Решение № 260005 от 10.09.2020, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

260005 гр. Севлиево, 10.09.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание на десети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ГЕРГАНА БОЖИЛОВА при секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА като разгледа докладваното от съдията БОЖИЛОВА гр.д. № 1352 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени два обективно съединени иска – по чл. 45 от ЗЗД от ищците П.Х.Х., И.Б.Х. и Х.П.Х. и по чл. 109 ЗС само от ищцата П.Х.Х..

Исковете по чл. 45 от ЗЗД са предявени от собственика на жилище, разположено на втория етаж на жилищна сграда, находяща се в ****, както и на лятна кухня и ½ идеална част от постройка на допълващо застрояване и на поземлен имот на същия адрес П.Х., и от ползвателите на имотите.

Ищците твърдят, че собственик на жилището на първия етаж е ответника Б.П., като същото се ползва от втората ответница – майка му И.М.. Ответникът П. е собственик освен на жилището, но и на другата ½ идеална част от двора, половината от сушината и две постройки.

За удостоверяване правото на собственост ищците представят нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 52, том IV, рег. №

5933, нот. дело № 521/2002 година на *** Н. К.; Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижими имоти със запазено право на ползване № 182, том III, рег. № 7834, дело № 439 от 10.06.2016 година на *** П. Д. и Акт за узаконяване № 31 от 12.09.2000 година на гл. архитект на Община Севлиево.

Ищцата П.Х.Х. претендира ответниците солидарно да ѝ заплатят сумата в размер на 1000 лева, представляваща част от сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за причинени ѝ неимуществени вреди, начиная от 01.01.2019 година до 03.12.2019 година, представляващи отрицателни емоционални изживявания от психически тормоз, осъществен чрез действия по видеонаблюдение, филмиране и запис, извършени с монтирането и използването на предвидено за това техническо устройство, въпреки несъгласието на ищцата.

Ищцата И.Б.Х. претендира ответниците да ѝ заплатят солидарно сумата в размер на 1000 лева, представляваща част от сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за причинени ѝ неимуществени вреди, начиная от 01.12.2017 година до 03.12.2019 година, представляващи отрицателни емоционални изживявания от психически тормоз, осъществен чрез действия по видеонаблюдение, филмиране и запис, извършени с монтирането и използването на предвидено за това техническо устройство, въпреки несъгласието на ищцата.

Ищецът Х.П.Х. претендира ответниците да му заплатят солидарно сумата в размер на 1000 лева, представляваща част от сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, начиная от 01.12.2017 година до 03.12.2019 година, представляващи отрицателни емоционални изживявания от психически тормоз, осъществен чрез действия по видеонаблюдение, филмиране и запис, извършени с монтирането и използването на предвидено за това техническо устройство, въпреки несъгласието на ищеца.

В исковата молба ищците твърдят, че преди близо три години ответниците монтирали без тяхно съгласие или по-скоро въпреки изразеното от тяхна страна несъгласие камери за видеонаблюдение и видеозапис. Шест камери, разположени върху фасадата и в общите части на сградата ги следяли денононощно и ги записвали. Имало поставени 2 камери и в общия коридор към мазетата, конкретно насочени към входа на тяхното мазе. Чрез една от камерите върху фасадата на къщата ответниците директно наблюдавали какво правят ответниците в лятната кухня, която в момента ползват за живеене П. и съпругът й.

Ищците твърдят, че ответниците ги наблюдавали когато излезели да копаят в двора, да плевят тревата, да метат, когато носят бурканите в мазето и се навеждат и изправят. Твърдят също така, че когато посрещат гости изпитвали неудобство, защото те веднага започвали да се оглеждат притеснително като виждали, че са наблюдавани.

Ищците сочат в исковата молба, че дворът е общ и се ползва за зеленчукопроизводство, но че те вече не го ползвали, тъй като не можело човек да се наведе да плеви, като знае, че някой го записва постоянно, за да го наблюдава вечер.

Ищцата П.Х. живеела на постоянно спуснати щори, защото била убедена, че ответникът и семейството му денонощно я следяли какво прави.

Ищците твърдят, че не могат да си говорят в двора или в общите части, защото ответникът ги подслушвал и записвал. Живеели в постоянен психически стрес, какво са си казали, как са го направили, как са се облекли, дали сега ответниците не гледали филма с отминалото им ежедневие.

Ищците сочат, че никога не са давали съгласие за поставяне на камери върху фасадата и в коридорите на сградата. Не само това- от монтирането им досега, записването и коментирането на личния им живот пред трети лица бил повод за постоянни скандали с ответниците. Х. бил с болно сърце и всяко нервно напрежение му се отразявало отрицателно. През лятото се бил принудил в името на здравето си да не ползва дома си, а да живее на село.

Според изнесеното в исковата молба неколкократно ответниците са депозирали сигнали в Полицията, че ищците извършвали някакви, според тях противоправни действия, като се предоставяли записи от камерите- например, как Х. влизал в мазето, как поглеждал показанията на измервателните средства за отчитане потреблението на газ. Писали били обяснения, какво и защо извършвали в собствения си дом и в собствения си двор.

Молят съда да уважи исковете им със законните последици.

Ответниците са представили писмен отговор, в който оспорват исковете по чл.

45 от ЗЗД като неоснователни и недоказани. Твърдят, че изложените в молбата обстоятелства са неверни и не обуславят неимуществени вреди. Според изнесеното в отговора, изложеното в исковата молба, че ответниците И.Д.М. и Б.Н.П. са монтирали камери за видеонаблюдение в съсобствения между ищците и ответниците имот, се явява изцяло невярно, тъй като камерите за видеонаблюдение били монтирани от лицензираната фирма, а именно "Охрана и банков сервиз - Севлиево" ООД, ЕИК: *********. Твърди се също така, че още на 31.01.2017 година ищцата П.Х.Х. е отправила до Б.П. покана за премахване на изградената система за охрана чрез видеонаблюдение, като с писмен отговор, връчен на 15.02.2017 година чрез *** П. Д., ответникът е съобщил на ищцата, че камерите са поставени от лицензирана охранителна фирма по реда на Закона за частната охранителна дейност и отговарят на изискванията на закона.

В отговора на исковата молба се твърди, че възложител на дейността, съгласно Договор за охрана чрез видеонаблюдение от 01.02.2017 година не са ответниците И.Д.М. и Б.Н.П., а дружеството "ЦАР-05" ЕООД, ЕИК *********. Така изградената система охранявала чрез видеонаблюдение „Склад за съхранение и продажба на течни и твърди хранителни добавки, сухи млека,храни за кучета и котки и дезинфектанти", разположен в сграда с кадастрален идентификатор по кадастралната карта на гр. Севлиево ***, лек автомобил с регистрационен номер РВ0014КС, който обичайно нощувал пред имота с административен адрес гр. Севлиево, ***, и маза, находяща се в сграда с идентификатор по КК на гр. Севлиево 6927.501.1488.1. Така описаните имоти и вещи се използвали в търговската дейност на дружеството "ЦАР-05" ЕООД за складиране и транспортиране на стоки и предоставяне на услуги.

В тази връзка ответниците твърдят, че видеонаблюдението не се извършва лично от ответниците И.Д.М. и Б.Н.П., а съгласно Договори за охрана чрез видеонаблюдение от 01.02.2017 година и към настоящия момент от 01.02.2019 година, от лицензирана фирма по смисъла на Закона за частната охранителна дейност и Закона за защита на личните данни, а именно "Охрана и банков сервиз - Севлиево" ООД. Освен това съгласно чл. 1, ал. 3 от посочените договори видеонаблюдението на обекта се извършва в мониторинговия център на Изпълнителя, а не от Възложителя или трети лица. Също така записаната информация при спазване на законовите разпоредби се съхранява и обработва от "Охрана и банков сервиз - Севлиево" ООД. Освен това изградената система за видеонаблюдение и охрана въобще не извършва звукозапис, поради което изложените в тази насока твърдения на ищците ответниците намират за изцяло неверни.

Ответниците намират за неоснователни и изложените твърдения, че монтираните камери могат да извършват наблюдение и вътре в постройката, която обитава ищцата П.Х.Х., тъй като системата за видеонаблюдение и охрана не разполагала с такива възможности.

Твърдят и че дворът е обрасъл с различни растения и високи храсти и че наблюдение вътре в постройката "лятна кухня" е дори невъзможно с просто око, камо ли камера да проникне между листата на храстите в спалнята на ищцата П.Х., която според тях не може да се наблюдава и поради това, че тя попада в средата между две сгради и на практика към нея няма видимост.

На трето място ответниците твърдят, че съгласно трайната съдебна практика и практиката на Комисията за защита на личните данни, поставянето на система за охрана чрез видеонаблюдение е допустимо, когато то се отнася за защита на законни интереси. Намират, че дори да е налице видеонаблюдение на входовете и общите части на сградата, в която живеят ищците, това действие по начало не е от категорията на изброените в чл. 32 от Конституцията на Република България, тъй като не е насочено конкретно срещу личността на ищците, поради което и не може да наруши правото им на личен и семеен живот. Считат, че по никакъв начин не се установяват твърдените от ищците действия - целенасочено следене, записване и др., още по-малко с користна, или престъпна цел.

В отговора на исковата молба е посочено, че отношенията между ищците и ответниците, като съсобственици на ПИ ***, не могат да бъдат охарактеризирани като "добри". Между част от страните по делото бил налице и друг съдебен спор - гр. д. № 1594/2017г. по описа на Районен съд - Севлиево, което към настоящият момент се разглеждало пред ВКС. По повод на него от страна на ищците бил подаден и Сигнал до Районна прокуратура -778/17 от 22.06.2017г. Севлиево, по който било образувано производство, прекратено с Постановление от 06.12.2019 г. от РП гр. Севлиево. Ответниците твърдят, че от страна на ищите Х.П.Х., И.Б.Х., както и от страна на техен приятел и съсед, живущ *** - Е. Д. П., спрямо тях нееднократно са били отправяни закани, заплахи и било извършвано посегателство върху собственост, което било видно от приложеното към отговора писмо per. № 2682/28.02.2014 година на РУ "Полиция" гр. Севлиево, писмо per. № 341000-218/16.01.2019 година на РУ на МВР гр. Севлиево и писмо per. №341000-1204/15.03.2017г. на РУ на МВР гр. Севлиево.

На четвърто място ответниците считат, че не се доказват по никакъв начин претърпените от ищците неимуществени вреди, като единствено за ищцата П.Х.Х. бил представен амбулаторен лист № 496/06.06.2019 година и Данни за преглед към него издадени от ***, който съдържал само информация за неразположение на ищцата, без към него да се представя подробна епикриза, данни ищцата да е била под лекарско наблюдение, настанена в специализирано болнично заведение, както и данни за правени конкретни изследвания и проведено лечение. Сочат, че в тази връзка не са представени и доказателства за изпълнението на предписаната с амбулаторен лист № 496/06.06.2019 г. терапия, съдържаща медикаменти, получавани по специален ред - така наречената "жълта рецепта", колко време ги е приемала ищцата и има ли проследяемост на заболяването. В този смисъл считат, че с посочения амбулаторен лист не може да бъде доказано по безспорен начин заболяване, произлезли неимуществени вреди или връзка между твърдяното в исковата молба виновно поведение на ответниците и настъпилите вреди.

Твърденията за претърпени неимуществени вреди от другите двама ищци - И.Б.Х. и Х.П.Х., ответниците намират също отново за недоказани.

В заключение считат, че исковете по чл. 45 от ЗЗД са изцяло неоснователни и недоказани и молят съда да ги отхвърли като такива. В условията на алтернативност, в случай че съдът счете, че исковете по чл. 45 от ЗЗД са основателни и доказани по основание, ответниците оспорват същите по размер.