Решение № 228 от 28.07.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Добрич, 28.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. И.а като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20233230201349 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Д. С., ЕГН: ********** със съгласието на своя родител Д. И. С., ЕГН: **********, чрез адв. С. К. ДАК / редовно упълномощен процесуален представител / срещу Наказателно постановление / НП / № 23-1717-001022, издадено на 17.10.2023г. от Началник Сектор в ОДМВР Добрич, Първо РУ гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, предвиденото в разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „ глоба „ е заменено с „ обществено порицание „. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска отмяната му, поради обективна несъставомерност на вмененото административно нарушение и допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административнонаказателното производство.

В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган – Началник Сектор в ОДМВР Добрич, Първо РУ гр. Добрич, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. По делото е приложено становище на Началник Първо РУ гр. Добрич.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата, събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

1

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на жалбоподателя и един свидетел / свидетел при констатиране на нарушението/. АУАН съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН и е надлежно връчен на нарушителя. НП е издадено в рамките на регламентирания в чл.34 ал.3 от ЗАНН срок, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че в ЗАНН не се съдържат изрични разпоредби, регламентиращи допълнителни изисквания при образуване на административнонаказателно производство срещу непълнолетен, нито такива, препращащи към друг нормативен акт. В тази връзка съдът приема, че в хода на образуваното административнонаказателно производство не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, обосноваващо незаконосъобразност на обжалваното НП.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно във формалноправен аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът взе предвид следното:

На 24.09.2023г. свидетелите М. Д. Ц. и М. И. С. – полицейски служители в Първо РУ гр. Добрич, осъществявали служебните си задължения с патрулен автомобил *** След 17.00ч. свидетелите възприели МПС *** да се движи по ул. „ **, в посока *** „ ** „. Тъй като процесното МПС преустановило движението си, свидетелите решили да извършат проверка на документите на водача и автомобила. Непосредствено преди проверката, свидетелите възприели в автомобила две лица. При запознаване с изисканите и предоставени документи на водача на автомобила установили самоличността му, а именно И. Д. С., която не притежавала СУМПС. С оглед обстоятелството, че същата била непълнолетна, свидетелите извършили проверка на документите и на пасажера в автомобила – Д. И. С. / баща на жалбоподателката /.

За констатираното нарушение, непосредствено след извършената проверка св. М. Ц., в присъствието на св. М. С., жалбоподателката и Д. С. образувал процесното административнонаказателно проидводство, като съставил АУАН бл. № ***, с който й вменил административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

Препис от АУАН бил надлежно връчен.

На 17.10.2023г. АНО издал процесното НП № 23-1717-001022, с което за извършеното административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, предвиденото в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наказание „ глоба „ заменил, на основание чл. 15, ал.

2 от ЗАНН с наказание „ обществено порицание“.

2

Разпитани в качеството на свидетели, актосъставителят М. Ц. и М. С. потвърждават констатациите в АУАН.

В хода на съдебното производство бяха приобщени към доказателствения материал по делото и: видеозапис от боди-камера за служебен автомобил с ***, справка от Сектор „ ПП „ КАТ Добрич, съдържаща информация, че жалбоподателят не е правоспособен водач на МПС, справки от Община гр.

Добрич, съдържащи информация, че процесния паркинг, представлява идеална част от УПИ ХІV – за община и спортни дейности от кв. 1 по план за регулация (ПУП-ПР) на градски парк *** за който има издаден Акт за общинска публична собственост, както и че по ул. „ *** „, в посока *** „ ** „ не са поставяни пътни знаци, установяващи, че процесния паркинг се използва за спортни мероприятия.

Изготвена бе и Видеотехническа експертиза, възпроизвеждаща на хартиен носител релевентната към предмета на доказване част от видеозапис от боди-камера за служебен автомобил с ***.

Предвид гореизложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП регламентира задължение всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач.

В хода на съдебното производство по безспорен начин се установи, посредством гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите М. Д. Ц. и М. И. С., че процесният автомобил е бил управляван от неправоспособната И. Д. С., като в автомобила, на предната дясна седалка е седял нейният баща – Д. И. С. / роднинска връзка, която не се оспорва от страните/. Показанията изцяло съответстват на съдържанието на предоставеното веществено доказателствено средство, възпроизведено на хартиен носител, чрез изготвената видеотехническа експертиза, както и на приобщените към доказателствения материал справки за статута на мястото, където е установено нарушението и липсата на правоспособност на жалбоподателя да управлява МПС. Не се представиха доказателства, нито се формулира твърдение за индиция, че жалбоподателката към датата на деянието не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В показанията на свидетелите също не се съдържат данни за поведение, навеждащо съмнение относно годността на наказаното лице да носи административнонаказателна отговорност.

В санкцията на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е регламентирано санкциониране с „ глоба „ от 100лв. до 300лв. на всеки, който управлява МПС без да е правоспособен водач. В процесния случай, АНО е приложил императивната норма на чл. 15, ал. 2 от ЗАНН и е заменил предвиденото наказание „ глоба „ с „ обществено порицание „, тъй като жалбоподателката / родена на 31.05.2006г.

/ към момента на деянието / 24.09.2023г. / е навършила 17 годишна възраст.

С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено, поради 3 което на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК, И. Д. С. следва да заплати по сметка на Районен съд Добрич разноските по делото в размер на 164.77 лв. за изготвената Видеотехническа експертиза в хода на съдебното производство.

Приложеното по делото веществено доказателство – 1 брой оптичен носител - СD-R, предоставен от Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Вътрешна сигурност“, следва да остане по делото, в срока на съхранение на същото, след което да се унищожи.

АНО не претендира направени по делото разноски. Липсват и доказателства за сторени такива, поради което, независимо от изхода на спора, разноски на въззиваемата страна не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-1717-001022, издадено на 17.10.2023г. от Началник Сектор в ОДМВР Добрич, Първо РУ гр. Добрич, с което на И. Д. С., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, предвиденото в разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „ глоба „ е заменено с „ обществено порицание „.

ОСЪЖДА И. Д. С., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд Добрич сторените по делото разноски в размер на 164.77 лева.

Постановява приложено по делото веществено доказателство – 1 брой оптичен носител - СD-R, предоставен от Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Вътрешна сигурност“ да остане по делото, в срока на съхранение на същото, след което да се унищожи.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4