Определение № 881 от 09.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 881 гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110150822 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 359492/03.11.2025 г., с клеймо от 31.10.2025 г. о т А. Н. Н. с ЕГН: **********, адрес: гр. П* срещу МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, ЕИК * адрес гр. Софии, ул. Д* № с която са предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.117, ал.2 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че А. Н. Н. с ЕГН: **********, не дължи по отношение на ответника МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, ЕИК *, следните суми, а именно

1. сумата от 14 714,86 лв., представляваща извършени разходи за издръжка, обучение и квалификация, изчислена пропорционално на недослужения от А. Н. Н. период от шест години, пет месеца и седемнадесет дни до задължителните 10 години, съгласно сключения между страните договор за кадрова военна служба № 987 от 22.07.1996 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 19.03.2003 г. до окончателното изплащане;

2. сумата от 754,20 лв., представляваща обезщетение за изпълнение на главното парично задължение от 14 714,86 лв. през периода от 28.02.2001 г. до 19.03.2003 г.,

3. сумата от 150.00 лева деловодни разноски. установени с Решение по гр. д. № 879/2003 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за които е образувано в момента ИД № 82/2025 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Пловдивски районен съд, I район, поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е било водено дело - гр. д. № 879/2003 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, - с 1 което ищецът беше осъден да заплати на ответника сумата от 14 714,86 лв., представляваща извършени разходи за издръжка, обучение и квалификация, изчислена пропорционално на недослужения от А. Н. Н. период от шест години, пет месеца и седемнадесет дни до задължителните 10 години, съгласно сключения между страните договор за кадрова военна служба № 987 от 22.07.1996 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 19.03.2003 г. до окончателното изплащане; 754,20 лв,, представляваща обезщетение за изпълнение на главното парично задължение от 14 714,86 лв. през периода от 28.02.2001 г. до 19.03.2003 г. и 150 лв. деловодни разноски.

Сочи се, че съдебното решение е влезнало в сила на 15.07.2009 г. с произнасяне на Върховен касационен съд с Решение № 542/15.07.2009 г. по гр. дело № 1567/2008 г., 1 гр. о.

Твърди, че след влизане в сила на решението е настъпило ново обстоятелство, а именно изтекла е предвидената в закона 5 годишна погасителна давност, което дава основание на ищеца да предяви иск за установяване, че не дължи въпросните суми на Министерство на отбраната, ЕИК *.

Сочи се, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 82/2025 г, по описа на Държавен съдебен изпълнител при Пловдивски районен съд, I район по изпълнителен лист, издаден за процесното вземане, което обосновава правния интерес от предявения иск.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1.Изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 879/2003 г. по описа на Пловдивски окръжен съд;

2.Решение № 542/15.07.2009 г. по гр.дело № 1567/2008 г., 1 гр.о. по описа на ВКС, извлечен от официалния сайт.

Моли съда да изиска от Пловдивски окръжен съд гр. д. № 879/2003 г.

Моля да се изиска от ДСИ при Пловдивски районен съд ИД № 82/2025 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Пловдивски районен съд, I район - в оригинал или в заверени препис.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва да е настъпила давността. Твърди, че ответникът е предприема изпълнителни действия, които са прекъсвали давността. Позовава се на съдебна практика ТР на ВКС. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прилага и моли да бъде приложено: молба с вх. № 576/20.05.2020 г. до ДСИ – Пловдив, с искането за налагане на трудово възнаграждение; съобщение за прекратяване на делото, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК; молба с вх. № 9280/22.04.2025 г. с искане за налагане на трудово възнаграждение

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

2

Ищецът се представлява от адв. В. Й. Д. от АК - гр. Пловдив, съдебен адрес: гр. Пл*, с представителна власт за само за СРС (л. 4 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.

№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на иска е 15 619.06 лева, поради което държавната такса е в размер на 624.76 лева (319.43 евро). Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 379113/19.11.2025 г. в размер на 618.76 лева (316.37 евро), (л. 15-16 от делото). Следва да се довнесе държавна такса в размер на 2.76 евро, представляваща разликата между внесената от 316.67 евро и дължимата 319.43 евро. Следва да се дадат указания в тази насока.

По редовността на ИМ и доклада на делото

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да бъде изготвен проект за доклад по чл.146 ГПК.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

С оглед приложение на императивна правна норма следва да се изиска за послужване гр. д. № 879/2003 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, което да се върне след влизане в краен съдебен акт по настоящото дело или заверен препис от него.

Искането за прилагане на ИД е допустимо, необходимо и относително.

Следва да се уважи.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най 3 взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата свободна дата е 03.02.2026 година от 09.30 часа, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 359492/03.11.2025 г., като нередовна, на основание чл.129, ал.2 ГПК, като УКАЗВА на ищеца че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, да отстрани нередовностите на исковата молба, както следва:

1. на основание чл.128, т.2 ГПК да внесе държавна такса по сметка на СРС в размер на 2.76 евро. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..

Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, исковата молба 4 ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 359492/03.11.2025 г., с клеймо от 31.10.2025 г. от А. Н. Н. с ЕГН: **********, адрес: гр. П* срещу МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, ЕИК * адрес гр. Софии, ул. Д* № с която са предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.117, ал.2 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че А. Н. Н. с ЕГН: **********, не дължи по отношение на ответника МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, ЕИК *, следните суми, а именно

1. сумата от 14 714,86 лв., представляваща извършени разходи за издръжка, обучение и квалификация, изчислена пропорционално на недослужения от А. Н. Н. период от шест години, пет месеца и седемнадесет дни до задължителните 10 години, съгласно сключения между страните договор за кадрова военна служба № 987 от 22.07.1996 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 19.03.2003 г. до окончателното изплащане;

2. сумата от 754,20 лв., представляваща обезщетение за изпълнение на главното парично задължение от 14 714,86 лв. през периода от 28.02.2001 г. до 19.03.2003 г., 3. сумата от 150.00 лева деловодни разноски. установени с Решение по гр. д. № 879/2003 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за които е образувано в момента ИД № 82/2025 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Пловдивски районен съд, I район, поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е било водено дело - гр. д. № 879/2003 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, - с което ищецът беше осъден да заплати на ответника сумата от 14 714,86 лв., представляваща извършени разходи за издръжка, обучение и квалификация, изчислена пропорционално на недослужения от А. Н.

Н. период от шест години, пет месеца и седемнадесет дни до задължителните 10 години, съгласно сключения между страните договор за кадрова военна служба № 987 от 22.07.1996 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 19.03.2003 г. до окончателното изплащане; 754,20 лв,, представляваща обезщетение за изпълнение на главното парично задължение от 14 714,86 лв. през периода от 28.02.2001 г. до 19.03.2003 г. и 150 лв. деловодни разноски.