Определение № 1199 от 03.05.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1199 гр. Бургас, 03.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500776 по описа за 2023 година Производството е по чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник Галина Стойчева – Кръстева против разпореждане № 3359/22.03.2023г, постановено по ч. гр. д. № 532/2023 г. по описа на РС – Бургас, с което заповедният съд е отхвърлил частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК против длъжника В. Ж. С. за сумите, както следва : 400,19лв – договорно възнаграждение, начислено за периода

15.06.2022г до

15.12.2022г, дължимо по договор за потребителски кредит № ***88/ 06.08.2019г, 174,69 лв, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 408,43лв, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 113,01лв – лихва за забава, начислена за периода от 16.12.2019г до 15.12.2022г, сумата в размера на разликата между присъдената сума 8,49лв, лихва за забава, начислена за периода от 16.12.2022г до 29.01.2023г до пълния размер на тази претенция от 21,10лв.

Жалбата е подадена в рамките на едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от страна с правен интерес да обжалва и е допустима.

1

Жалбоподателят счита обжалваният акт за незаконосъобразен. Излага доводи, че на този етап от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, цитира относима съдебна практика. Счита, че заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на договора поради нарушение на закона или добрите нрави и в конкретния случай, превишавайки своите правомощия, е нарушил съдопроизводствените правила. Заявява, че заповедният съд неправилно е приложил нормите на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Намира също, че заповедният съд не е извършил задълбочен анализ на кумулативните критерии за наличие на неравноправна клауза , а именно: наличие на клауза, сключена във вреда на потребителя и клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност. Счита, че съдът неправилно не е отчел нормата на чл.145, ал.2 ЗЗП, т.е. преценката на една клауза като неравноправна не включва съответствие между цената и възнаграждението и услугата, която ще бъде извършена в замяна, при условие, че тези клаузите са ясни и разбираеми.

По отношение извода на съда относно недължимостта на договорното възнаграждение, заявява, че в процесния договор уговореният ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва и е ясно посочена методиката на изчисляването му. Счита клаузите в договора, уговарящи лихвен процент в размер на 41% и ГПР в размер на 48,50 % са действителни. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е действаща към момента на сключване на процесния договор и обвързва страните. Не е налице нарушение на законови норми, както и на добрите нрави, поради и което клаузата, уговаряща договорно възнаграждение е действителна и същото се дължи от длъжника. В случая страните са уговорили ГЛП в индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на договора и ГПР в законовите граници. В заключение посочва, че лихвен процент в размер на 41% и ГПР в размер на 48,50 % не противоречат на добрите нрави, поради и което клаузите от договора, които ги определят са действителни.Кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методиката на формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент, а подобно изискване е налице при наличие на референтен лихвен процент.Клаузите на договора, касаещи ГПР са ясни, както ясно са посочени дължимите суми. Не се касае за неравноправна клауза или за 2 недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма. По отношение на закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ се сочи, че това са опционални услуги, по избор на потребителя и зависят изцяло от неговата воля.Не е налице задължение за тяхното приемане, въведено от страна на кредитора.Поради това разходите за тези допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР.Услугата „Фаст“ е предоставена на длъжника, като кредиторът е разгледал и е дал становище по искането за потребителски кредит преди всички останали искания.Услугата „Флекси“ дава възможност на клиента при определени условия да иска промени в договорното отношение.Счита също, че допълнителните услуги не представляват действия по отпускане и усвояване на кредита, а са такива, даващи права на длъжника за скорошно получаване на исканата сума и с неговото конкретно житейско положение.Тези услуги не са предвидени в нарушение на законодателството в областта на потребителското кредитиране и поради характера им са извадени от годишния процент на разходите, поради което, според жалбоподателя, са дължими. По отношение за законната лихва, претендира се такава върху падежираните вноски, преди да изтече крайния срок на договора.Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови издаване на заповед за сумите, предмет на заявлението.Моли и за присъждане на разноски.

Частно гражданско дело №532 по описа за 2023г. на Районен съдБургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от "Профи кредит България" ЕООД, чрез юрисконсулт Петрова против длъжника В. Ж. С., за следните суми: 622,20 лв. – главница по договор за потребителски кредит; 400,19 лв.- неплатено договорно възнаграждение за периода 15.06.2022г-15.12.2022г.;174,69 лв. – неплатено възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ и 408,33 за закупена допълнителна услуга „Флекси“ ; законна лихва в размер на 113,01 лв., дължима от 16.12.2019г. до 15.12.2022г и законна лихва в размер на 21,10лв за периода от 15.12.2022г до 29.01.2023г, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане 3 на вземането, както и разноски по делото, като е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № ***88.

Районният съд е издал Заповед №815/22.03.2023г за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 622,20лв.- дължима главница по договор за потребителски кредит № ***88, 8,49 лв- лихва за забава, считано от 16.12.2022г до 29.01.2023г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 30,74 лв. – разноски, съразмерно на уважената част от заявлението.

С обжалваното разпореждане №3359/22.03.2023г, съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за останалите претендирани вземания.Съдът е изложил мотиви, че уговорената договорна лихва е в противоречие с добрите нрави, предвид прекомерния размер на това задължение и евентуалното му присъждане би довело до неоснователно обогатяване.Съдът излага становище, че фактът, че правоотношението се урежда от правилата на ЗПК, в които е посочен максималния размер на ГПР, допустим по закона, не променя извода за нищожност на клаузата за договорното възнаграждение /лихва/ на основание противоречие с добрите нрави. Съдът не се е произнасял по въпроса дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор.

По отношение на останалите вземания съдът е приел,че пакетът допълнителни услуги противоречи на чл.10а от ЗПК, съгласно който кредиторът не може да събира такси и комисионни за действия ,свързани с усвояване и управление на кредита.Според съда конкретните възнаграждения по допълнителните услуги са именно такива и тези уговорки са нищожни на осн.чл.26,ал.1 ЗЗД,вр.чл.10а,ал.2 ЗПК, което е основание за отказ за издаване на заповед. По отношение на претендираната законна лихва съдът е приел, че до посочената дата на изискуемост на вземането- 16.12.2022г длъжникът не е в забава и не дължи лихва.Уважил е заявлението в частта му за законната лихва за периода от 16.12.2022г до 29.01.2023г в размер на 8,49лв.

Към заявлението са приложени заверени преписи от договор за потребителски кредит "Стандарт" с №***88/ 06.08.2019г. , общи условия към договора, погасителен план.

Видно от приложения договор за кредит заявителят е предоставил на 4 длъжника сумата от 3000лв., която следва да бъде върната на 36 месечни вноски, всяка от по 146,09 лв.,при уговорен ГПР – 48,50 %, ГЛП – 41 % и дължима сума по кредита 5259 лв. Предоставен и закупен е и допълнителен пакет услуги – „Фаст“, с договорено възнаграждение в размер на 900лв и „Флекси“, с договорено възнаграждение в размер на 210лв.Тези възнаграждения следва да се заплатят разсрочено, на месечни вноски от по 83,33лв или общото задължение възлиза на 8259лв,при общ размер на вноската 229,42лв.

Жалбата против разпореждането, в частта, с която е отхвърлено заявлението за договорна лихва е основателна. За претендираната от заявителя сума, а именно 400,19 лв –договорна лихва, за периода 15.06.2022г.

– 15.12.2022г. следва да се издаде заповед по чл.410 ГПК. Съображенията за това са следните:

Правилно районният съд е приел, че досежно договорът за паричен заем, на който са основани процесните вземания е приложим ЗПК. Доколкото, съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза, неоснователни са оплакванията в частната жалба, че в заповедното производство съдът не следва да преценява валидността на договора за кредит. С оглед изискванията на закона в чл. 411, ал. 2 от ГПК такава служебна проверка е нужна с цел проследяване дали са спазени императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че извършвайки такава преценка, заповедният съд не е превишил правомощията си и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Затова изложеното в този смисъл оплакване в жалбата се явява неоснователно.

Настоящия състав обаче не споделя доводите на районния съд, че клаузата за договорната лихва в процесния договор за паричен заем е недействителна на основание чл.26 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и присъждането й ще доведе до неоснователно обогатяване. Видно от съдържанието на договора, същият съдържа необходимата информация посочена в чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 от ЗПК , тъй като в него посочена отпуснатата сумата по кредита и общата дължима сума, както и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, годишния процент на 5 разходите по кредита, изчислен по определения в Приложение № 1 към закона начин и съобразно определените в закона допълнителни допускания, посочени в ОУ/т.5 от ОУ/, неразделна част от договора, които са и подписани от длъжника. В договора е вписана и информацията по чл. 11, ал. 1, т. 11 и т.

12 от ЗПК относно условията за издължаване на кредита – посочен е размерът, броят и падежа на вноските, като към договора е приложен и погасителен план, неразделна негова част, в който са описани периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а в т. 7.3.1 от ОУ е предвидено правото на длъжника при поискване да се снабди с погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Изпълнено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в т. 7.1.1 от ОУ изрично е предвидено правото на потребителя да се откаже от договора. Окръжният съд намира, че клаузата за възнаградителна лихва /годишен лихвен процент/ не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. С изменението на ЗПК и приемане на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК /в сила от 23.07.2014 г. /, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.

Разпечатката съдържа 27 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de4cdea6-5a44-428a-af31-35576eefe6f8