществени вреди на В. П.

Савова.

Размерът на обезщетението на пострадалия е определен с Решение № 941/22.04.2019 г. на САС.

Ответникът не е имал сключена задължителна застраховка “ГО” към 15.05.2017 г. - датата на ПТП и не е възстановил платеното от ищеца въпреки поканата за плащане.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от правна страна следното :

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

6

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.