Решение № 260064 от 06.01.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№…………… гр. София, 06.01.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Д. Алексиева гр. дело № 260 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 457787 от 25.07.2018 г., постановено по гр.д. № 89010/2017 г. на СРС, ГО, 128 състав е признато за установено по отношение на К.К.Б., ЕГН **********, че В.Т.Д., ЕГН ********** и Г.Т.Д., ЕГН ********** са собственици на основание дарение и наследство на по ½ ид.част от следните имоти: 45/100 идеални части от недвижим имот с идентификатор ***, с адрес гр. София, р-н „Сердика“, ул. „*******, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване, с площ по скица 288 кв. м. при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, ***, ***, който имот по действащия регулационен план, одобрен със Заповед № РД-50-09-204/08.04.1987 г. на главния архитект на гр. София, и ЧИЗРП за кв. 24, одобрен със Заповед № РД- 50-09-131/21/04.1993 г., представлява УПИ Х – 17 от квартал 24 по плана на гр.

София, местност „ГГЦ Зона В – 17“, при съседи : УПИ

IX -16, УПИ XI -18, УПИ III-4 и улица

„Кресна“, както и на ателие, представляващо южно помещение с площ от около 17 кв.м. , разположен на първия партерен етаж от вътрешна жилищна сграда - еднофамилна къща на два етажа със застроена площ от 54 кв.м. с идентификатор *** с адрес: София, район „Сердика“, кв. „Банишора“, ул. „*******, заедно с южната половина от мазето в двора , разположено под терасата.

С посоченото решение е признато за установено по предявения от В.Т.Д. и Г.Т.Д. срещу К.К.Б. отрицателен установителен иск, че последният не е собственик на ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Сердика, ул. *******, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване, с площ по скица 288 кв. м.при съседи – недвижими имоти с идентификатори, както следва:

681134.513.357, ***, ***,***, ***, ***, който имот по действащия регулационен план , одобрен със Заповед № РД – 50-09-204/08.04.1987 г. и ЧИЗРП за кв. 24, одобрено със Заповед № РД-50-09-131/21/04.1993 г.,представлява УПИ Х-17 от квартал 24 по плана на гр.

София, местността ГГЦ Зона В 17 от кв. 4 по плана на гр. София, местността ГГЦ Зона В-17 при съседи: УПИ IX -16, УПИ XI -18, УПИ III-4 и улица „Кресна“ и е отменен констативен нотариален акт за собственост № 47 от 23.12.2014 г., том II, рег. № 10729, дело № 225/2014 г., съставен от нотариус П.а с рег. № 157, НК в частта, с която К.К.Б. е признат за собственик на ½ идеална част от описания имот и на самостоятелен обект от построената в него сграда с идентификатор *** , а именно ателие , представляващо южно помещение с площ от около 17 кв.м. , разположено на първия партерен етаж от сградата, която е на два етажа с обща застроена площ от 54 кв.м. , с идентификатор ***, находяща се в гр. София, район Сердика, кв.

Банишора, ул. *******, заедно с южната половина от мазето в двора, разположено под терасата.

С

Решение № 6229/22.08.2019 г. по в.гр.д. № 15759/2018 г., II А въззивен състав е обезсилено решение № 457787 от 25.07.2018 г. по гр.д. № 89010/2017 г. на СРС , ГО, 128 състав и е прекратено като недопустимо производството по делото в частта, по предявения от В.Т.Д. и Г.Т.Д. против К.К.Б. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните по делото, че ответникът не е собственик на ½ идеална част от ПИ *** по КККР на гр. София, с площ 288 кв.м., както и по обусловения иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост № 47 от 23.12.014 г., том II рег. № 10729 , дело № 225/2014 г. на нотариус П. П., в частта, признаващ права на собственост на К.К.Б. върху 5/100 ид. части ( разликата между 50/100 идеални части и 45/100 идеални части) от описания имот и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която е признато за установено по отношение на К.К.Б., че В.Т.Д. и Г.Т.Д. са собственици на основание дарение и наследство на по ½ от 45/100 идеални части от недвижим имот с идентификатор ***, с адрес: гр. София, р-н „ Кресна“, ул. „*******, с площ по скица 288 кв. м., който представлява УПИ Х – 17 от квартал 24 по плана на гр. София, местност „ГГЦ Зона В – 17“, както и на по ½ ид. част от ателие, представляващо южно помещение с площ от около 17 кв.м., разположен на първия партерен етаж от вътрешна жилищна сграда- еднофамилна къща на два етажа, със застроена площ от 54 кв.м. с идентификатор ***, с адрес: София, кв. „Банишора“, ул. „*******, заедно с южната половина от мазето в двора, разположено под терасата и с която е отменен посочения констативен нотариален акт, в частта, в която К.Б. е признат за собственик на ателие, представляващо южно помещение с площ около 17 кв. м., разположено на първия партерен етаж от вътрешна жилищна сграда – еднофамилна къща на два етажа, със застроена площ от 54 кв.м., с идентификатор ***, с адрес: гр. София, ул. *******, и от южната половина от мазето в двора, разположено под терасата и на 45/100 идеални части от описания недвижими имот.

С решение № 130 от 04.01.2021 г., постановено по гр.д. № 746/2020 г. на ВКС, I ГО по реда на чл. 290 ГПК е даден положителен отговор по процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване дали е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота, поради което е отменено решение № 6229 /22.08.2019 г. по в.гр.д. № 15759/2018 г. на СГС , II

А въззивен състав в частта, с която е обезсилено решение № 457787 от 25.07.2018 г. по гр.д. № 89010/2017 г. на СРС , ГО, 128 състав и е прекратено като недопустимо производството по делото в частта, по предявения от В.Т.Д. и Г.Т.Д. против К.К.Б. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните по делото, че ответникът не е собственик на ½ (50/100) идеална част от ПИ *** по КККР на гр. София, с площ 288 кв.м., съставляващ УПИ Х-17, в кв. 17 по регулационния план на гр. София, м. „ГГЦ Зона В-17“, както и по обусловения иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост № 47 от 23.12.014 г., том II, рег. № 10729, дело № 225/2014 г. на нотариус П. П.а, признаващ права на собственост на К.К.Б. върху 5/100 ид. части ( разликата между 50/100 идеални части и 45/100 идеални части) от описания имот, като делото е върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав в посочената част.

Въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която е признато за установено по предявения от В.Т.Д. и Г.Т.Д. против К.К.Б. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, че В.Т.Д. и Г.Т.Д. са собственици на основание дарение и наследство общо на 45/100 идеални части(всеки от тях на по ½ ид.части от 45/100 ид.части) от описания недвижим имот с идентификатор ***, както и на по ½ ид част от ателие, представляващо южно помещение с площ от около 17 кв.м. , разположен на първия партерен етаж от вътрешна жилищна сграда- еднофамилна къща на два етажа със застроена площ от 54 кв.м., с идентификатор ***, и от южната половина от мазето в двора, разположено под терасата и в частта, с която е отменен на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК констативния нотариален акт за собственост № 47/23.12.2014 г., том II, рег. № 10729, дело 225/2014 г. на нот.

П. П.а, в частта му признаващ право на собственост на К.К.Б. върху описаното ателие, южната половина от мазето в двора и върху 45/100 идеални части от описания недвижим имот с идентификатор *** е влязло в сила на 22.05.2020 г. съгласно Определение № 259 от 22.05.2020 г. по гр.д. № 746/2020 г., ВКС, I ГО, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение. Следователно на осн. чл. 296, т. 3, предложение първо ГПК, първоинстанционното решение в тази част е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение, евентуално – за неговата неправилност поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че не било доказано възражението на въззивника Б., направено в отговора на исковата молба, че същият е придобил имота въз основа на изтекло в негова полза 10-годишно давностно владение. Излагат се доводи, че владението се установявало от представените от него удостоверение за настоящ адрес от 2000 г., както и от показанията на разпитаните двама свидетели, доведени от въззивника. Поддържа, че щом въззивникът е обитавал процесния имот от около 2000 г., то действа презумпцията на чл. 69 ЗС. Сочи се, че показанията на доведените от въззиваемите Д. свидетели били противоречиви, а показанията им, че въззивникът бил наемател не следвало да се кредитират, доколкото свидетелите не посочват откъде знаят за характера на това правоотношение. Позовава се на това, че в полза на въззивника Б. било постановено през 2015 г. влязло в сила през 2017 г. решение, с което е уважен в негова полза владелчески иск по чл. 75 ЗС. Сочи се, че не било ясно защо съдът признава, че въззивникът не е собственик на 1/2 идеална част от дворното място (поземления имот), в който се намира спорната сграда, щом за същия не е извършвана делба. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и отхвърляне на предявените от въззиваемите Д. искове.

Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемите страни – В.Т.Д. и Г.Т.Д., с който се оспорва основателността на жалбата. Твърди се, че в жалбата не се излагат доводи, които да обосновават неправилност на констатациите на първоинстанционния съд. Сочи се, че въззивникът Б. не бил доказал осъществило се в негова полза придобивно основание за процесния имот. Излагат се доводи, че няма основание да се смятат за недостоверни показанията на доведените от въззиваемите Д. пред първата инстанция свидетели, тъй като те сочели, че познават въззивника и лично били разбрали от него, че същият е наемател.

Излагат се доводи, че свидетелите на въззивника не установили той да се бил легитимирал като собственик, като една от свидетелките била и заинтересована, тъй като живеела в жилище, откъдето въззивникът Б. бил призован по делото.

Излагат се доводи, че самият въззивник Б. бил признал, че е обитавал единствено втория етаж от процесната сграда, като това се било установявало от представени по делото негови изявления по други съдебни и досъдебни производства. Сочат липса на субективно намерение на въззивника да владее процесния имот, като се твърди, че той е бил само наемател на същия. Сочи се още, че въззивникът Б. бил в известност за водени между съсобствениците дела, като същият не бил взел отношение по някои от тях, а по други бил ответник. В заключение се твърди, че въззивникът не бил доказал пълно и главно да е владял имота за период повече от 10 години, за да може да го придобие по давност. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Ищците са завели отрицателен установителен иск срещу ответника, че същият не е собственик на ½ идеална част от поземления имот, тъй като ответникът не е владял постоянно, непрекъснато, спокойно и явно посочения имот, с твърдение че същият от придобиването му е използван от действителните собственици. Ответникът оспорва предявения иск, с твърдение, че се легитимира като собственик въз основа на констативен нотариален акт № 47 от 23.12.2014 г., том II, рег. № 10729, дело № 225/2014 г.

По делото са приложени нотариални актове за собственост: нотариален акт за собственост № 163, т. 21 от 04.07.1912 г., с коетоА.Д. е придобил процесното незастроено място с площ 285 кв.м., както и нотариален акт за алеаторна покупко-продажба № 176/28.11.1953 г., (л. 11 – 12); нотариален акт № 40/01.03.1967 г., том V, нот. дело № 468/1967 г. (л. 13 – 14), с който М.Б.е придобил надпартерния етаж от вътрешната къща, ведно с 15/100 идеални части от дворното място; нотариални актове за дарение № 70/08.11.1971 г., том XXIX, нот. дело № 5099/1971 г. и № 80/01.12.1971 г., том XXXI, нот. дело № 5493/1971 г.