Решение № 69 от 16.05.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Поморие, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20232160100634 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от "Йеттел България" ЕАД (предишно наименование „Теленор България “ЕАД) със седалище и адрес на управление в гр.София, чрез пълномощника адв.Л.Г. от САК против ответника Д. Н. Н. от гр.Я.. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата 427.84 лв. (четиристотин двадесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща задължение по договор за мобилни услуги от 15.04.2021 г., от която сума 124.50 лв., абонаментни такси и такси за потребление и 303.34 лв., договорни неустойки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2023 г. до окончателното и изплащане , за които суми е издадена заповед за изпълнение заповед №112/29.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№267/2023 г. по описа на РС-Поморие. Претендират се и направените разноски в настоящото и заповедното производство . Представя доказателства.

Предявеният иск е с правно основание по чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, 92 и чл.86 от ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК , назначеният на ответника особен представител е подал отговор на исковата молба. В отговора се изразява становище за недоказаност на ищцовата претенция по основание и размер , като що се отнася до претенцията за неустойка се излагат аргументи, че неустоечната клауза в договора е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. Иска се отхвърляне на предявените искове.

По делото ищецът се представлява от процесуален представител- адвокат, който не се явява в с.з. редовно призован. В писмено становище поддържа иска и моли за уважаването му, както и за присъждане на направените по делото разноски.

1

Ответникът се явява в с.з. лично и с процесуален представител- адвокат, който моли за отхвърляне на иска.

Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение, която е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК.

За да разреши така поставения спор съдът след като се запозна със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното: Представен е договор за мобилни услуги от 15.04.2021 г. , за мобилен номер 359... сключен при общи условия между страните с предмет предоставяне от ищцовото дружеството на ответника, в качеството му на клиент на ищеца, на електронни съобщителни услуги съгласно избран абонаментен план „Тотал+“ с цена 31,99 лв. на месец за срок от 24 месеца и 36,99 лв. след изтичане срока на договора, която ответникът се задължил да заплаща ежемесечно в срок до 18 дни от издаване на фактурата за ползваната услуга. В договора е уговорена неустойка при прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или по инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му, която е в размер на три месечни абонаментни такси в най-високия им размер, а ако е ползвана отстъпка и/или различна стойност на месечните абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент на плана, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора. При сключването на договора за мобилни услуги е сключен и договор за лизинг на мобилно устройство марка Motorola, модел Moto E6i Dual Grey при обща лизингова цена с абонаментния план 39,99 лв., при стандартна цена 329 лв., като с избрания план е договорена отстъпка от стандартната цена на устройството в размер на 298,91 лв.. Представени са и издадени от ищеца фактури за потребените от ответника услуги и начислена неустойка.

При така установените факти, съдът прие следните правни изводи:

В тежест на ищеца по делото е да докаже съществуването на твърдяното в исковата молба облигационно отношение с ответника, възникнало на твърдяното основание- договор за мобилни услуги от 15.04.2021 г. , за мобилен номер 359... и договор за лизинг на мобилно устройство, изпълнението на собственото си задължение по тези договори. От представените в заповедното производство договор за мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство, неоспорени от ответника, съдът прие, че е възникнало твърдяното облигационно правоотношение между страните тези договори са породили целените от страните правни последици. Не се спори също и относно това, че ищецът е изпълнил задължението си по тези договори, поради което съдът прие, че ищецът за периода от 15.04.2021 г. до 04.06.2021 г. е предоставил предвидените в абонаментния план услуги на стойност 124, 50 лв. на ответника, за който възникнало задължение да заплати тази сума. По делото не се твърди и не се установява претендираната сума за ползваните мобилни услуги да е заплатена от ответника. Поради изложеното съдът прие, че претенцията за заплащане на абонаментната такса за предоставените по договора мобилни услуги, е доказана по 2 основание и следва да се уважаи в доказания размер от 124,50 лв... Предвид уважаването на главния иск, основателна и следва да се уважи акцесорната претенция с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 11.04.2023 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Що се отнася до иска с правно основание по чл.92 от ЗЗД за присъждане на неустойка, съдът прие следното: В договора за мобилна услуга е предвидена клауза за неустойка дължима от потребителя при прекратяване на договора преди изтичане на срока му по негова вина или инициатива или при нарушаване на задълженията му, която е в размер на три месечни абонаментни такси в най-високия им размер, а ако е ползвана отстъпка и/или различна стойност на месечните абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент на плана, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.. Съдът намира, че тази клауза е неравноправна в хипотезата на чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП и като такава е нищожна поради следното: В процесния договор се съдържа информация относно стандартен месечен абонамент, както и стойността на отстъпките по абонаментни планове, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, но напълно неясно остава каква част от стойността на ползваните отстъпки и каква част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства се задължава да заплати той при евентуално предсрочно прекратяване на договорите по негова вина или инициатива. Така начинът на формиране на неустойките по процесните договори е абсолютно неясен за средния потребител и прави невъзможно за потребителя да прецени икономическата тежест при поемане на задължението, а освен това не са предвидени подобни задължения за неустойка в полза на потребителя при неизпълнение на задължения на доставчика на услугата. Отделно от това обвързва по недопустим начин изпълнението на задължението по договора за мобилна услуга с договора за продажба на изплащане, като предвижда заплащане на допълнителна неустойка формирана като част от цената на вещта по договора за продажба на изплащане, което допълнително затруднява потребителя в преценката му на поетата от него икономическа тежест по сключените с доставчика договори. Предвид изложеното, съдът прие, че клаузата за неустойка в договора за мобилни услуги е неравноправна и доколкото не е уговорена индивидуално, предвид това, че договорът е при общи условия и клаузата е изготвена предварително без потребителят да е имал възможност да влияе върху нейното съдържание, същата е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и не е възникнало задължение за ответника да заплаща предвидената в тази клауза неустойка. С оглед изложеното искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 303,34 лв., представляваща договорна неустойка е останал недоказан по основание и размер и следва да се отхвърли .

3

По направеното искане за присъждане на разноски на ищеца в настоящото и заповедното производство, съдът прие следното: Съгласно представения списък на разноските, ищецът, е направил разноски в общ размер на 1410 лв., от които 505 лв. в заповедното производство по ч.гр.д. №267/2023 г. по описа на ПРС и 905 лв. в настоящото производство, от които- д.т. 25 лв. ; възнаграждение за особен представител 400 лв. и адвокатско възнаграждение 480 лв.. Предвид частичното уважаване на предявените искове, ответникът следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 262,45 лв. разноски в настоящото производство и 146,45 лв. разноски в заповедното производство.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ПРИЕМА

ЗА

УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. Н. Н.,

ЕГН********** с настоящ адрес в гр. П..., съществуването на вземане в полза на ищеца „Йеттел“ ЕАД ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление в гр. С..., представлявано от М.С. и Д.К.К., чрез адв.Л.Г. от САК със съдебен адрес гр.С. , в размер на 124,50 лв.( сто двадесет и четири лева и петдесет стотинки), представляващи задължения за абонаментна такса и такса мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 15.04.2021 г. , за мобилен номер 359..., ведно със законната лихва върху главницата от 11.04.2023 г. -датата на постъпване на заявлението в съда, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта му за сумата 303,34 лв.(триста и три лева и тридесет и четири стотинки) , представляващи неустойка за неизпълнение на горепосочения договор, за които суми е издадена заповед №112/29.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №267/2023 г. по описа на РС-Поморие.

ОСЪЖДА ответника Д. Н. Н. да заплати на ищеца Йеттел“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, сумата от 262,45 лв. (двеста шестдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща разноски направени в настоящото производство.

ОСЪЖДА ответника Д. Н. Н. да заплати на ищеца Йеттел“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, сумата от 146,45 лв.( сто четиридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки) , представляваща разноски направени в заповедното производство по ч. гр. дело ч.гр.д №267/2023 г. по описа на Районен съд гр.Поморие .

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4

5