Решение № 377 от 07.11.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Бяла Слатина, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251410101066 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от З. Л. Р., ЕГН:

**********, с адрес: гр.Бяла Слатина, ул. „М.“№10, чрез адв. Т. Н. – ВрАК срещу „Кредит Инкасо Инвестмънт“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2.

Предявен е иск с правно основание – установителен по чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми по изпълнителен лист от 04.11.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 826/2011 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина: 1794,32 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.10.2011 г. до окончателното й заплащане, дължими въз основа на сключен Договор за потребителски кредит с №PLUS-01305115/06.12.2008 г.; 565,90 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.07.2009 г. до 20.05.2011 г.; 412,21 лв. – мораторна лихва за периода от 20.08.2009 г. до 02.09.2011 г., за които е образувано изпълнително дело № 153/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н., с район на действие Окръжен съд – Враца.

В исковата молба се твърди, че с писмо от 21.05.2025 г. ищеца е уведомен, че има образувано изпълнително дело №153/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н., с приложен изпълнителен лист от 04.11.2011 г., издаден по ч.гр.д.№826/2011 г. по описа на РС – Бяла Слатина. Сочи, че с изпълнителния лист ищеца е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД с ЕИК 130697606 сумата от 1794,32 лв. главница, дължима на основание сключен договор за потребителски кредит с №PLUS-01305115/06.12.2008 г. в размер на 2000 лв.; 565,90 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.07.2009 г. до 20.05.2011 г.; 412,21 лв. – мораторна лихва за периода от 20.08.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.10.2011 г. до окончателното й заплащане.

Сочи се, че установено от изпълнителния лист длъжникът е бил изпаднал в забава на 20.08.2009 г. /датата на кредита е станал изискуем/. Поддържа, че давността тече от момента, когато кредита е станал изискуем. Сочи, че не са налице доказателства, че от момента на 1 изискуемостта на кредита от 20.08.2009 г. против ищеца са образувани изпълнителни дела, както и че след датата на образуване на изпълнителния лист 04.11.2011 г. има образувани дела.

Посочва се, че на 22.04.2016 г. „БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД с ЕИК 130697606 с договор за продажба и прехвърляне на вземания е прехвърлил задължението на „Кредит Инкасо Инвестмънт“ЕАД с ЕИК 202423225. Поддържа се, че е било приложено уведомление за прехвърляне на вземането, но нямало отбелязване на дата на получаване от длъжника. Твърди се, че с връчване на съобщението за образуване на изпълнително дело №153/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н. ищеца е уведомен, че въз основа на договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2025 г. задължението му е било прехвърлено на ответника.

Поддържа, че от издаване на изпълнителния лист /04.11.2011 г./ до образуване на изпълнителното дело са изтекли повече от 10 г. Сочи, че след 22.04.2016 г. не му е известно да е имало образувани други изпълнителни дела преди това. Поддържа, че сумите по процесния изпълнителен лист са погасени по давност, съответно не дължал плащане на сумите по него, поради което моли да бъдат призовани на съд с ответника, като докаже че не дължи процесните суми.

Твърди се, че издадената Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист са от 19.10.2011 г. в полза на „БНП Париба Файненс“ЕАД, като взискател е ответното дружество. Сочи, че не е уведомяван за извършена цесия между първоначалния кредитор и взискателя по изпълнителното дело.

По тези и останалите подробно изложени съображения в исковата молба се иска от съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 04.11.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 826/2011 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който признава претенцията на ищеца, че не дължи на ответника присъдените с изпълнителен лист от 04.11.2011 г. по ч.гр.д.№826/2011 г. по описа на РС – Бяла Слатина суми: 1794,32 лв.

– главница, 565,90 лв. – договорна лихва за периода от 20.07.2009 г. до 20.05.2011 г., мораторна лихва за периода от 20.08.2009 г. – 02.09.2011 г. в размер на 412,21, дължими по силата на договор за кредит от 06.12.2008 г. и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 17.10.2011 г. и сумата от 155,45 лв. – разноски.

Моли се да бъде прекратено съдебното дирене и да бъде постановено решение съобразно признанието на иск на основание чл.237 от ГПК. Моли се да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, съобразно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за образуване на делото и ако признае иск, разноските да се възложат върху ищеца. Поддържа, че за да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на ответник, необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки противопоставянето на ищеца, т .е. да е налице правен спор за дължимостта на вземането.

Сочи, че за да е дал повод за завеждане на делото ответникът трябва да оспорва предявения иск за несъществуване на вземането във връзка с възникналото право на длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже изпълнение, ако такова се претендира от кредитора.

Поддържа, че ответникът признава твърдените от ищеца факти, че по образувания срещу тях изпълнителен процес не са извършвани изпълнителни действия в период по – дълъг от 5 г., в резултат, на което процесните вземания са се погасили по давност.

Посочва се, че давността не се прилагала служебно и не е налице пречка кредиторът да предприема действия по събиране на вземането и да изисква от длъжника плащане, ако последният не се е възползвал от възможността да се позове на изтекла погасителна давност, което обуславя образуването на изп.д.№153/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н..

2

В условията на евентуалност се моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото на основание възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание ищеца, чрез пълномощника му моли да бъде постановено решение с оглед направеното от ответника признание на иска, като му бъдат присъдени направените в производството разноски.

За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави, както и да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая всички предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.

По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за образуване на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл. 78, ал. 1 ГПК за разпределяне отговорността за разноските в исковия процес.

С определение № 1220 от 05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809/2023 г. на ВКС, Т. К., ІІ Т. О. и цитираната в него съдебна практика, предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело. Смисълът на цитираната разпоредба е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска да си отрече вземането със сила на пресъдено нещо след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора. В посочения смисъл са и определение № 401 от 21.02.2024 г. по ч. т. д. № 173/2024 г. на ВКС, I т. о., ТК; определение № 346 от 15.02.2024 г по ч. т. д. № 196/2024 г.. на ВКС, II т. о., ТК и Определение № 1379 от 01.06.2023 г. по ч. гр. д. № 1965/2023 г. на ВКС, IV г. о., ГК.

В конкретния случай, не могат да бъдат споделени изложените в отговора доводи, че ответникът не е дал повод за образуване на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Безспорно се установява, че ответника се ползва от издаден срещу ищеца изпълнителен лист, който може да бъде приведен в изпълнение по всяко време по преценка на ответника.

Това само по себе си обуславя интерес за длъжника да отрече със сила на пресъдено нещо правото на принудително изпълнение на процесните вземания. Ответникът е образувал изпълнително производство като взискател в качеството си на цесионер срещу длъжника, което само по себе си съставлява достатъчен повод за ищеца да заведе иск за установяване на недължимост на процесните вземания като погасени по давност. Ответникът не следва да отговаря за разноски в производството по иск с правно основание чл. 439 ГПК единствено в хипотеза, в която той като кредитор не е предприел никакви действия за принудително събиране на вземането. В настоящият случай повод за образуване на настоящото производство е поведението на ответника, а именно образуваното на 19.03.2025 г. изпълнително дело №153/2025 г. По описа на ЧСИ М.Н..

Предвид изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК 3 за възлагане в тежест на ищеца на разноските за производството.

От ответника е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът счита за неоснователно. Настоящият съдебен състав, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и размера на исковата претенция, намира за неоснователно възражението за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение от ищеца в размер на 400,00 лв. Ответникът с отговора на исковата молба признава иска, но с поведението си е дал повод за завеждането му. Процесуалният представител на ищеца е изготвил искова молба, явил се е в о. с. з. и заплатеното адв. възнаграждение от 400,00 лв., овъзмездява неговия труд, както и отговаря на фактическата и правна сложност на делото и не следва да се намалява поради прекомерност. Съответно следва да се присъди сумата от 400,00 лв. за адв. възнаграждение в полза на З. Р.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски 157,84 лв. -внесена държавна такса и адв. възнаграждение от 400,00 лв.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 237 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че З. Л. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Бяла Слатина, ул. „М.“№10А, не дължи поради изтекла погасителна давност на „Кредит Инкасо Инвестмънт“ЕАД,ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, сумите от: 1794,32 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.10.2011 г. до окончателното й заплащане, дължими въз основа на сключен Договор за потребителски кредит с №PLUS-01305115/06.12.2008 г.;