Решение № 160 от 15.03.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Видин, 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320102098 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от Б. Г. Г. от с. ******, обл. ******, чрез адв. Л.

Б. - САК против „СИТИ КЕШ“ ООД- София, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 55, предл. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 31.07.2023 г. ищцата е сключила с ответника „Сити Кеш“ ООД договор за потребителски кредит в размер на 900.00 лева, при фиксиран ГЛП 44.50% и ГПР 56.72%. Посочва се, че съгласно погасителен план ищцата следвало да внесе 8 месечни погасителни вноски в размер на 419.00 лева, която сума включвала главница, лихви и неустойка за непредставяне на обезпечение.

Поддържа се, че лихвата е прекомерна и само на това основание договорът следва да се обяви за нищожен. Поддържа се също, че ГПР по скрит начин е увЕ.чен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора.

Посочва се още, че в договора било уговорено кредитополучателят да предостави на кредитодателя обезпечение - банкова гаранция или поръчителство, като в случай на неизпълнение, кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 533.63 лева. Още със сключването на договора, на ищеца е начислена такава неустойка, която е включена в погасителния план. Не е посочен ГПР, не е посочена ясна методика на формиране на ГПР.

Оспорена е клаузата за неустойка като нищожна поради това, че е неравноправна.

Кумулирането на неустойка за непредставяне на обезпечение в срок към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР 56.72 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се обяви договора за кредит за нищожен.

1

Иска се също от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 614.00 лева, представляваща получена без основание сума по договора за потребителски кредит, ведно със законна лихва, считано от завеждане на иска в съда до окончателното плащане.

Ответникът в срока за отговор е оспорил всички твърдения на ищеца за нищожност на договора и за нищожност на клаузата за неустойка, както и е оспорил твърденията за прекомерност на възнаградителната лихва. Посочил е, че ищецът е сключил общо 15 идентични договора за заем, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита. Наличието на 15 договора за идентични кредитни продукти, всеки от който съдържа оспорената уговорка, опровергава твърденията на ищеца за липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора и, че клаузите накърняват добрите нрави. Посочил е също, че ищецът е имал възможността да прекрати договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или да поиска замяната му с друг вид. Вместо това, по своя инициатива е сключил множество договори с уговорка за плащане на неустойка като е действал недобросъвестно да се обогати за сметка на ответника, ползвайки кредити по договорите и след това да иска прогласяване на недействителността на тези договори.

Оспорен е и предявеният осъдителен иск като неоснователен.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно счетоводна експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Не е спорно, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 903864 от 31.07.2023 г., като на ищцата е отпуснат заем в размер на 900.00 лева, който е следвало да бъде върнат на 23 седмични погасителни вноски, 3 вноски по 7.79 лева и 20 вноски по 49.20 лева, описани по дати в погасителния план, с обща стойност на плащанията 1007.37 лева. ГПР е 56.72 %, ГЛП е фиксиран 44.5 %.

Съгласно чл. 5 от Договора за кредит за обезпечението на кредитора същият е предоставил на кредитополучателя следните опции: поръчителство с личен гарант или банкова гаранция. Съгласно чл. 11 от Договора за потребителски кредит при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 533.63 лева, описани в погасителния план от 20 броя вноски по 17.80 лева и 3 броя вноски по 59.21 лева, разсрочени по дати.

Размерът на общо дължимото по заема е 1541.00 лева, разпределена сума от 23 броя вноски по 67.00 лева с начална дата на първа вноска 07.08.2023 г. и последна вноска на 08.01.2024 г., като сумата се разпределя: 900.00 лева – главница, 107.37 лева – договорна лихва и 533.63 лева – неустойка.

Вещото лице е посочило в експертизата, че ищцата е направила общо 5 плащания за сумата в общ размер на 1541.00 лева, с която са погасени следните задължения: 900.00 лева – платена главница, 107.37 лева – платена договорна лихва и 533.63 лева – платена неустойка. Посочило е, че предоставеният кредит е изцяло погасен на 19.12.2023 г.

Вещото лице е посочило, че размерът на ГПР по процесния Договор за кредит, ако при изчисляването му се включи предвидения разход за неустойка от 533.63 лева възлиза на 120.6930 %. Основният лихвен процент на БНБ към 01.08.2023 г. е 8.66 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в 2 потребителките кредити, са повЕ.телни, поради което за тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съобразно която за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът следи служебно.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява и съдът приема за доказано сключването на процесния Договор за потребителски кредит № 903864/31.07.2023 г.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В процесния случай посоченият в договора размер на ГПР по кредита е 56.72 %. Безспорно се установи също че в договора, е уговорено изискване за предоставяне на обезпечение от кредитополучателя по отпуснатия кредит – безусловна банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на конкретно посочени от кредитора условия. В противен случай при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи на кредитодателя неустойка в размер на 533.63 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всяка погасителна вноска към размера на вноската. От заключението на вещото лице се установи, че тази уговорена неустойка не е включена при формиране на размера на ГПР. При нейното включване ГПР вече е над максималния допустим размер.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа § 1, т.

1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Приложение намира и определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за 3 потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по- специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

В конкретния случай, от заключението на вещото лице по изготвената съдебно икономическа експертиза, се установява, че при изчисляване на ГПР по формулата, залегнала в Приложение 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК, с включената неустойка надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение чрез предоставяне на банкова гаранция или осигуряване на поръчитЕ., които следва да отговарят на предварително зададени критерии. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.

Това е така, защото заемодателят изначално въвежда задължение на заемателя да заплаща неустойка. Видно е от посоченото в договора, както и от заключението на вещото лице, че тази неустойка е включена изначално към погасителната вноска на ищцата още със сключване на договора. С извършените от ищцата погашения, са погасявани и задължения за неустойка.

Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на заемателя, отнасящо се до осигуряване на поръчитЕ. или представяне на банкова гаранция, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчитЕ.те, съдът преценява като утежнени и по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цЕ. да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.

Претендираната неустойка противоречи и на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.