Решение № 2408 от 01.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2408 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. П.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20241110216016 по описа за 2024 година

, за да се произнесе с решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д - чл.63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. И. М., ЕГН **********, против Наказателно постановление (НП) №42-0011301 от 13.09.2024 г., издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София (ООАА - София) към Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация” (ИААА), с което на основание чл. 93в, ал. 11 от Закон за автомобилните превози (ЗАвПр), на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.34, §3, б.“Б“ от Регламент (ЕС) №165/2014.

С жалбата се атакува издаденият санкционен акт с аргументи за некоректен прочит на законовите текстове, както и за оценяване на фактите, довело до неправилно приложение на материалния закон. Изтъква се управлението на друго моторно превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) №561/2006 или AETR, към периода, за който се твърди отсъствие на въвеждане на данни в тахографа. Декларативно се насочва и към допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Моли се за цялостната отмяна на издадения санкционен акт.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не участва и процесуалният му представител – адв. М. – АК - Хасково.

Въззиваемата страна – Началник на ООАА - София, надлежно призован, не изпраща свой процесуален представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.

В съпроводителното писмо, с което е изпратил административната преписка в съда, са споделени кратки аргументи по законосъобразността на наказателното постановление и е отправена молба за неговото потвърждаване.

Съдът, като се запозна с писмените доводи на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и 1 съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 03.07.2024 г., около 00:55 часа, в гр.София, на Околовръстен път, на около 200 метра след пътен възел с бул.“Цариградско шосе“, с посока към с. Казичене, свид. К. П. К., на длъжност „инспектор” в ООАА - София, заедно с колегата си – И. В. П. (заемащ същата длъжност в посочената институция), осъществявали контрол по спазване на разпоредбите на ЗАвПр. Те спрели за проверка влекач марка/модел „Мерцедес Актрос”, с рег. №ХХХХ, категория N3, с прикачено към него полуремарке марка „Кроне СДП 27“, с рег. №ХХХХ, категория О4. Превозното средство било управлявано от жалбоподателя М. И. М..

Контролните органи поискали от водача да представи документи, отнасящи се до извършвания от него превоз. Жалбоподателят показал пътен лист №067354 от дата 02.07.2024 г., от който проверяващите установили, че извършваната дейност попада в категория Обществен превоз на товари на територията на Република България и се изпълнява по маршрут гр. Хасково – гр. София. Превозното средство било оборудвано с дигитален тахограф – изправен и в работен режим. Служителите на ООАА генерирали разпечатка от картата на водача, поставена в него с №0000000030902003, валидна до 04.12.2028 г. При прочит на данните констатирали, че за периода от 04:45 часа на 22.06.2024 г. до 19:48 часа на 24.06.2024 г. М. не е ползвал тахографа, както и че преди началото на извършвания превоз не е вписал в картата си на водач какви други дейности е извършвал в този период - "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", така както изисквала разпоредбата на Регламент №165/2014, §5, б.“Б“, подточки ii), iii) и iv).

Водача твърдял пред тях, че не е управлявал превозното средство в посочения времеви интервал, тъй като по същото време бил ангажиран с друг превоз, непопадащ под разпоредбите на Регламент (ЕО) №561/2006. Споделил, че разполага с издадено удостоверение за дейности, но не го носи у себе си и поради това не може да го представи.

При тези данни К. К. съставил на водача Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), бл. №02950 от 03.07.2024 г., в присъствието на свидетел по акта – И. П. и на жалбоподателя. В него отразил своите констатации, като очертал фактологията на нарушението. Посочил и правната квалификация на деянието - чл. 34, §3, буква „Б“ от Регламент (ЕС) №165/2014. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, а в графата за възражения отбелязал, че ще представи допълнителни документи. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения, към които жалбоподателят приложил и удостоверение за дейност в оригинал съгласно Регламент (ЕС) №561/2014 или AETR, издадено от „Мето интер транс“ЕООД и касаещо периода 22-24.06.2024 г.

Въз основа на съставения АУАН, на 13.09.2025 г. Началникът на ООАА – София към ИААА издал и атакуваното наказателно постановление (НП) №42-0011301, с което при дословно възпроизвеждане на словесното описание на фактите от АУАН на жалбоподателя М. било наложено административно наказание „Глоба“, на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАвтП, в размер на 500,00 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 34, §3, буква „Б“ от Регламент (ЕС) №165/2014. НП било връчено на жалбоподателя на 07.10.2024 г. Жалбата срещу него постъпила на 21.10.2024 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите К., П. и частично тези, изхождащи от свид. С. и приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: извлечение- разпечатка от карта на водача М., възражение срещу АУАН с приложение – удостоверение за дейности (Регламент (ЕО) №561/2006 или AETR), товарителница, копие на плик с датен щемпел на пощенски оператор, длъжностна характеристика на „инспектор“ при ООАА, Заповед №543/15.05.2024 г. на изпълнителния директор на ИААА, Заповед №РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта и съобщенията, писмен отговор от ООАА – София, с вх.

№407220/13.12.2024 г. с приложена справка от регистър „Административнонаказателна дейност“, писмено становище от адв. М., с вх. №17375/17.01.2025 г., с приложено копие от трудов договор и заповед за прекратяването му.

2

Съдебният състав кредитира показанията на свидетелите К. и П., участвали при извършването на проверката спрямо жалбоподателя и в процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение срещу М., като ги намира за обективни и логични, последователни, без вътрешни противоречия. Двамата потвърждават непосредствеността на възприятията им, закрепени и в АУАН, относно естеството на установеното нарушение. Категорични са, че то е било свързано с констатирано бездействие на водача, изпълняващ обществен превоз, да регистрира дейността, която е изпълнявал през конкретен период от време и при отсъствие от превозното средство, чрез изискуемо ръчно въвеждане на данни. Изложеното кореспондира напълно с отразеното в обстоятелствената част на АУАН, а не се оспорва и от жалбоподателя, който съсредоточава своите възражения основно върху представеното с възражение срещу АУАН удостоверение за дейности и произтичащото от този факт основание да се обсъждат предпоставките за разглеждане на пропуска като маловажен случай на нарушение от вида. Ето защо и предвид липсата на данни за предубеденост или заинтересованост, показанията на органите на ООАА следва да бъдат кредитирани безусловно, доколкото те разкриват унисон с останалия събран в производството доказателствен материал.

Не се отклоняват по своето съдържание и изявленията, направени пред съда от свид.

С.. Той заявява знание за факта на извършена спрямо бившия му служител проверка от контролните органи. Не е в състояние обаче да сподели какво е установено в хода й, както и да възстанови спомен относно конкретния случай на извършвано управление от М. М. през 2024 г., включително и относно обстоятелството, дали му е било възлагано извършването на други дейности, извън обществен превоз на товари. В тази част показанията на свидетеля не са носител на съществена информация за обстоятелствата от предмета на доказване по делото, поради което и не могат да се ползват като потвърждение на тезата на жалбоподателя за причините, довели до неговото бездействие.

Представеното пред наказващия орган от М. и подредено към материалите по административната преписка удостоверение за дейности, според този състав, не убеждава относно факта, вида и времето на работата, извършвана от него в периода, за който не е въвел ръчно информация в своята карта на водач посредством функциите на дигиталния тахограф. Касае се за частен документ, достоверността на чиято дата, а и на съдържанието му, не бе установена безспорно, нито с показанията на допуснатия до разпит като свидетел управител на дружеството –работодател на въззивника, нито посредством други факти (вкл. превозни документи, носенето му от водача към момента на проверката – 03.07.2024 г. и пр.), които да потвърдят съществуването му както към 24.06.2024 г., така и към 03.07.2024 г.

Не на последно място, прегледът на съдържанието на обсъждания документ привлича вниманието върху крайната дата и час, вписани в него относно извършваната друга дейност.

Тези данни са въведени като: „до 24;06 на 24.06.2024 г.“, който формат не съвпада с информацията, извлечена от картата на водача. В последната периодът, за който не е отбелязана дейност, е с краен момент „19:48 часа на 24.06.2024 г.“. Така констатираното значително (повече от три часа) времево несъответствие, засягащо съществени данни, е допълнителен аргумент, за да се приеме, че представеното удостоверение по чл. 10 ал. 1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. е опорочено. По същество тези пороци обуславят извод за липса на документ, доколкото не бяха събрани убедителни доказателства за факта и реда на неговото изготвяне.

Дори и хипотетично да се приеме противното, удостоверението не е в състояние да опровергае фактическите твърдения на наказващия орган за проявеното от водача бездействие. По делото бе изяснено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил оборудван с дигитален тахограф, притежаващ функция за ръчно въвеждане на данни, което е изисквало от М. активност в насока предварително отбелязване на причините за неговото отсъствие в съответния период. Уредът е бил в изправност и не са съществували други пречки от обективен характер, които да затруднят или да направят невъзможно изпълнението на императивно вмененото задължение.

От приложените по делото копия на заповеди на министъра на транспорта и директора на ИААА, както и длъжностна характеристика съдът установява обема от правомощия, респ. компетентността на административните органи, взели участие в отделните етапи от извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство. В 3 резюме съдът заключава, че писмените доказателства, събрани по делото, позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност води до еднозначни изводи относно фактите.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.