Решение № 1481 от 05.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1481 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева в присъствието на прокурора Р. С. като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100502837 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение от 09.12.2024 г., постановено по гр.д. № 19107/2019 г. на Софийски районен съд, 45 състав, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С. А. Г., ЕГН **********, сумата 3000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от С. А. Г., ЕГН **********, неимуществени вреди в резултат на необосновано забавяне на наказателно производство, започнало с ДП № 79/2011 г. (ДП № 45-РП/2010 г.) по описа на Военно-окръжна прокуратура – Сливен и приключило с КНД № 1077/2017 г. по описа на ВКС, изразяващи се в постоянно психическо напрежение, стрес, притеснения, безпокойство, тревоги, физически дискомфорт, ведно със законната лихва за периода от 20.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Със същото решение е отхвърлен искът на С. А. Г., ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Република България за горницата над сумата от 3000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати С. А. Г., ЕГН **********, сумата от 256,50 лева, представляващи сторени по делото разноски.

Срещу уважителната част от първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България. Релевирани са оплаквания, че решението е неправилно в обжалваната част. Поддържа се, че СРС не е обсъдил възражението на ответника, че досъдебното производство не е забавено, като са извършени всички необходими следствени действия. Твърди се, че ако е налице забавяне, то е в съдебното производство, за което Прокуратурата на Република 1

България не носи отговорност. Поддържа се, че при отчитане продължителността на производството е следвало да се съобрази, че делото е с усложнена правна и фактическа страна, извършвани са множество процесуални действия. Поддържа се, че от доказателствата по делото се установява, че работата по делото е била ритмична и без забавяне. Сочи се, че в тежест на ищеца е да докаже и наличието на вредите, които е търпял. Поддържа се, че със свидетелските показания се установява само че ищцата е търпяла обичайни вреди от продължителността на делото, но не и претендираните в настоящото производство. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение не съответства на принципите на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че е постановено решение по друго дело, в което ищцата вече е била обезщетена, вкл. като е съобразена продължителността на производството. В тази връзка се поддържа, че не може за едни и същи вреди да се присъжда два пъти обезщетение. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на претенциите на ищцата. При условията на евентуалност се моли да се намали присъденото обезщетение на ищцата.

В установения за това срок е постъпил отговор от ищцата С. А. Г.. Твърди се, че въззивната жалба на ответника е неоснователна. Поддържа се, че е налице необосновано забавяне както в досъдебното, така и в съдебното производство. Твърди се, че отговорността е обективна и не изисква вина за забавянето. Поддържа се, че противно на твърденията в жалбата на ответника, съдът е отчел наличието на правна и фактическа сложност на делото. Сочи се, че при прилагане на дължимата грижа за събиране на доказателства досъдебното производство би приключило значително побързо. Твърди се, че срокът за предварителната проверка е удължаван два пъти с по един месец, без да се излагат мотиви за това. Твърди се, че исканията за продължаване на сроковете не са такива, че да обосноват наличие на предпоставките по НПК.

Впоследствие и досъдебното производство продължило прекомерно, като сроковете за разследването били продължавани въпреки липсата на предпоставките по чл. 234 НПК. Твърди се, че забавянето на досъдебното производство се дължи на бездействието на разследващите органи и наблюдаващия прокурор. Твърди се, че несвоевременно са събирани доказателства в досъдебното производство. Твърди се, че причина за забавянето става и поведението на администрацията, която не изпълнява веднага разпорежданията на разследващите органи. Твърди се, че допълнително забавяне на досъдебното и последвалото съдебно производство се дължи на процесуалните нарушения на прокуратурата, която в продължение на седем години не прецизира обвинението срещу ищцата. Сочи се, че според националния закон максималната продължителност на досъдебното производство е шест месеца, дори при разкриване на фактическа и правна сложност. Твърди се, че действително по делото са извършени множество процесуални действия, но това не оправдава периодите на забавяне. Твърди се, че е необоснована тезата, че прокуратурата отговаря само за забавяния, причинени в досъдебното производство. Поддържа се, че отговорността за вреди по чл. 2б ЗОДОВ е безвиновна, като отговорността на прокуратурата за съдебната фаза не може да се изключи предварително. Твърди се, че няма идентитет между делата, водени от ищцата, като се поддържа, че по другото дело не е разглеждана претенция за необосновано забавяне на наказателното производство. Сочи се, че противно на твърденията във въззивната жалба на ответника, присъденото от СРС обезщетение е необосновано занижено. Предвид изложеното се моли първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната от ответника част.

Претендират се разноски.

Срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата С. А. Г.. Твърди се, че СРС не е изследвал приноса на представителите на властите за забавянето на делото, както и не е съобразил критериите за индивидуализиране на размера на обезщетението. Твърди се, че изводът 2 на СРС, че е налице забавяне в съдебната фаза от около две години, като липсва забава в досъдебната фаза, са необосновани и не съответстват на практиката на ЕСПЧ.

Твърди се, че СРС не е отчел, че от започване до приключване на предварителната проверка е изминал неоправдано дълъг период от време. Сочи се, че без мотиви е продължаван двукратно срокът на проверката с по един месец. Твърди се, че и исканията за продължаване на срока не отговарят на изискванията на НПК. Излагат се подробни съображения, че досъдебното производство също е продължило прекомерно, като нееднократно е продължаван срокът за разследване. Твърди се, че забавянето на досъдебното производство се дължи на бездействието на разследващите органи и наблюдаващия прокурор, както и на непредприемането своевременно на процесуалноследствени действия. Сочи се, че забавата в досъдебното производство се дължи и на администрацията, която не е изпълнявала дадените й разпореждания от разследващите органи. Твърди се, че в продължение на седем години прокуратурата не е прецизирала обвинението, повдигнато на ищцата. Поддържа се, че в решението си СРС не е изследвал и всички действия и бездействия от съдебната фаза. Сочи се, че пропускът на първата и въззивната инстанция да осъществят контрол върху формулираното обвинение са причина за забавянето и многократното връщане не делото. Твърди се, че при първоначалното разглеждане на делото не са събрани всички доказателства и това е довело до многократно отлагане на делото. Сочи се, че освен това заседанията са насрочвани през прекомерно дълги периоди от време. Твърди се, че поради допуснатите нарушения от съда делото е връщано за ново разглеждане, което е налагало отново да се разпитват свидетели. Поддържа се, че СРС не е отчел и че значителното забавяне на процеса се дължи на късното изготвяне на мотиви към постановените присъди. Поддържа се, че съдът не е съобразил и периодите от време, през които делото е забавено поради затруднения при сформиране на съдебния състав, за което държавата също отговаря. Излагат се съображения, че при индивидуализиране на размера на дължимото обезщетение СРС неправилно е приложил критериите за това. Твърди се, че макар СРС да е кредитирал показанията на свидетелите, то не е отчетено в каква степен е засегната неимуществената сфера на ищцата. Сочи се, че съдът не е отчел влошаването на здравословното състояние на ищцата, както и причинения й стрес от наказателното производството. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната част. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок не е постъпил отговор на жалбата на ищцата от Прокуратурата на Република България. В последното съдебно заседание пред въззивния съд Прокуратурата на Република България моли жалбата на ищцата да се остави без уважение.

Въззивните жалби са подадени в установените за това срокове, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

Към исковата молба е представена епикриза на С. А. Г. от 2006 г., от която е 3 видно, че ищцата е оперирана поради формация в областта на лява млечна жлеза.

Представена е епикриза от 2012 г. на С. А. Г., от която се установява, че ищцата е оперирана във връзка с жлъчни кризи. След извършената операция ищцата е била в болничен в периода от 31.07.2012 г. до 30.10.2012 г. Представени са и 2 бр. протоколи от проведени лабораторни изследвания за туморни маркери на С. А. Г..

Представен е констативен протокол от 18.01.2019 г. на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС), с който са констатирани забавяния в досъдебната и съдебната фаза на производството, водено срещу С. А. Г.. Във връзка с това от Министерство на правосъдието е предложено на ищцата обезщетение в размер на 1700 лева.

Представена е Заповед № РД-26-425 от 01.07.2011 г. на министъра на отбраната за прекратяване на служебното правоотношение на С. А. Г., считано от 01.07.2011 г.

Представена е справка за съдимост на С. А. Г. към 11.02.2020 г., от която е видно, че същата не е осъждана.

В първоинстанционното производство е разпитан свид. Х.Г., син на ищцата.

Същият е посочил, че знае за водени наказателни дела срещу майка му. Около 2010 г. започнало дело, което било водено близо 8 години. Свидетелят посочва, че първоначално ищцата не взела на сериозно наказателното дело, защото обвиненията били „абсурдни“. Впоследствие обаче започнала да се притеснява, защото била постановена наказателна присъда, като много пъти делото било връщано и отлагано, но не по вина на ищцата. Свидетелят сочи, че в един момент се изчерпали съдиите от апелативния съд и се наложило да се командироват такива. Към момента на разпита на свидетеля наказателното дело било приключено. Свидетелят твърди, че след постановяване на осъдителната присъда на ищцата й било тежко. Затворила се в себе си, не контактувала с хора, а освен това я уволнили от Министерство на отбраната (МО) поради липсата на достъп до класифицирана информация. Уволнението съвпаднало с момент, в който свидетелят си закупил апартамент, какъвто щяла да купува и сестра му. Ищцата се притеснявала и за това дали делото срещу нея няма да повлияе на свидетеля, който работел с класифицирана информация в Държавна комисия по сигурността на информацията. Свидетелят изяснява, че не е присъствал по време на заседанията по делото срещу ищцата, но се чували с последната след това.