Определение № 824 от 25.04.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 824 гр. София, 25.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20228002104427 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби: на Д. С. Н. и Т. И. Г. , чрез пълномощник адв. К. В. от АК- Кюстендил, и на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /преди ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/ против въззивно решение № 489/12.08.2022 г. постановено по в.гр.д. № 414/2022 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград. С обжалваното решение е отменено решение № 906145/09.02.2022 г., по гр.д. №1321/2019 г. на Районен съд Благоевград, в частта с която е отхвърлен иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, предявен от Д. С. Н. против ЧЕЗ Разпределение България АД за сумата над уважения размер от 2851,60 лв. до 2903,34 лв.; в частта с която е уважен иска за мораторна лихва за разликата от 376,03 лв. и 362,50 лв.; в частта с която е отхвърлен иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, предявен от Т. И. Г. против ЧЕЗ Разпределение България АД, с ЕИК 130277958 за сумата над уважения размер 1425,80 лв. до 1451,67 лв. и вместо това е постановено: „Осъжда ЧЕЗ Разпределение България АД да заплати на Д. С. Н., с сумата от 51,74 лв. допълнително към размера уважен от РС за обезщетения за лишаване от възможността за ползване по предназначение на собствения й имот с идентификатор ***, в който притежава 159/378 ид.ч. през периода от 13.10.2011 г. до 28.5.2014 г. поради прокарване и държане на захранващи кабели 20 КV без учреден за това сервитут, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.5.2019 г. до окончателното й плащане; Отхвърля като неоснователен иска предявен от Д. С. Н. против ЧЕЗ Разпределение България АД за заплащане на дължимата мораторна лихва за сумата от 13,53 лв. за периода от 14.12.2017 г. до 28.5.2019 г. върху присъденото й обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД; Осъжда ЧЕЗ Разпределение България АД, да заплати на 1

Т. И. Г., сумата от 25,87 лв. допълнително към размера уважен от РС за обезщетения за лишаване от възможността за ползване по предназначение на собствения й имот с идентификатор ...., в който притежава 79,50/378 ид.ч. през периода от 13.10.2011 г. до 28.5.2014 г., поради прокарване и държане на захранващи кабели 20 КV без учреден за това сервитут, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.5.2019 г., до окончателното й плащане“. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното въззивно решение, намира за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Благоевград е било, решение № 906145/09.02.2022 г., по гр.д. №1321/2019 г. на Районен съд –Благоевград, включително и в частта му, с която съдът е уважил частично предявените от Д. С. Н. и Т. И. Г. искове по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от възможността за ползване по предназначение на собствения им имот поради прокарване и държане на захранващи кабели 20 кV без уреден за това сервитут, за периода 29.05.2014 г.- 11.02.2019 г., съответно за сумата от 2851,60 лв. за първата ищца и за 1425,80 лв. за втората ищца, и е отхвърлил частично исковете за главница, съответно: на Н. до размера 9913 лв. и на Г. до размера 4957 лв., както и за периода 13.10.2011 г.28.05.2014 г./по двата предявени иска/ като погасени по давност.

В мотивите на атакуваното решение, въззивният съд изрично изложил съображения, въз основа на които е извел извод, че вземанията за обезщетение до 29.05.2014 г. /5 години назад от предявяване на иска на 29.5.2019 г./, са погасени по давност, и че първоинстанционното решение в тази му част е правилно.

По отношение на допълнително присъдените суми за главница в полза на всяка от двете ищци, в мотивите си въззивния съд е посочил, че „за периода от 5 години /или за 60 месеца/, обхващащ времето от 29.05.2014 г. до 29.05.2019 г. за реално засегната част от 24,48 кв.ч. от имота на ищците, в които те са съсобственици, се следва обезщетение от 6903,60 лв. /115.06х60/, от което следващата се на Д. Н. част за притежаваните от нея 159/378 ид.ч. обезщетението възлиза на 2903,34, а на Т. Г. за притежаваните 79,50/378 ид.ч.

- 1451,67 лв.“. Посочил е, че решението на РС за разликата между уважените размери за Д. Н. от 2851, 60 лв. до 2903,34 лв., а за Т. Г. от 1425,80 лв. до 1451,67 лв., за която разлика исковете са отхвърлени следва да се отмени и се постанови уважаването им. Тази формирана от въззивния съд воля е неточно изразена в диспозитива на решението му по делото, чрез погрешно изписване на периодите, за които след частична отмяна на първоинстанционното решение, се присъждат допълнително суми в полза на всяка от двете ищци. В диспозитива на решението погрешно е записан период: „от 13.10.2011 г. до 28.5.2014 г.“, за който въззивният състав изрично е приел, че обезщетение не се дължи и е потвърдил отхвърлянето на исковете от първата инстанция.

2

Всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението представлява явна фактическа грешка. Такава грешка е пропускът да се отрази в диспозитива на съдебното решение волята на съда личаща от мотивите му. Поправката на очевидната фактическа грешка се извършва по реда на чл.247 ГПК от съда постановил съдебния акт, както по инициатива на съда, така и по молба на страните. Допуснатата от Благоевградския окръжен съд очевидна фактическа грешка- погрешното посочване в диспозитива на решението формираната, а следователно и налична воля на съда по отношения на периода за който присъжда допълнителното обезщетение, води до невъзможност за проверка на правилността на обжалваното въззивно решение. Предвид изложеното съдът счита, че констатираната очевидна фактическа грешка в атакуваното решение, първо следва да бъде отстранена от въззивния съд, и едва след това делото, ведно с жалбата, бъде върнато за произнасяне от настоящата инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4427/2022 г. по описа на ВКС.

ВРЪЩА делото на Благоевградския окръжен съд за отстраняване на допуснатата в решение № 489/12.08.2022 г. постановено по в.гр.д. № 414/2022 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, очевидна фактическа грешка.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3