Определение № 129 от 11.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. София, 11.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600039 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 вр. чл. 306 ал. 1, т. 1 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения Д. С. К. чрез защитника – А. С. срещу определение от 17.12. 2025 г. на Софийския градски съд, НО, 38 състав по ЧНД № 8239/25 г., с което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, е ОПРЕДЕЛЕНО на осъдения Д.

С. К., ЕГН **********, едно общо най тежко наказание, измежду наложените му наказания по НОХД № 4/2025 г. по описа на РС - Кюстендил и НОХД № 2821/2025 г. по описа на СГС, НО, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА година, което наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ" режим и с което на основание чл. 25, ал. 2 НК е ПРИСПАДНАТА изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода", наложено на Д. С. К. по НОХД № 2821/2025 г. по описа на СГС, НО, при изпълнение на така определеното му общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА".

С определението на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е приспаднато времето, през което Д. С. К. е бил задържан и през което спрямо него е била изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест" по НОХД № 2821/2025 г. по описа на СГС, НО, при изпълнение на така определеното му общо, най-тежко, наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА". На основание чл. 25, ал. 1; вр. чл. 23, ал. 3 НК е ПРИСЪЕДИНЕНО изцяло към така определеното на осъдения Д. С. К. общо наказание „Лишаване от свобода" за срок от една година наложеното му по НОХД № 4/2025 г. по описа на РС - Кюстендил наказание „ГЛОБА" в размер на 700 лева.

В частната жалба се развиват доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като първият съд неправилно е групирал само две от наказанията по постановените 1 присъди. Изтъква се, че са налице законовите предпоставки за групиране и на наказанието по НОХД № 291/24 г. с наложено наказание пробация на РС – Царево.

В заключение се прави искане обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъдат групирани наказанията и по трите присъди, а именно по НОХД № 2821/2025 г. по описа на СГС, НО, по НОХД № 291/2024 г. по описа на РС- Царево и по НОХД № 4/2025 г. по описа на РС – Кюстендил.

В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа частната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена. Навежда доводи, че са налице законовите предпоставки за групиране на наказанията по трите присъди, а не по две от тях, както е приела първата инстанция. Счита за неправилно при продължените престъпления да се приеме, че е от значение момента на довършване на престъплението, а не неговото начало, както и, че това дали е налице опасен рецидив е ирелевантно.

В заключение моли атакуваното определение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се групират наказанията на СГС, РС – Кюстендил и РС – Царево и да се определи едно общо най-тежко наказание, както и да се приспадне времето, през което осъденият Д. К. е бил задържан под стража и е търпял реално влязла в сила присъда.

В лична защита осъденият Д. К. изразява съгласие със заявеното от неговия защитник и няма какво да добави.

Представителят на САП развива съображения за това, че първоинстанционното определение е правилно – законосъобразно и обосновано, тъй като групирането на наказанията е извършено по най-благоприятния за осъдения Д. К. начин. Счита за незаконосъобразно претендираното от защитата групиране на наказанията, тъй като са налице две формални групи, а първостепенният съд е направил най-благоприятната кумулация.

Предлага първостепенният съдебен акт да бъде потвърден.

В последната си дума осъденият Д. К. моли да се групират всичките му присъди и да бъде една обща присъда.

Софийският апелативен съд, като прецени изложените в частната жалба доводи, материалите по делото и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира следното.

Частната жалба е неоснователна.

За да постанови определението си Софийският градски съд е приел, че Д. К. е осъждан както следва:

С протоколно определение от 11.09.2024 г. по НОХД № 391/2024 г. по описа на РС Царево, влязло в законна сила на същата дата, за осъществено на 04.09.2024 г. престъпление по чл. 3436, ал. 6 от НК, за което престъпление на осъдения Д. К. е било определено наказание „Пробация", включваща пробационните мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес; Задължителни периодични срещи с пробационен служител; Ограничение в свободното придвижване; Включване в програми за обществено въздействие и Безвъзмезден труд в полза на обществото от сто часа годишно, всички мерки за срок от ТРИ години.

С протоколно определение от 19.03.2025 г. по НОХД № 4/2025 г. по описа на РС Кюстендил, влязло в законна сила на същата дата, за осъществено на 28.05.2023 г. престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, за което престъпление на осъдения Д. К. е било определено наказание „ГЛОБА" в размер на 700 лева.

2

С протоколно определение по НОХД № 2821/2025 г. по описа на СГС-НО, влязло в законна сила на 02.05.2025 г., за осъществено в периода от неустановена дата през месец март 2023 г. до 19.09.2024 г. престъпление по чл. 321, ал. 3; вр. ал. 2 от НК, за което престъпление на осъдения Д. К. е било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от ЕДНА година.

Именно последният съдебен акт, с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК, определя компетентността на съда в това производство. Първостепенният съд е уточнил, че нормата на чл. 39, ал. 1 НПК не поставя изрично изискване последната влязла в сила присъда да е за престъпление, което задължително да участва в група на съвкупност от престъпления, тъй като установяване на това обстоятелство предполага разглеждане на делото по същество.

От приложените по делото доказателства - справка за съдимост на Д. С. К. и копие от издадения съдебен акт на СГС, се установява, че престъпленията, предмет на две от цитираните по-горе наказателни производства - НОХД № 4/2025 г. по описа на РС Кюстендил и НОХД № 2821/2025 г. по описа на СГС-НО, са били извършени от осъдения Д.

К. в условията на реална съвкупност - деянията, с които са осъществени престъпленията, са били извършени от Д. К. преди да има влязъл в сила съдебен акт, за което и да било от тях.

Предвид на това се налага заключението, че по отношение на тези инкриминирани деяния, за които Д. К. е бил осъден, са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК за определяне на едно общо най-тежко наказание.

С оглед на установената фактология първостепенният съд правилно е приел, че са налице основанията за определяне на едно общо наказание на осъдения Д. К. по част от цитираните по-горе присъди и одобрени от съда споразумения.

Първата инстанция се е съобразила с датите на извършване на гореизброените деяния и момента на влизането в сила на съдебните актове по тях.

Първостепенният съд внимателно е анализирал осъжданията на Д. К. и като се е ръководил от принципа за най-благоприятното третиране на осъдения, е направил найблагоприятната за осъдения кумулация.

Правилно е прието от първата инстанция, че в така формираната група на „съвкупност", следва да бъдат включени наказанията, наложени на Д. К. по НОХД № 4/2025 г. по описа на РС - Кюстендил и НОХД № 2821/2025 г. по описа на СГС-НО, като бъде определено едно общо, най-тежко наказание „Лишаване от свобода" за срок от ЕДНА година, което наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ" режим, съобразно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б ЗИНЗС.

На основание чл. 25, ал. 2 НК е необходимо да бъде приспаднато от така определеното общо наказание „лишаване от свобода" на осъдения Д. С. К. изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода", наложено му по НОХД № 2821/2025 г. по описа на СГСНО, както и на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК да бъде приспаднато времето, през което Д.

С. К. е бил задържан и през което спрямо него е била изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест" по НОХД № 2821/2025 г. по описа на СГС-НО.

Наред с това, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 3 НК към така определеното на Д. К. общо наказание „лишаване от свобода" следва да бъде присъединено изцяло и наложеното му по НОХД № 4/2025 г. по описа на РС-Кюстендил наказание „ГЛОБА" в размер на 700 лева.

Поначало единствените критерии при оценка на „най- благоприятното" за осъдения 3 съчетание на наказания, които се групират са вида на определените общи, най-тежки такива, и техния размер /отделен и общ/, при еднакви по вид наказания, като начина и срока на изтърпяване на някои от наказанията, включени в групите на съвкупност, както и начина и срока за изтърпяване на общото наказание и последиците от изпълнението/неизпълнението им, са без значение при тази оценка. Това е така, тъй като тези обстоятелства /вид и размер на наказанията/ са обективни, несъмнено установени и безусловни факти.

С основание първоинстанционният съд е приел, че претенцията на осъдения К. и неговия защитник в горната група на съвкупност да бъде включено и наказанието „Пробация", наложено на Д. К. по НОХД № 391/2024 г. по описа на РС-Царево, е неоснователна. Този извод се налага предвид на това, че съдебният акт на РС - Царево, с който е било наложено това наказание на осъдения Д. К. е влязло в сила на 11.09.2024 г.

/макар в приложената справка да е посочена дата 12.09.2024 г./, а деянието по чл. 321, ал. 3; вр. ал. 2 НК, за което Д. К. е осъден по НОХД № 2821/2025 г. по описа на СГС-НО и за което му е било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от една година е било извършено от него в периода от неустановена дата през месец март 2023 г. до 19.09.2024 г., т.е. след влизане в сила на съдебния акт на РС - Царево. От изложеното следва, че престъплението по чл. 321 НК е довършено след влизане в сила на съдебния акт по това предходно осъждане на Д. К., поради което двете инкриминирани деяния се намират в отношение на „рецидив" помежду си, поради което приложението на чл. 23-25 НК би се явило незаконосъобразно.

Не може да се споделят доводите на защитата, че при продължените престъпления е от значение единствено началния момент на престъпната деятелност. Подобно виждане противоречи както на правната доктрина, така и на трайната съдебна практика, защото от значение за това кога е извършено престъплението е важно кога то е довършено.

С оглед на изложеното определеното на осъдения Д. К. по НОХД № 391/2024 г. по описа на РС - Царево наказание „Пробация" следва да бъде изтърпяно от него изцяло и отделно от общото наказание, формирано от горната група на съвкупност по НОХД № 4/2025 г. по описа на РС - Кюстендил и НОХД № 2821/2025 г. по описа на СГС-НО.

Така, като се е съобразил със законовите изисквания, първостепенният съд е направил най-благоприятната кумулация.

Правилно е прието, че на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, следва да се определи на осъдения Д. С. К., ЕГН **********, едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му наказания по НОХД № 4/2025 г. по описа на РС - Кюстендил и НОХД № 2821/2025 г. по описа на СГС-НО, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА година, което наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ" режим.

Правилно също така на основание чл. 25, ал. 2 НК е приспадната изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода", наложено на Д. С. К. по НОХД № 2821/2025 г. по описа на СГС-НО, при изпълнение на така определеното му общо, най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА".

В изпълнение на законовите изисквания и на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е приспаднато и времето, през което осъденият Д. С. К. е бил задържан и през което спрямо него е била изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест" по НОХД № 2821/2025 г. по описа на СГС-НО, при изпълнение на така определеното му общо, най-тежко, наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА".

Разпечатката съдържа 46 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de4d717a-d584-46d9-826f-ce59a1ed1d42