Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1718 от 06.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 629/2026
Вид
Определение № 1718
Подписан
06.04.2026
В сила
06.04.2026
Състав
Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1718 гр. Варна, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста гоД. в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20263100500629 по описа за 2026 гоД. за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. Л. А. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 574/13.01.2026 год., постановено по гр. дело № 9388/2025 год. по описа на РС-Варна, с което делото е прекратено поради заявен отвод за местна неподсъдност и е изпратено за разглеждане на РС-София.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, тъй като отводът за местна неподсъдност на делото, е заявен след установения в чл. 119, ал. 3 от ГПК срок. Отправено е искане за отмяна на определението и за връщане на делото на РС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

В писмен отговор насрещните страни – ответници по предявените искове – И. Г. К. от гр. София и Т. Д. К. от гр. Елин Пелин, оспорват жалбата; считат, че е неоснователна, а определението – правилно. Навеждат, че в случая предвид вида и характера на заявените от ищцата Л. Л. А. искове, е приложима нормата на чл. 119, ал. 2 ГПК, която предвижда възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот да се прави до приключването на първото по делото открито съдебно заседание в първата инстанция.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 9388/2025 год. по описа на РС-Варна е образувано по предявени от Л. Л. А. срещу И. Г. К. и Т. Д. К. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове по чл. 93, ал. 2, изр. второ от ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 1

40 000 лева – всяка по 20 000 лева, съставляваща двойния размер на платен от ищцата задатък по развален поради неизпълнение от страна на двете ответници предварителен договор от 11.04.2025 год. за покупко-продажба на недвижим имот (терен и построена в него сграда), находящ се в гр. Варна, район Приморски, подробно описан в договора.

След връчването на преписи от исковата молба на двете ответници, същите са подали писмен отговор съгласно чл. 131 ГПК на дата 24.10.2025 год., изпратен по пощата с дата на пощенското клеймо – 21.10.2025 год. По отношение на ответницата И. Г. К. срокът по чл. 131 от ГПК е изтекъл на 23.10.2025 год. – четвъртък, присъствен ден, а по отношение втората ответница Т. Д. К. – на дата 03.11.2025 год. (понеделник, присъствен ден).

С възражение от 12.01.2026 год., подадено по пощата с дата на пощенското клеймо от 08.01.2026 год., двете ответници са направили възражение за местна неподсъдност на делото и са поискали изпращането му на РС-София.

С обжалваното определение РС-Варна е счел възражението за основателно, прекратил е делото и го е изпратил за разглеждане на РС-София.

Определението е неправилно.

Съгласно чл. 119, ал. 4 от ГПК във всички случаи, извън изброените в ал. 1-3 на чл. 119 ГПК, възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.

В случая нито едно от изключенията по чл. 119, ал.1–3 от ГПК не е налице, вкл. и не е налице и хипотезата на чл. 119, ал. 2 от ГПК, на която се позовават двете ответнички в подадения от тях отговор на частната жалба.

Според чл. 119, ал. 2 в ъзражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция.

Според чл. 109 от ГПК (Подсъдност по местонахождение на недвижим имот) исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

Предявените искове не са от нито един от изброените в нормата на чл.

119, ал. 2 от ГПК. В случая исковете не са за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, нито за разваляне унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

Исковете са осъдителни; цената на всеки от тях е под 25 000 лева; исковете са за парични вземания, възникнали според наведените от ищцата твърдения, от развалянето поради неизпълнение от страна на ответниците на 2 сключен между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот, поради което и не попадат в нито една от хипотезите на чл. 109 от ГПК, което да обуслови и подсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот, съответно да обуслови и приложението на чл. 119, ал. 2 ГПК, която предвижда по - дълъг срок за възражение за местна неподсъдност на делото, а също и възможността съдът служебно да се занимае с този въпрос.

В случая отводът за местна неподсъдност на делото е заявен от двете ответнички повече от месец след изтичането на установения в чл. 119, ал. 4 от ГПК срок. Срокът е преклузивен и с изтичането му ответникът губи възможността да направи възражение за неподсъдност на делото по правилата на чл. 105 ГПК. Подаденото след този срок възражение за местна неподсъдност на делото е неоснователно и подлежи на отхвърляне.

В обобщение обжалваното определение е неправилно, същото следва да се отмени и делото да се върне на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 574/13.01.2026 год., постановено по гр. дело № 9388/2025 год. по описа на РС-Варна, с което делото е прекратено поради заявен от ответниците отвод за местна неподсъдност и е изпратено за разглеждане на РС-София;

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3