Решение № 146 от 27.03.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Дупница, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Ива Д. Г.ева като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20251510101973 по описа за 2025 година

С. И. С., ЕГН **********, е предявил срещу СУ „Христо Ботев“, Булстат 000252624, адрес: гр. Бобов дол, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 12, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.71, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от дискриминация и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Искането е: - за осъждане на ответника да заплати на ищеца 1388, 55 лв. брутно трудово възнаграждение, представляващо разлика между договореното и изплатеното му трудово възнаграждение за периода от 14.10.2021 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; - за установяване на нарушението в периода 01.04.2022 г. - 01.11.2023 г. на принципа на равно третиране по признак „лично положение“ във връзка с упражняване правото му на труд по чл.14 от Закона за защита от дискриминация и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6326, 81 лв. – обезщетение за причинените от нарушението вреди за периода 01.04.2022 г. до 01.11.2023 г. и сумата 671, 52 лв. – обезщетение за забава за периода 01.04.2022 г. – 24.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.

Претендират се и направените разноски.

Ищецът сочи, че е завършил висше образование с образователна степен „бакалавър“, специалност „история". На 14.10.2021 г. започнал работа на длъжност „учител по история и цивилизации“ в Средно училище „Хр. Ботев” в гр. Бобов дол. Бил назначен с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1260 лв., което по това време съответствало на размера на минималната основна работна заплата за длъжността „учител”. Този размер бил записан в трудовия му договор с № 10З/14.10.2021 г., но вместо по 1260 лв. месечно му заплащали по 1008 лв., т.е. 80% от 1260 лв. и върху такава сума бил осигуряван социално и 1 здравно за периода от 14.10.2021 г. до 31.03.2022 г.

След 01.04.2022 г. до 01.11.2023 г. работодателят определял и договарял единствено с ищеца основна месечна заплата, по-ниска с 20% от минимално установеното в нормативната уредба. Ищецът твърди, че отговаря на изискванията за заемане на длъжността учител съгласно чл.3 от Наредба № 15 от 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, издадена от Министъра на образованието и науката и на чл.21З, ал.9 от Закона за предучилищното и училищното образование, тъй като няма професионална квалификация „учител“, но е педагогически специалист и има правата и задълженията за съответната учителска длъжност. Поради това е налице нарушение на равенството в третирането, въведено с разпоредбите на чл.14 от Закона за защита от дискриминация и чл.157 от КТ, респ. – дискриминация по признак „лично положение“, тъй като трудът, полаган от ищеца, е еднакъв и равностоен на труда на останалите му колеги, заемащи длъжността „учител“.

Така при увеличението на минималните основни заплати на учителите от 06.04.2022 г. при минимален размер на основната учителска заплата от 1415 лв. работодателят определил на ищеца трудово възнаграждение в размер на 1132 лв.; от 07.09.2022 г. до 04.09.2023 г. получавал по 1189 лв. вместо 1486 лв., а от 04.09.2023 г. получавал по 1367 лв. при минимална основна месечна заплата от 1709 лв., като за времето от 01.01.2023 г. до 04.09.2023 г. му била доплатена разликата от 1189 до 1367 лв. месечно.

От 01.11.2023 г. ответникът преустановил нарушението.

В постъпилия отговор се оспорва основателността на предявените искове и се твърди, че по отношение на иска по чл.128, т.2 КТ е налице недопустимо изменение едновременно и на основанието, и на петитума на исковата молба. При евентуалност е направено възражение за погасяване на вземането за трудово възнаграждение по давност.

В първото съдебно заседание ответникът е уточнил възраженията си по основателността на предявените искове, като е посочил, че причината в процесния период ищецът да получава по-ниско трудово възнаграждение е липсата на професионална квалификация „учител“.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно съществуването на трудово правоотношение между страните, възникнало въз основа на трудов договор с № 10З/14.10.2021 г., съгласно който ищецът е назначен в ответното училище на длъжност „учител по история и цивилизации“.

Трудовият договор е сключен за дневно работно време 8 часа при 5-дневна работна седмица, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1260 лв.

От приложените към личното трудово досие на ищеца документи се установява, че при постъпването си на работа той е имал висше образование, с образователноквалификационна степен «бакалавър», специалност «история», професионална квалификация «историк». В съответствие със сключения трудов договор на ищеца е връчена длъжностна характеристика за длъжност «учител». С допълнителни споразумения от 06.04.2022 г., 07.09.2022 г., 04.09.2023 г., 24.11.2023 г., 10.01.2024 г., 15.04.2025 г. е договаряно увеличение на основното трудово възнаграждение, съответно на 1132 лв., 1189 лв., 1367 лв., 1709 лв., 1 853 лв., 2131 лв. От издаденото от ЮЗУ «Н. Рилски» уверение се установява, че на 19.06.2025 г. след проведено допълнително обучение ищецът е придобил допълнителна професионална квалификация „учител по история и цивилизации“.

Съгласно чл.6, ал.1 от Вътрешните правила за работна заплата в ответното училище, в сила от 15.09.2021 г., индивидуалният размер на минималната основна работна заплата на педагогическия персонал при пълно работно време не може да бъде по-нисък от 1260 лв. за 2 педагогически специалисти с висше образование и придобита образователноквалификационна степен «магистър» или «бакалавър» /учител, учител ЦДО/; месечната основна работна заплата за учители с висше образование, преподаващи учебен предмет, който не отговаря на придобитата от тях правоспособност - 80 % от минималната работна заплата на учител с висше образование и съответната квалификация /правоспособност/ по преподавания предмет. С анекс от 04.04.2022 г., считано от 01.04.2022 г., и с анекс от 01.09.2022 г., считано от 01.09.2022 г., е изменен чл.6 от Правилата по отношение на минималните размери на индивидуалните основни работни заплати в предприятието на ответника.

От 15.09.2022 г. са в сила актуализирани Вътрешни правила за работна заплата, в чл.6 от които са променени единствено минималните размери на индивидуалните основни работни заплати. От 15.09.2023 г. са в сила актуализирани Вътрешни правила за работна заплата, в чл.6 от които са променени единствено минималните размери на индивидуалните основни работни заплати. С анекс от 27.10.2023 г., в сила от 01.11.2023 г., в чл.6, ал.1 от Правилата е добавен следният текст: «Месечната основна работна заплата за учители с висше образование, преподаващи учебен предмет с присъдена професионална квалификация, отговаряща на предмета, по който преподават съгласно Приложение № 1 към чл.10 от Наредба № 15/2019 г., но без придобита допълнителна професионална квалификация «учител» - 100 % от минималната работна заплата на учител с висше образование и съответната квалификация /правоспособност/ по преподавания предмет.» От заключението на вещото лице Г. Х. по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че: в периода 14.10.2021 г. – 31.03.2022 г. във ведомостта за заплати на ищеца е начислявано основно трудово възнаграждение в размер на 1008 лв., вместо договореното 1260 лв. месечно. Разликата между договореното и изплащаното брутно трудово възнаграждение за посочения период възлиза общо на 1388, 55 лв.

За периода 01.04.2022 г. - 01.11.2023 г. разликата между определяното на ищеца брутно трудово възнаграждение и брутното трудово възнаграждение на специалистите с аналогични на неговите служебни задължения, възлиза на 6 326, 81 лв.

Обезщетението за забава на плащането на трудовото възнаграждение за разликата до размера, заплащан на специалистите с аналогични на служебните задължения на ищеца, възлиза общо на 671, 52 лв.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от дискриминация:

За основателността на иска по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. следва да са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата: деяние, водещо до диференциран подход към ищеца; защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.; засягане на права или законни интереси на ищеца и причинно-следствена връзка между деянието и посочения резултат.

Законът определя дискриминацията като неравно, по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., сред които са образованието и личното положение. Ищецът е счел, че определянето спрямо него на по-ниско трудово възнаграждение от това на останалите учители със същото образование и трудов стаж представлява дискриминация по признак «лично положение». При липсата на изложени от ответника конкретни обстоятелства в писмения отговор съдът е приел, че определянето на по-ниско трудово възнаграждение /неоспорено от ответника/ се основава на понеблагоприятно третиране на ищеца именно на основание личното му положение. В съдебното заседание ответникът е уточнил, че причината в процесния период ищецът да получава по-ниско трудово възнаграждение е липсата на професионална квалификация 3

„учител“. Поради това съдът в изпълнение на задължението си да даде правна квалификация на претенцията и да се произнесе по приложимата материално-правна норма е изменил при условията на чл.253 ГПК доклада по делото и е приел, че твърдяната дискриминация по отношение на ищеца е основана не на признака "лично положение", а на признака „образование“. Неправилното квалифициране на защитаваното субективно материално право от ищеца само по себе си не може да бъде основание за отхвърляне на иска /Определение № 742 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2468/2023 г., III г. о., ГК/.

Твърдяното в исковата молба обстоятелство, че в периода 01.04.2022 г. - 01.11.2023 г. работодателят определял и договарял единствено с ищеца основна месечна заплата, пониска с 20% от минимално установеното в нормативната уредба, не е оспорено от ответника. Поради това е изпълнено изискването на разпоредбата на чл.9 от Закона за защита от дискриминация ищецът да докаже вероятността да е дискриминиран, респ. - в тежест на ответника е да опровергае при условията на пълно и главно доказване тази вероятност /Решение № 1002 от 7.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3800/2008 г., IV г. о., ГК/.

Задължение на работодателя е да установи с пълно и главно доказване, че правото на равно третиране при определянето на трудовото възнаграждение на ищеца не е нарушено /изрично в този смисъл - Решение № 637 от 28.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4443/2024 г., IV г. о., ГК/.

Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗЗДискр. работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, като съгласно чл.14, ал.3 критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

Под еднакъв труд следва да се разбира този, полаган от различни лица, но с една и съща по качество работна сила (квалификация, умения, сръчност и др.), а равностоен труд е този, който е полаган от различни лица, които имат различна по характеристика и квалификация работа, но трудът им има равна ценност и полезност.

По делото е безспорно установено, че при назначаването му на длъжност „учител по история и цивилизации“ ищецът е имал висше образование, с образователноквалификационна степен «бакалавър», специалност «история», професионална квалификация «историк». Поради това той е отговарял на изискванията, посочени в т.5.5 на Приложение № 1 към чл.10 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, с изключение на изискването да има придобита допълнителна професионална квалификация „учител по история/учител по история и цивилизации“.