Решение № 117 от 07.06.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Габрово, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева в присъствието на прокурора П. П. Д. като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20234200500143 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

С решение № 82 от 16.02.2023 г., постановено по гр. д. № 1483/22 г., Габровският районен съд е осъдил Прокуратура на Република България да заплати на П. П. Д., от гр. Стара Загора, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 20 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2 000 лв. – имуществени вреди за платено възнаграждение за адвокатска защита, претърпени от незаконно обвинение за извършено престъпление, производството, по което е приключило с оправдателно решение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.08.2022 г. до окончателното й изплащане. В полза на ищцата са присъдени разноските за първоинстанционното производство.

Срещу постановеното решение на РС – Габрово е постъпила въззивна жалба от Прокуратура на РБ, в частта, в която е уважен предявения иск за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., както и в частта, в която е присъдена законна лихва за забава върху присъдените имуществени вреди.

Излага се, че изводите на съда, касаещи уважения размер на причинените неимуществени вреди са необосновани и съответно не са подкрепени от събраните доказателства, като същите са прекомерни и моли присъденият размер не неимуществените вреди да бъде намален, за което излага подробни доводи. Относно лихвата присъдена върху сумата за имуществени вреди моли, да бъде отменено решението в тази му част, тъй като страната не е претендирала такава в първоинстанционното производство и е налице свръх петитум постановен от РС.

1

В срок е постъпил отговор от П. П. Д., чрез адв. М., в който се оспорва въззивната жалба на Прокуратура на РБ, по подробно изложени доводи, като се моли същата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноските за въззивната инстанция.

В съдебно заседание страните поддържат въззивните жалби, като П. Д., чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор. Адв. М. претендира разноските за въззивната инстанция.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустими.

РС- Габрово е бил сезиран с обективно съединени искове от П. П. Д. против Прокуратурата на РБ, с които е поискано да бъде осъден ответника да й заплати, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на воденото срещу нея наказателно производство и незаконно наложена й мярка „подписка“, приключило с влязло в сила решение, с което е призната за невинна по НОХД № 45/2019 г. по описа на ГбОС, ведно с лихвата за забава от датата на предявяване на исковата молба – 25.08.2022 г., както и да й заплати сумата от 2 000 лв., на осн. чл. 4 от ЗОДОВ за имуществени вреди, представляващи сторените разноски за защита по наказателното дело, в досъдебното и съдебното производство.

В постъпилия отговор от Прокуратурата на РБ се оспорва исковата молба по основание и размер, като се моли същата да бъде отхвърлена, по подробно изложени доводи, алтернативно иска да бъда да бъде определен по – нисък размер на неимуществените вреди.

Първоинстанционният съд изцяло е уважил предявения иск за имуществени вреди и в тази част решението не е обжалвано.

За да уважи изцяло и предявения иск за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., първоинстанционният съд е приел, с оглед личността на ищцата, като един трудов човек, чието чувство за справедливост е накърнено, че воденото разследване и повдигнатото обвинение са й причинили силен стрес, с последвала емоционална реакция, изразяваща се в пристъпи на паника, страх, тревожност, безпокойство, напрежение, загриженост и притеснения за други близки, здравословни проблеми- временно разстройство на съня, начало на хипертонични кризи, обостряне на някой заболявания, разгръщане на негативни емоционални състояния.

И по двата уважени иска ГРС е присъдил лихва за забава от дата на предявяване на исковата молба.

Въззивният съд, като прецени, заедно и по отделно доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че срещу ищцата е водено наказателно преследване за престъпление по чл. 248а, ал. 3 във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, видно от приложения обвинителен акт по ДП № 5/2018 г. на ОСлО при ОП – Габрово.

На 22.01.2019 г. с постановление по ДП № 5/2018 г. на ОСлО при ОП – 2

Габрово П. Д. е привлечена, като обвиняема за извършено на 19.06.2017 г. престъпление чл. 248а, ал. 3 във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Със същото постановлението й е взета и мярка за неотклонение „подписка". След предявяване на постановлението, ищцата е била разпитана в качеството й на обвиняема на 28.01.2019 г. На 14.02.2019 г. е последвало ново конкретизирано привличане на ищцата, като обвиняема за същото престъпление, което й е предявено на същата дата и е проведен разпит, като след разпита са й предявени материалите по разследването.

На 11.04.2019 г. ОП- Габрово е внесла делото в ОС- Габрово с постановление, въз основа на което е образувано НОХД № № 45/2019г. по описа на съда. Пред ОС-Габрово са проведени пет съдебни заседания по делото в периода от 10.06.2019 г. до 20.01.2020 г. Не е спорно, че съдът е постановил присъда № 2/20.01.2020 г., с която е признал ищцата за невинна и я е оправдал изцяло по повдигнатото й обвинение.

На 27.01.2020 г. ОП-Габрово е подала протест срещу оправдателната присъда, въз основа на който е образувано ВНОХД № 155/2020 г. на ВТАС, по което е потвърдена присъдата на ГбОС.

На 07.08.2020 г. ОП-Габрово е подала касационен протест срещу решението на ВТАС, по който е образувано н.д. № 699/20 г. и с решение № 176 от 16.12.2020 г. ВКС е оставил в сила обжалваното въззивно решение.

От свидетелските показания на св. П. Д., вуйна на ищцата, се установява, че имат нормални отношения, събират се по празници и изпитват уважение една към друга. Те са честни и почтени хора. В началото на лятото ищцата потърсила помощ от нея да й препоръча адвокат в Стара Загора и тогава разбрала за проблема й, като за нея било голяма изненада. Видяла ги в какво състояние били, ръцете й треперили, била притеснена и уплашена и тогава разбрала, че са подведени под отговорност. Искала да й разкаже по – подробно за станалото и видяла притеснението й, тъй като не е имала вземане – даване с правосъдието. Фактът, че била привлечена като обвиняема, било стресиращо в много голяма степен. Тя много се притеснила за семейството на ищцата, защото наскоро, преди няколко години, били загубили дъщеря си.

Въпреки, че се опитала да обясни, че няма за какво да се притеснява, тя видяла, че била изпаднала в ступор и не можела да мисли и разсъждава. За няколко години това обвинение ги смачкало и се появили болести. Преживяла го много тежко, стигнала до безсъзнание, сърцебиене и непрекъснато боледувала. Получила страхови неврози, панически атаки, предполага и проблемите с щитовидната жлеза от стреса. Те не се семейство, които да тръбят за проблемите си, напротив, затворили се. Всичко това, което се случило можело да се определи като тормоз. Това, че били привлечени като обвиняеми за тях се било нещо голямо и психически ги сринало.

От свидетелските показания на св. Д., син на ищцата, се установява, че до края на 2019 г. той живеел при майка си. През 2013 г. загубил сестра си, като за лечението й били взети много кредити. Когато разбрали за заведеното дело, били като гръмнати. После започнали заседанията през 2, 3 и 4 месеца в продължение на 2 години, като минали през всички инстанции. Той 3 придружавал майка си на заседанията, тя била подтисната и угнетена. При всяко позвъняване за връчване на призовка, тя изтръпвала. Имало подмятания от някой хора, че срещу тях се водят дела. Тя не знаела как да се чувства, при положение, че не била извършила соченото деяние. Цялата семейство преживяло тежко случилото се.

От приетата по делото съдебно – психологическа експертиза, се установява, че се касае за лице от женски пол на 69 г., с нормално за възрастта си физическо и писхическо развитие. Интензитетът на емоционалните реакции и състояние е различен по сила и по продължителност в периода от януари 2019 г. до ноември 2020 г.

Първоначалните пристъпи на тревожност и безпокойство са били с висока интензивност, довели са до нарушаване на съня и обостряне на някой здравословни проблеми. Продължителността на тези интензивни преживявания са преодолени от ищцата без лекарска намеса, с помощта на леки медикаменти. През останалия период ищцата е подложена на по – продължителен хроничен стрес, който не се характеризира с толкова висока интензивонст на преживяванията, колкото довел до психическа умора и изтощение, изразяващи се в състояния на трайна потиснатост и депресивност.

Емоционалните и психологични преживявания на ищцата през периода са свързани с преживян силен стрес, с последвала емоционална реакция, изразяваща се в пристъпи на паника, страх, тревожност, безпокойство, напрежение, загриженост и притеснения за с други близки, преживяване на силни негативни емоции (гняв, отвращение). Продължителният период, в който са действали стресогенните фактори, води до разгръщане на негативни емоционални състояния. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че високите нива на стрес се дължат на личностните характеристики на ищцата.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно.

Решението е недопустимо в частта, в която съдът е присъдил законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от датата на предявяване на исковата молба, тъй като такова искане не е заявено от ищцата в исковата молба и в тази част решението следва да се обезсили, тъй като съдът се е произнесъл по непредявено искане. В останалата обжалвана част решението е допустимо.

По същество, в обжалваната част за присъденото обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав на съда намира следното:

От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че е осъществен фактическият състав за ангажиране на отговорността на ответника по ЗОДОВ на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 и предявеният иск за неимуществени вреди е основателен. Според по делото е въпроса за размера на обезщетението, който следва да бъде определен.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, приложение намира критерия справедливост регламентиран в нормата на чл.

52 от ЗЗД. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото 4 лице. По време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, което в последствие е оправдано, се накърняват моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Това предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да се обезщетят.

От значение в настоящия случай са вида на престъпленията, за което е повдигнато незаконното обвинение – по чл. 248, ал. 2 във вр. с ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, същото не е тежко престъпление по см. на чл. 93, т. 7 от НК. От събраните доказателства е установено, че към датата на привличането въззивницата е била 62 годишна и не е била осъждана. Производството е продължило близо две години и на двете фази на производството – досъдебна и съдебна, т.е. приключило е в разумен срок. Интензивността на процесуално следствените действия са в рамките на нормалното развитие на процеса – в досъдебното производство се е явила два пъти, а в съдебната фаза на петсъдебни заседания. Във връзка с привличането й като обвиняема и висящото наказателно производство въззиваемата е търпяла психически страдания, преживяла е силен стрес, притеснения от неоснователно повдигнатото обвинение, негативни изживявания от участието й като обвиняема и подсъдима в развилото се наказателно производство, получавала е пристъпи на паника, страх тревожност, безпокойство и напрежение, чувство на срам, установени както от показанията на свидетелите, ценени на основание чл. 172 ГПК с оглед всички останали данни по делото, които не ги опровергават, така и от приетата съдебно психологична - експертиза. От събраните доказателства се установява, че емоционално ищецата е преживявала тежко воденото срещу нея наказателно производство, като в началото реакцията е била по – силна, получила е пристъпи на тревожност и безпокойство, довели до нарушения на съня, но ги е преодоляла без лекарска намеса. През останалия период от време, до приключване на наказателното производство през ноември 2020 г. се е намирала в хроничен стрес, който обаче не се характеризира с толкова висока интензивност на преживяванията, колкото с психическа умора и изтощение, изразяващи се в състояние на трайна потиснатост и депресивност. Настоящият състав на съда намира, че с оглед на установеното по делото, справедливият размер на обезщетението следва да бъде опредено на 6 000 лв., тъй като от друга страна не е установено повдигнатото обвинение да се е отразило трайно и негативно в отношенията на ищцата с роднините, семейството и в близкото обкръжение от приятели и социална среда, делото не е било публично разгласено, била е оправдана и незаконното обвинение не е довело до някакви трайни последици и отражение в живота й занапред, както и обществено-икономическите условия към датата на увреждането 2020 г. Не се установяват обстоятелства, които да обосноват по – висок размер на обезщетението. Не са установени обстоятелства, които да обосновават присъждане на обезщетение в по-висок 5 размер.