Решение № 430 от 22.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна Г.а като разгледа докладваното от Диляна Г.а Търговско дело №

20241100900382 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от „М.И.” ЕАД срещу отказ № 20240213105655/ 14.02.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да 1) заличи по партида на дружеството в търговския регистър вписването на физическите лица Г.К.М., Т.И.Г. Р.Н. Г., И.Й.И., И.Е. Г., К. Г. К., Г.И..Б., П.Т. С., К.Б.Т. за действителни собственици по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 2) впише нови обстоятелство относно правата, които притежава лицето П.Й. Г., което е вписано като действителен собственик по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 3) впише дружеството „С.“ АД като юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху „М.И.” ЕАД, както и едно физическо лице, което е негов представител; 4) впише дружеството „Р.Ф.“ ООД като юридическо лице, чрез което непряко се упражнява контрол върху „М.И.” ЕАД, както и едно физическо лице, което е негов представител.

В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който 1 няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон, така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден гражданският процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество.

Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото отговор по жалба.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалвания в настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по партидата на „М.И.” ЕАД на следните промени: 1) заличаване на вписването на физическите лица Г.К.М., Т.И.Г.

Р.Н. Г., И.Й.И., И.Е. Г., К. Г. К., Г.И..Б., П.Т. С., К.Б.Т. за действителни собственици по чл.

63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 2) вписване на нови обстоятелство относно правата, които притежава лицето П.Й. Г., което е вписано като действителен собственик по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 3) вписване на дружеството „С.“ АД като юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху „М.И.” ЕАД, както и едно физическо лице, което е негов представител; 4) вписване на дружеството „Р.Ф.“ ООД като юридическо лице, чрез което непряко се упражнява контрол върху „М.И.” ЕАД, както и едно физическо лице, което е негов представител.

При подаване на заявление за вписване или заличаване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на вписване, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.

В чл. 61, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е предвидено задължение, което възниква за учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, 2 т. 3 от същия закон да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. С чл. 63, ал. 1 ЗМИП е регламентирано и това, че тази информация относно физическите лица, действителни собственици, подлежи на вписване по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. В чл. 63, ал. 4 ЗМИП са посочени всички обстоятелства, които подлежат на вписване, които са данни за действителните собственици, за юридическите лица или другите правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, за физическото лице за контакт, както и за вида и обема на притежаваните от съответните лица права /чл. 63, ал. 4, т. 1, 2, 3 и 4 ЗМИП/. Съгласно чл. 63, ал. 4, т. 5 ЗМИП на вписване в регистрите подлежат и всички промени в подлежащите на вписване обстоятелства.

Доколкото в случая се установява, че в търговския регистър по партида на дружеството-молител са вписани няколко физически лица за действителни собственици на капитала, като с подаденото заявление се иска да бъде вписано само едно от тях като действителен собственик на капитала, както и промяна в данните относно притежаваните от него права, то трябва да се приеме, че в процесното регистърно производство се иска вписване на промяна във вече вписаните в търговския регистър обстоятелства по чл. 63, ал.

4, т. 1 и т. 4 ЗМИП, която промяна съгласно нормата на чл. 63, ал. 4, т. 5 ЗМИП подлежи на вписване в търговския регистър.

При тълкуване на разпоредбите на чл. 61, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и във връзка с § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, в която разпоредба е дадена легална дефиниция на понятието действителен собственик, се налага категоричният извод, че такъв може да бъде единствено и само физическо лице, което в крайна сметка притежава или контролира юридическо лице или друго правно образувание, и/или от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и коeто отговаря поне на едно от изброените в тази норма три условия, които са разделени според вида на юридическото лице или правното образувание, върху което се осъществява контрол. Когато едно физическо лице отговаря на предвидените в § 2 ДР на ЗМИП условия, то има качеството на действителен собственик и подлежи на вписване в съответния регистър по партидата на юридическото лице, върху което упражнява контрол. Тогава, когато едно физическо лице, което е имало качеството на действителен собственик по смисъла на § 2 от ДР на ЗМИП и е вписано като такова в съответния регистър, загуби правата, чието притежание му осигуряват възможността да контролира пряко или косвено съответното юридическо лице или правно образувание, то загубва качеството действителен собственик и неговото вписване като такъв в съответния регистър, който за търговските дружества е търговския регистър, трябва да бъде заличено, за да може вписаните в регистъра обстоятелства да отговарят на съществуващото фактическо положение. В случаите, при които е налице освен отпадането на качеството на едно физическо лице на действителен собственик на определено търговско дружество, но и придобиване на това качество от друго физическо лице, в търговския регистър следва да бъдат заявени за вписване както заличаването на вече извършеното вписване на действителен собственик, но също така и вписване на новото физическо лице като действителен собственик по смисъла на § 2 от ДР на ЗМИП. Възможна е обаче и хипотезата, при която загубването на едно физическо лице на качеството действителен собственик на капитала да не води и до придобиване на такова качество у друго физическо лице, което да подлежи на вписване в търговския регистър. В този случай търговското дружество следва да подаде единствено заявление за заличаване на вписания по неговата партида действителен собственик, който е загубил това качество, но не и на вписване на нови обстоятелства.

От извършената от съда служебна проверка на вписаните в търговския регистър обстоятелства по партидата на дружеството „М.И.” ЕАД, се установява, че на 07.02.2024 г. е вписана промяна в правната му форма, като то от АД става ЕАД. На същата дата в 3 търговския регистър е вписан и едноличен собственик на капитала на това търговско дружество, който е „С.“ АД, което е придобило всички акции от капитала на „М.И.” ЕАД въз основа на извършени в негова полза джира за прехвърляне на акции от притежавалите ги до този момент юридическо и физическо лице - „Е.П.Е.Е. И“ АД и К.Б.Т.. От момента на прехвърляне на акциите тези правни субекти вече не са титуляри на права от капитала на „М.И.” ЕАД. В резултат на тази правна промяна се стига до това, че физическите лица, които пряко или косвено са притежавали акции от капитала на „Е.П.Е.Е. И“ АД, както и К.Б.Т. вече не притежават правата, които да им дават възможност да контролират пряко или косвено дружеството „М.И.” ЕАД и следователно са загубили качеството на действителни собственици на капитала му, което съгласно § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП имат само тези физически лица, които пряко или косвено притежават 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в съответното юридическо лице или друго правно образувание.