Определение № 1289 от 30.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1289 гр. Стара Загора, 30.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500637 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители Д.Б.Ш. и прокуриста М.В., чрез адв.Х. И., против разпореждане с № 4668/02.08.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 3119/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу Г. Д. А. ЕГН **********, от гр.

С.З., ***, за сумите: 2204,85 лева - главница по Договор за издаване на кредитна карта от 07.04.2021г., 545,13 лева - възнаградителна лихва от 30.08.2021г. до 06.06.2023г., 309,86 лева - мораторна лихва от 30.08.2021г. до 11.07.2023г., 173,61 лева - такси от 18.06.2021г. до 10.10.2022г. , 122,49 лева застраховки от 28.06.2021г. до 23.12.2022г., 56 лева - обезщетение за уведомяване от 12.06.2023г. до 11.07.2023г., законната лихва от 26.07.2023г. до изплащане на вземането, както и 68,24 лева - държавна такса и 564,72 лева - адвокатски хонорар.

Заявителят твърди, че поради неизпълнението от страна на картодържателя /длъжника/, на основание чл. 7.2 от ОУ банката е упражнила правото си да прекрати договора и е обявила цялото задължение на длъжника за незабавно изискуемо. Изявлението за предсрочна изискуемост е било обективирано в покана чрез ЧСИ И.Б., с район на действие - СтОС. В случая, се касаело за фингирано връчване, като, доколкото адресатът на поканата не бил открит на посочения в заявлението и договора адрес, въпреки усилията на 1 връчителя, поканата е счетена за редовно връчена на 06.06.2023г. Това е датата, която заявителят счита за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението.

Частният жалбоподател излага доводите за неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му при съществено процесуално нарушение, неправилно приложение на закона и необоснованост.

Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и присъждането на разноски за държавна такса. Подробните съображения относно всички оплаквания са изложени в частната жалба на жалбоподателя ,,Ю.Б.“ АД.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,Ю.Б.“ АД – гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документа по чл.417 от ГПК срещу длъжника Г. Д.

А. от гр.С.З. за следните суми: 2204,85 лева - главница по Договор за издаване на кредитна карта от 07.04.2021г., 545,13 лева - възнаградителна лихва от 30.08.2021г. до 06.06.2023г., 309,86 лева - мораторна лихва от 30.08.2021г. до 11.07.2023г., 173,61 лева - такси от 18.06.2021г. до 10.10.2022г., 122,49 лева застраховки от 28.06.2021г. до 23.12.2022г. , 56 лева - обезщетение за уведомяване от 12.06.2023г. до 11.07.2023г. , законната лихва от 26.07.2023г. до изплащане на вземането, както и 68,24 лева - държавна такса и 564,72 лева - адвокатски хонорар.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за Кредитен лимит за издаването на кредитна карта с № МК200409/07.04.2021 г., сключен между банката и длъжника, по силата на който банката е предоставила на Г. Д. А. кредитен лимит в размер на 2300 лв., а последния се е задължил да върне заетата му сума, ведно с договорната лихва, съгласно минималния погасителен план към договора за кредит.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил изцяло заявлението на частния жалбоподател досежно присъждането в негова полза на претендираните суми, подробно описани по-горе.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна, поради изложените подробни съображения и доводи от настоящия въззивен съдебен 2 състав.

В производството по обжалване с частна жалба въззивният съд извършва пълна проверка за правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Въззивният съд намира, както правилно и обосновано е приел и първостепенния съд, че възможността за фингирано връчване е била изрично предвидена в чл. 13.1 от договора.

Съгласно чл. 13 /1/ от договора, уведомленията се изпращат от банката до картодържателя по пощата на адреса за кореспонденция, посочен от картодържателя в заявлението за издаване на карта. В случай, че не е посочен адрес за кореспонденция, за такъв се приема посоченият в заявлението настоящ адрес. Предвидено е изпращане по електронна поща и на мобилен телефонен номер на картодържателя и че всички съобщения, достигнали до последно декларирания адрес, електронен адрес или мобилен телефонен номер, ще се считат за получени.

В конкретния случай действително не е предприето връчване според посоченото в договора. Кредиторът е избрал способа си за уведомяване чрез ЧСИ, затова начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договора за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимостта от избрания от кредитора способ за уведомяване, т.е. уведомяването следва да бъде осъществено по реда на чл. 37-58 от ГПК, във вр. с чл. 43 от ЗЧСИ.

Видно от специалната разпоредба на чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) от ЗЧСИ Частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс .

Налага се извода, че връчването на всички съдебни книжа и съобщения от ЧСИ става по реда предвиден в чл.37-58 от ГПК.

Видно от представените протокол на ЧСИ И.Б., разписка и уведомлението от връчителя при ЧСИ, адресът на длъжника /посочен в заявлението за издаване на карта и регистриран като настоящ и постоянен/ е посетен за връчването на поканата /уведомление/ само един път - на 22.05.2023г. /понеделник/ около 11.35ч., като не е отрит адресатът или негов роднина, съгласен да получи поканата. Залепено е уведомлението на вратата на жилището, пуснат е екземпляр и в пощенската кутия. Връчителят не е събрал данните, че адресатът не живее на адреса, следователно, за да пристъпи към връчване на поканата чрез залепване на уведомление, е следвало в продължение на един месец длъжникът да не е бил намерен на адреса - адресът да бъде посетен най-малко три пъти, с интервала от поне една седмица между всяко едно от посещенията, като най-малко едно от посещенията да е в неприсъствен ден. След изпълнение на процедурата по чл.

3

47 ал. 1 от ГПК, връчването следва да се осъществи и при условията на останалите хипотези по чл. 47, ал. 3 от ГПК - по местоработата, по местослужене или по мястото на осъществяване на стопанска дейност /местоработата на длъжника е вписана в заявлението за издаването на кредитната карта/.

Следователно, поканата не е връчена на длъжника по надлежния ред, предвиден в специалната за това разпоредба на чл. 47 от ГПК. При упражняването на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, кредиторът следва да е положил максималните и законоустановени усилия за откриването на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността /Решение на Съда на Европа по дело С-327/10 от 17.11.11г./.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящия случай, предсрочната изискуемост на кредита не е била обявена на длъжника от банката – кредитор по надлежния и законоустановен в ГПК специален ред за това, и подаденото заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист не следва да се уважи.

По изложените съображения, въззивният съд намира, че оплакванията в частната жалба са неоснователни, а обжалваното с нея разпореждане като краен резултат е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.І-во ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с № 4668/02.08.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 3119/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу Г. Д. А.

ЕГН **********, от гр. С.З., ***, за сумите: 2204,85 лева - главница по Договор за издаване на кредитна карта от 07.04.2021г., 545,13 лева възнаградителна лихва от 30.08.2021г. до 06.06.2023г., 309,86 лева мораторна лихва от 30.08.2021г. до 11.07.2023г., 173,61 лева - такси от 18.06.2021г. до 10.10.2022г. , 122,49 лева - застраховки от 28.06.2021г. до 23.12.2022г. , 56 лева - обезщетение за уведомяване от 12.06.2023г. до 11.07.2023г. , законната лихва от 26.07.2023г. до изплащане на вземането, както и 68,24 лева - държавна такса и 564,72 лева - адвокатски хонорар, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

4

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5