Решение № 4020 от 16.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4020 гр. в., 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – в., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20213110114563 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „И.” ЕООД, ЕИК 203211061 със седалище и адрес на управление гр. в., ул.“Г.Ж.“№... /партер/ срещу О. Х. С., ЕГН**********, с адрес гр.С. ж.к.”Младост” №4, бл. 417, ет.1, ап.8 и „Г.Г.Г.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. в., ул.“С.“№... иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че „И.” ЕООД е носител на вземане в размер на 619,47лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на начислена с фактура № .......... електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в производството по гр.д. № ..../2014г. по описа на Районен съд – в. и е издаден на 15.01.2019г. изпълнителен лист.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № ..../2014г. на ВРС, „Е.П.Е. АД е осъдено да заплати на „К.Г.” ЕООД процесната сума, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 23.10.2014г. в хода на висящия процес на „И.” ЕООД. Предишният кредитор е съобщил за извършеното прехвърляне на длъжника “Е.П.Е. АД на 26.10.2014г. Вместо да предаде издадения изпълнителен лист на цесионера „И.” ЕООД, въз основа на спогодба – анекс от 23.12.2014г. /чл.12, ал.1/, цедентът е прехвърлил вземането с друг договор за цесия, предхождащ този от 23.10.2014г. на „П.М.т” ЕООД, а „П.М.т” ЕООД е прехвърлило същото вземане с договор за цесия от 01.07.2021г. на ответника С., на когото е предаден и оригинала на ИЛ.

Последният образувал изпълнително производство за събиране на вземането от „Е.П.Е. АД.

Ищецът счита, че е титуляр на вземането, а спорът, следва да бъде разрешен по съдебен ред.

Моли за положително решение по предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът О. Х. С. е депозирал писмен отговор, с който счита предявеният иск за недопустим, а в условие на евентуалност за неоснователен.

Твърди, че цесията извършена от “К.Г.”ЕООД към “П.М.т”ЕООД и последвалта цесия от 1

“П.М.т”ЕООД към него са редовни и са породили прехвърлително действие по отношение сумата на иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът “Г.Г.Г.” ЕООД също е депозирал писмен отговор, с твърдения за неоснователност на иска. Твърди, че “Г.Г.Г.” ЕООД е носител на процесното вземане, тъй като договорът за прехвърлянето му от 20.10.2014г., скл. с “К.Г.”ЕООД е първи по време. Спогодба- Анекс от 23.12.2014г. била недействителна и не го обвързвала. Твърди, че Красимир Тодоров няма представителна власт да сключва договори за цесия.

С протоколно определение от 25.05.2022г. е конституиран като трето лице помагач „П.М.т“ ЕООД на страната на ответника О. Х. С., на основание чл. 218 от ГПК.

С протоколно определение от 06.07.2022г. е конституиран като трето лице помагач „К.Г.“ ЕООД на страната на ответника О. Х. С., на основание чл. 218 от ГПК.

В съдебно заседание ответниците не се явяват и не се представляват.

В съдебно заседание третото лице - помагач на страната на ответника О. С., „П.М.т" ЕООД, изпраща представител, който изразява становище за недопустимост на иска.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:

Видно от приобщеното гр. д. № 11249/2014г. по описа на ВРС, с влязло в сила Решение №931/25.02.2015г. ответникът „Е.П.П." АД е осъден да заплати на ищеца „К.Г." ЕООД сумата от 619,47лв., платена от Е.Г.Г. на ответника без основание като корекция на потребена стойност на електроенергия за периода 18.04.2009г.-14.10.2009г., за обект с абонатен № ....... и клиентски № ......., като вземането е цедирано в полза на ищеца с договор за цесия от 28.04.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 28.07.2014г., до окончателното изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Отразено е, че е издаден Изпълнителен лист № 439 от 15.01.2019г.; същият е получен от Петър Колев - управител на „К.Г." ЕООД, на 21.01.2019 г., за което е положен саморъчен подпис.

С договор за прехвърляне на вземане 28.04.2014г. Е.Г.Г., ЕГН **********, в качеството си на цедент чрез пълномощник адв. К.Д.Т. - ВАК, прехвърля на „К.Г." ЕООД, ЕИК ......., чрез управителя П.Н.К. - цесионер, вземането си от длъжника „Е.П.П." АД, ЕИК ....... за сумата от 619,47лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода 18.04.2009г.-14.10.2009г., за обект с абонатен № ....... и клиентски № ......., за което е издадена фактура № .........., за цена от 569,47лв., като страните се съгласяват, че посочената цена ще бъде платена изцяло в брой от цесионера на цедента в срок от 6 месеца след подписване на настоящия договор.

С пълномощно от дата 04.07.2014 г. „К.Г." ЕООД, ЕИК ......., с управител П.Н.К. упълномощава адв. К.Д.Т. - ВАК, да го представлява пред „Е.П.П." АД. Изрично е посочено, че при съмнения настоящото пълномощно следва да се тълкува в полза на упълномощения и че същото не е ограничено със срок.

Видно от договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. „К.Г." ЕООД, ЕИК ....... като цедент, чрез пълномощника си адв. К.Д.Т. - ВАК, прехвърля на „И." ЕООД, ЕИК 203211061 - цесионер, действащо чрез управителя Т.Н.Д. срещу цена от 569,47лева, вземането си от длъжника „Е.П.П." АД, ЕИК 103533691 за сумата от 619,47лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана непотребена електроенергия за периода 18.04.2009г.-14.10.2009г., за обект с абонатен № ....... и клиентски № ......., за което е издадена фактура № .........., което вземане цедентът е придобил от абоната Е.Г.Г., с договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2014г., за което длъжникът е уведомен с нарочно уведомление вх. № 3175005/21.07.2014г. Посочено е, че страните се съгласяват договорената цена да бъде заплатена от цесионера изцяло на кредитора на цедента - Е.Г.Г..

2

Отразено е, че към дата 23.10.2014г. „К.Г." ЕООД е завело гражданско дело пред Районен съд - в. по отношение на вземането, предмет на договора за цесия, но е в невъзможност да заплати задължението си по договора за цесия с първоначалния цедент - Е.Г.Г., в срок до 83.10.2014г., както и да заплаща възнаграждение на юрисконсултите и да поеме разноските по делото, поради което се сключва настоящият договор. Договорено е, че цесионерът следва да заплати сумата от 569,47лева на кредитора на цедента не по-рано от 6 месеца от ефективното получаване на цялото вземане от страна на длъжника, както и че цедентът се задължава да уведоми писмено длъжника за прехвърлянето на вземането по настоящия договор в 3-месечен срок от подписването на същия. Посочено е, че цедентът гарантира, че към датата на сключване на настоящия договор е изключителен титуляр на вземането предмет на договора.

От Уведомление (л.115-127 на ч.гр. д. № 12934/2021г. по описа на ВРС), изпратено по електронна поща на 26.10.2014г. е видно, че със същото „К.Г." ЕООД, чрез пълномощника си адв. К.Т. е уведомило длъжника „Е.П.П." АД, че със 198 договора за прехвърляне на вземания от дата 23.10.2014 г. е прехвърлило подробно изброени и описани в уведомлението свои вземания от „Е.П.П." АД на „И." ЕООД. Под № 105 е описано процесното вземане в размер на 619,47лв.

Към договора за цесия от 23.10.2014 г. е сключена последваща спогодба – анекс от 23.12.2014г. (л. 22 – ч.гр. д. № 12934/2021, г. на ВРС) между „К.Г.” ЕООД, чрез пълномощника адв. К.Т. „И.“ ЕООД, чрез управителя Д.А. и „Г.Г.Г.“ ЕООД, чрез управителя Десислава Реджева. От съдържанието на спогодбата е видно, че същата има за цел да уреди отношенията между страните, възникнали по 198 договора за прехвърляне на вземания от 23.10.2014 г., сключени между „К.Г.” ЕООД и „И.“ ЕООД в хода на висящи съдебни производства, подробно посочени в приложение № 1 към спогодбата. Прието е, че „К.Г.” ЕООД е изпълнило задължението си да уведоми длъжника „Е.П.П.“ АД за прехвърлените вземания с писмо по ел. поща от 26.10.2014г. с вх. № EPRS-2762/28.10.2014г. (чл. 3).

Уговорено е, че общата стойностна прехвърлените вземания по спогодбата е в размер на 299 148.15 лв. (чл. 2). С подписването на анекса „И.“ ЕООД се е задължило да заплати за всички 198 договори цена за вземането в размер на 282 887.67 лв. (чл. 4), платима на кредиторите на „К.Г.” ЕООД (абонати на „Е.П.П.“ АД) договорите, на основание чл. 101 ЗЗД (чл. 5), в шестмесечен срок от ефективното получаване от „И.“ ЕООД на сумите по вземанията от длъжника „Е.П.П.“ АД (чл. 6). „К.Г.” ЕООД, от друга страна, е декларирало, че е изключителен собственик на вземанията към датата на сключване на спогодбата (чл. 8) и се е задължило да подаде молби за издаване на изпълнителни листове по заведените дела в 14дневен срок от влизане в сила на решението по всяко дело (чл. 12, ал. 1) и в 14-дневен срок след снабдяване с изпълнителните листове да ги предаде в оригинал на „И.“ ЕООД (чл. 13).

Страните са приели още, че всички държавни такси и юрисконсултски възнаграждения по заведените дела от „К.Г.” ЕООД срещу „Е.П.П.“ АД са заплатени от „И.“ ЕООД (чл. 16 и чл.17), както и че последното дружество ще продължи да заплаща разноските по делата (чл.

18 и чл. 19). Според спогодбата посредник по всички договори за продажба на вземания е било консултатското дружество „Г.Г.Г.“ ЕООД (чл.20), което встъпва като солидарен длъжник относно задълженията и на останалите две страни (чл. 21).

Видно от приложение № 1 към спогодбата-анекс от 23.12.2014 г. (л. 24 и сл. от ч.гр.д.

№ 13382/2020 г. на ВРС), процесното вземане е предмет на един от описаните 198 договори за цесия, отразен под № 41 от приложението.

С Покана (л. 11) „Е.П.П." АД информира „И." ЕООД, че на 30.08.2021г. е получило Покана за доброволно изпълнение по изп. д. № .......... по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 в КЧСИ, образувано по молба на взискателя О. Х. С. по Изпълнителен лист № 439 от 15.01.2019 г. на основание договор за цесия от 01.07.2021 г. с „П.М.т" ЕООД, което от своя страна е придобило вземането от „К.Г." ЕООД. Посочено е, че настоящата покана се 3 изпраща във връзка с получено от „Е.П.П." АД на 26.10.2014г. уведомление по чл. 99 от ЗЗД за прехвърляне на същото вземане от страна на „К.Г." ЕООД на „И." ЕООД.

Видно от Договор за прехвърляне на вземане от 01.07.2021 г. (л. 36), „П.М.т" ЕООД, ЕИК 202800893, е прехвърлило на О. Х. С. вземането си от длъжника „Е.П.П." АД в размер на 619,47лв., обективирано в Изпълнителен лист № 439 от 15.01.2019г., издаден от ВРС.

От Уведомление от 21.01.2015 г. (л. 123-127 на ч.гр. д. № 12934/2021г. по описа на ВРС), е видно, че със същото „К.Г." ЕООД, чрез управителя Петър Колев, е уведомило длъжника „Е.П.П." АД, че със 130 договора за прехвърляне на вземания от дата 21.10.2014г. е прехвърлило подробно изброени и описани в уведомлението свои вземания от „Е.П.П." АД на „П.М.т" ЕООД. Под № 130 е описано процесното вземане в размер на 619,47лв.

Видно от възражение от „Г.Г.Г." ЕООД до „И." ЕООД (л. 12-13), получено от управителя Р.М. на 01.08.2019г., се излага, че подателят оспорва „И." ЕООД да е придобило 198 вземания към „Е.П.П." АД съгласно Спогодба-анекс от 23.12.2014г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По отношение на допустимостта на производството следва да се има предвид, че се касае за установителен иск, който има за цел да разреши възникнал спор между лица, всяко от които твърди, че е титуляр на едно вземане, което вече му е било прехвърлено от третото лице – помагач „К.Г.“ ЕООД, респ. от придобилото от него вземането трето лице „П.М.т“ ЕООД. Ищецът твърди, че след като е придобил вземането, праводателят му е сключил друг договор за цесия с трето лице, с който е прехвърлил същото това вземане, а то от своя страна е извършило последващо прехвърляне на вземането на ответника. Ищецът твърди, че второто прехвърляне е по договор, който е антидатиран, поради което е праводателя на ответника не е придобил вземането, което му е прехвърлил. Гореизложеното обуславя правен интерес от търсене на защита за ищеца да установи със сила на присъдено нещо правата си спрямо ответника, който чрез действията си, вкл. като взискател в изпълнителното производство, основаващ правата си отново на договор за цесия с праводател, придобил вземането от праводателя на ищеца, очевидно оспорва правата на ищеца. Същото се отнася и по отношение на ответника „Г.Г.Г.“ ЕООД. Твърденията на ответника С. и на третите лица-помагачи за липса на правен интерес, доколкото за ищеца има друг на ред за защита, че не можел да защити интереса си с установителен иск, както и че предявеният иск бил неуреден от закона, също не могат да бъдат споделени. Освен гореизложеното, следва да се съобрази, че предвиденият в разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД осъдителен иск касае случаите, в които вече е изпълнено задължението. В случая, такова не е налице – изпълнителното производство е висящо и съответно взискателят не е получил плащане. Налице е спор между кредитори за „титулярството“ на вземанията, който следва да бъде разрешен и пътят за защита е чрез установителни искове. В случая кредитор по изпълнителния лист е праводателят, който е посочен като титуляр на вземането. Спорът не е за съществуване на вземането между длъжник и кредитор – същото вече е съдебно установено и в този смисъл и защита срещу материално незаконосъобразно изпълнение със специални искове изобщо не може да се търси. Спорът е между цесионери и кой е титуляр на вземането. Изпълнителният лист е един и той може да послужи само на един от цесионерите да събере конкретното вземане. Този вид спорове следва да се разрешат с установителни искове срещу претендента. По отношение на доводите за наличие на СПН, настоящият съдебен състав счита, че са несъстоятелни. Страните в настоящото производство са различни, фактите, на които се позовава ищецът в настоящия спор, са последващи и касаят различно основание от това по постановеното решение по гр.д. № № 11249/2014г. на ВРС. Доводите за недопустимост на производството поради извънсъдебното разваляне на договора за цесия, от който ищеца черпи права, са всъщност доводи по основателността на иска, а не по неговата допустимост. В този смисъл – Решение № 100/26.01.2022 г. по в.гр.д.