Решение № 119 от 09.07.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Габрово, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20264210200372 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от Г. Ц. С., с ЕГН: **********, с адрес: с. *********, общ. Габрово, ул. “*********” № 2 – чрез адв. Д. П. от ГАК, против Наказателно постановление № 3/27.04.2026 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Габрово, с което на основание чл. 128, ал.1, т.1 от Закона за храните и е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1022,58 евро /хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем цента/ за нарушение по чл. 4, ал.1 от Закона за храните във в р . с чл. 14, пар.1 и 2 от Регламент /ЕО/ № 178/2002 г. на Европейския парламент и на съвета от 28.01.2002 г.

В жалбата и в представено становище адв. Д. П. моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление на няколко основания – неясно и непълно описание на вмененото с него нарушение, обективната му недоказаност, неправилно ангажирана административнонаказателна отговорност в лицето на неговата доверителка и маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендира и присъждане на направените от Г. С. разноски.

Директорът на ОДБХ-Габрово не се явява в съдебно заседание. От името на адв. Рачо Рачев като него представител е депозирано писмено становище с 1 развити мотиви за категорична доказаност на нарушението, правилното му адресиране спрямо Г. С. и отсъствието на допуснати процесуални нарушения в производството по санкционирането и. Ето защо моли за потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и присъждане на направените деловодни разноски. .

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган с оглед предоставените по силата на чл. 139, т.1 от Закона за храните правомощия на Директора на ОДБХ-Габрово.

На 27.01.2026 г. служителите на АНО Г. Е. и Е. Б. извършили проверка в магазин за хранителни стоки в с. *********, общ. Габрово, стопанисван от „*********“ ЕООД, където към този момент търговска дейност осъществявала жалбоподателката - управител на дружеството. В хода и Г. Е. и Е. Б. установили и вписали в изготвения на място Констативен протокол № 0166560/27.01.2026 г., че в обекта се предлагат за продажба следните храни от животински произход:

1/. Луканков салам 100 гр. с поставен на него етикет: „Най-добър до 23.01.2026 г.“

2/. Топено сирене - 2 бр. с общо тегло 560 гр. с поставени на тях етикети:

„Най-добър до 20.01.2026 г.“

3/. Бекон варено – пушен свински слайс - 3 бр. с общо тегло 600 гр. с поставени на тях етикети: „Най-добър до 26.01.2026 г.“ Както и следните храни от неживотински произход:

1/. Снакс червен „Star mix“ 5 бр. х 90 гр. с поставени на тях надпис: „Найдобър до 08.12.2025 г.“ 2/. Снакс зелен „Star mix“ 9 бр. х 80 гр. с поставени на тях надпис: „Най-добър до 22.12.2025 г.“

2

3/. Снакс червен „Star mix“ 6 бр. х 100 гр. с поставени на тях надпис: „Найдобър до 22.12.2025 г.“ 4/. Снакс „Pufuleti“ червен 4 бр. х 80 гр. с поставени на тях надпис: „Найдобър до 29.09.2025 г.“ Във връзка с така установеното Г. Е. и Е. Б. съставили против Г. С.

АУАН № 563/12.02.2026 г. за нарушение по чл. 4, ал.1 от Закона за храните във в р . с чл. 14, пар.1 и 2 от Регламент /ЕО/ № 178/2002 г. на Европейския парламент и на съвета от 28.01.2002 г. същият станал основа за издаване и на атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на Г. С. на 29.04.2026 г., като на 08.05.2026 г. е депозирана и настоящата жалба срещу него.

Според съда тази именно тази фактическа обстановка се явява категорично доказана на водещо място от показанията на свидетелите Г. Е. и Е. Б., лично осъществили на 27.01.2026 г. проверка в магазин за хранителни стоки в с. *********, общ. Габрово, стопанисван от „*********“ ЕООД. И двете в разпита си пред съда потвърдиха, че при нея са установили и вписали в изготвения на място Констативен протокол № 0166560/27.01.2026 г. горепосочените храни от животински и неживотински произход с поставени на тях етикети, съгласно които за всяка една към този момент периодът им „Най-добър до“ е бил изтекъл. От страна на жалбоподателката по отношение на тези фактически констатации няма възражение, което е още едно основание съдът да ги приеме за кореспондиращи с обективната действителност.

Съдът намира на следващо място и че правилно така установеното е квалифицирано като нарушение по чл. 4, ал.1 от Закона за храните във вр. с чл. 14, пар.1 и 2 от Регламент /ЕО/ № 178/2002 г. на Европейския парламент и на съвета от 28.01.2002 г., като съгласно първият текст храната трябва да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве. Съобразно пък втората разпоредба на пазара не се пускат храни, които не са безопасн и с пояснението, че храните не са безопасни, ако се считат за вредни за здравето или са негодни за консумация от човека. Изискванията за информацията по отношение безопасността на храните пък са дадени в Регламент /ЕС/ № 1169/2011 г. на Европейския парламент и на съвета от 25.11.2011 г. Там в чл. 2, т.1, б. „с“ ясно 3 е посочено, че „срок на минимална трайност на храната" означава срокът, в който при подходящо съхранение храната запазва специфичните си свойства, т.е. това е времето, през което тя не представлява опасност за човешкото здраве и е безопасна за консумация. В чл. 24, т.1 пък е упоменато, че з а храните, които от микробиологична гледна точка са бързо развалящи се и по тази причина след кратък период от време могат да представляват непосредствена опасност за човешкото здраве, срокът на минимална трайност се заменя със срок на годност, както и че след крайната дата на „срока на годност" се счита, че дадена храна не отговаря на изискванията за безопасност в съответствие с член 14, параграфи 2—5 от Регламент (ЕО) № 178/2002 . На последно място в т.1, б. а от Приложение Х от Регламент /ЕС/ № 1169/2011 г. срокът на минимална трайност се обозначава с посочване на дата, предхождана от думите: „най-добър до…“ и „годен за употреба до края на…“.

Съвкупното тълкуване на всички горепосочени разпоредби не оставя съмнение, че по отношение безопасността на храните ключово значение има т. нар. „срок на минимална трайност на храната" , т.е. това е периодът, през който тя не представлява опасност при консумация. Този период трябва да бъде времево фиксиран и може да бъде словесно обозначаван с термините „найдобър до…“ и „годен за употреба до края на…“, които несъмнено обаче са синоними и се отнасят до едно и също фактическо положение – те фиксират последната дата, до която определена храна е безопасна за консумация. След настъпването и тя става негодна за употреба и не следва да бъде предлагана за продажба. Ето защо и безспорно в случая е налице доказано осъществено нарушение по чл. 4, ал.1 от Закона за храните във вр. с чл. 14, пар.1 и 2 от Регламент /ЕО/ № 178/2002 г. на Европейския парламент и на съвета от 28.01.2002 г.

Същевременно обаче съдът констатира, че незаконосъобразно е ангажирана отговорност спрямо жалбоподателката в качеството и на физическо лице. Като е посочено във всички съставени документи, а и не се спори по делото, процесният обект е собственост на „*********“ ЕООД и търговска дейност е осъществявана от дружеството, а не в лично качество от Г.

С., поради което административнонаказателна отговорност е следвало да бъде ангажирана спрямо юридическото лице. Негодните хранителни продукти с изтекъл срок на годност са били предлагани именно от търговеца като част от търговската му дейност, и единствено в неговите правомощия е той да ги 4 оттегли от продажба и бракува. Ето защо и по горните съображения субект на административнонаказателна отговорност предвид спецификата на констатираното нарушение е именно дружеството „*********“ ЕООД, а не неговият управител и представляващ Г. С.. А санкционирайки нея, АНО е допуснал съществено и неотстранимо нарушение на материалния закон, което е безусловна предпоставка за цялостна отмяна на атакуваното Наказателно постановление.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН Областна дирекция по безопасност на храните - Габрово дължи заплащане на направените от жалбоподателката разноски за ангажиране на защитник в настоящото производство, които съобразно представеното пълномощно възлизат на сумата от 250 евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

О Т М Е Н Я като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 3/27.04.2026 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Габрово, с което на основание чл. 128, ал.1, т.1 от Закона за храните на Г. Ц. С., с ЕГН: **********, с адрес: с. *********, общ. Габрово, ул. “*********” № 2, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1022,58 евро /хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем цента/ за нарушение по чл. 4, ал.1 от Закона за храните във вр. с чл. 14, пар.1 и 2 от Регламент /ЕО/ № 178/2002 г. на Европейския парламент и на съвета от 28.01.2002 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Габрово да заплати на Г. Ц. С., с ЕГН:

**********, направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 /двеста и петдесет/ евро.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 5